/Поглед.инфо/ Цял четвъртък институциите и лидерите на страните от политическия Запад решаваха как да постъпят с Русия, която според тях подготвя нахлуване в Украйна. Мненията бяха разделени: „планът на Байдън“ със свръхстроги санкции все още не е минал благодарение на Берлин и Париж, но въпреки това са изпратени провокативни сигнали към Москва.
В Брюксел, столицата както на Европейския съюз, така и на НАТО, в четвъртък външната политика беше в разгара си. Онлайн и офлайн, с разлика от няколко часа и наслояване, там се проведоха Съветът на държавните ръководители на ЕС, срещата на върха на Източното партньорство, сесията на Европейския парламент и редица консултации по линия Северноатлантическия алианс, в които участва украинският президент Владимир Зеленски. Основната тема на този „фестивал” бяха отношенията с Русия.
Такова внимание към нас не е заслуга на Зеленски, а на президента на САЩ Джо Байдън. В по-голямата си част украинският лидер играеше ролята на говорещ статист, от което беше доста доволно, но резултатите са такива, че Зеленски няма на какво да се радва (което, разбира се, няма да му попречи да обяви големи успехи на дипломатическото поприще при завръщането си в Киев – той би ги обявил във всеки случай, дори и да го бяха засипали със селскостопански продукти на слизане от самолета в Брюксел”).
Изминаха 40 дни от началото на информационната кампания на Вашингтон за предстоящата "руска атака срещу Украйна" през януари-февруари следващата година. Киев отначало не разбра предложените му правила на играта, но за около месец изработи своята преговорна позиция по този въпрос: не е необходимо Русия да се наказва със санкции за атака, а да се въведат най-строги санкции сега, за да предотврати тази атака.
„Успяхме да обясним на нашите европейски колеги, че държавата ни се интересува от мощна санкционна политика преди евентуална ескалация. И тогава може да няма ескалация “, каза Зеленски в Брюксел.
За Киев вариантът изглежда печеливш: ако руската атака не се случи (и няма да се случи, ако Украйна не предприеме безпрецедентна военна провокация от мащаба на Грузия през 2008 г., така че нахлуването на "100 батальонни тактически групи на Руската федерация“ засега е плод на американското въображение), ще бъде възможно да се прокламира нещо в духа на „виждате ли, санкциите работят“.
Дори юристите на Сталин не са измисляли такова нещо: наказанието да предшества измислено престъпление. Новаторската идея на Киев не проработи. Не се споделя дори във Вашингтон, въпреки , че въпросът за въвеждането на нови антируски санкции сега се превърна в крайъгълен камък на американската външна политика. Основата на тази политика е, че САЩ не искат да налагат ограничения едностранно, както бяха свикнали при Доналд Тръмп, а се опитват да ги превърнат в обща реакция на Запада, за да подчертаят блоковия характер на сегашната дипломация на Белия дом и лидерството на Вашингтон сред съюзниците.
Ключовата разлика с прищевките на Зеленски е, че планират да обявят пакета от санкции, договорен на общозападно ниво, но не и да го въведат, докато не се случи атаката. За Байдън това също е един вид печеливша ситуация: когато това не се случи поради определени причини, ще може да се каже, че политиката на САЩ е предотвратила войната, докато европейските съюзници няма да понесат загубите, които санкциите неизбежно ще донесат като оръжие с две остриета.
Има списък с такива „спешни мерки в случай на война“. Освен това се съобщава, че е трета или четвърта редакция на списъка, а предишните са били отхвърлени от Байдън като недостатъчно строги. Американското предложение обаче не е оповестено публично. Според източници на информационната агенция “Блумбърг” , която в тази ситуация се държи като най-информирана от всички, това засяга отбранителните и енергийните компании (включително въглищните), технологичния износ и финансовите институции на Руската федерация, включително прекъсването на връзката на последните от СУИФТ.
Независимо от въвеждането на тези мерки, Вашингтон настоява да се спре пускането на газопровода „Северен поток-2“ поне докато Москва не предприеме някакви действия за „деескалиране на ситуацията по границите на Украйна“ (четете – ако държи войските си на своя територия не там, където си иска, а там, където устройва Вашингтон).
Трябва да се признае, че американците постигнаха известен успех по този въпрос: Германия неочаквано обяви, че сертифицирането на газопровода ще бъде завършено поне шест месеца по-късно от планираното - не в началото на 2022 г., а през втората половина. На съвместна пресконференция с френския президент Еманюел Макрон новият германски канцлер Олаф Шолц каза, че това не е политическо решение, а стандартна процедура, но е трудно да се повярва на тези думи.
Източници на същата агенция “Блумбърг” твърдят, че Берлин няма намерение да замразява проекта за неопределено време. Но на публичните събития в Брюксел този път германците защитаваха "Северен поток-2" по-малко активно, отколкото, например, австрийците.
В същото време Шолц каза, че Берлин и Париж възнамеряват да съживят „нормандския формат“ на преговорите за уреждане на конфликта в Донбас, като го направят „активен и ефективен“. По-рано този формат беше спрян поради хроничната недоговороспособност на украинците и факта, че французите и германците решиха да действат като украински защитници, за да не покажат своето безсилие, тоест невъзможността да призоват Украйна към ред.
Зеленски обаче пламенно настоява за скорошна среща на най-високо ниво, като по някаква причина се надява, че президентът Владимир Путин ще му позволи да не спазва клаузите на Минските споразумения, които Киев подписа. За Русия това е абсолютно неприемлив подход, така че в Москва не виждат основание за среща - нека Зеленски първо изпълни договореното с него по-рано. И сега спирането на сертифицирането на „Северен поток-2“ се превърна в неофициален начин за оказване на натиск върху Кремъл, така че срещата на четиримата лидери все пак да се състои и Зеленски да поиска каквото иска.
Въпреки това, ако става дума за споразумение за единен пакет от супер-строги санкции, Съединените щати не успяха. Вече споменатият три пъти “Блумбърг” прогнозира предварително, че няма да успеят - заради позицията на Берлин и Париж, които са по-склонни към диалог с Москва и не биха искали да се обвързват с твърде тежък пакет, който не устройва почти никой (с изключение на Украйна, както и американския горивно-енергиен и военно-промишлен комплекси, където ограниченията върху руските кампании са неконкурентна борба за място под слънцето) и може драстично да усложни преговорите, тъй като - и ЕС знае това - при президента Путин Русия отхвърля тактиката на изнудване и предпочита да откаже консултации, ако я сплашват (закъсненията със "Северен поток 2" се представят много по-меко и в приемлива форма, казват, че политиката няма нищо общо с всичко това, така че това не е изнудване, а съвпадение).
В четвъртък европейците направиха много монотонни изявления в това отношение. „Ще предприемем безпрецедентни мерки, ако Русия предприеме агресивни действия срещу украинската страна“ (Ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен). „Ще подготвим твърда позиция по ситуацията около Украйна“ (Ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел). „Всеки, който наруши границите на Украйна, ще трябва да се съобрази със съответната реакция“ (Както винаги спретнатият и внимателен канцлер Олаф Шолц). „Подготвили сме варианти в случай на ескалация на ситуацията и сме готови да действаме“ (заместник-ръководителят на Европейската комисия Марош Шефчович).
Всичко това свидетелства, че колективният Запад се е съгласил – ще има реакция при „нашествие в Украйна“, но не се спрял на конкретика и не е приел „плана Байдън“ като твърде радикален. И сега следва едно от двете неща – или консултациите да продължат, отразявайки диалога, който Париж и Берлин искат да имат с Москва, или в следващите дни ще бъде представена по-мека версия на „единния отговор“, отколкото биха искали САЩ.
Междувременно ЕС удължи въведените по-рано санкции с шест месеца, а Европейският парламент в своята резолюция призова за „твърд отговор на руската агресия“, но без конкретика и точно като реакция, а не като предварителна мярка.
Що се отнася до позицията на самата Русия, за нея всички консултации със Запада в областта на сигурността и "разведряването" сега се свързват с "червената линия", начертана от Владимир Путин - отказът да се разширява НАТО до границите на Русия и писмени гаранции за сигурност, които се изисква да бъдат сключени и поотделно със САЩ и с всички членове на Алианса едновременно (предложение в тази връзка беше внесено във Вашингтон и публикувано на сайта на руското външно министерство).
Формално секретариатът на НАТО заема най-малко конструктивна позиция по този въпрос, сякаш предварително торпилира самата възможност за постигане на споразумение. Най-малкото генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг каза в четвъртък, че съюзът няма да се откаже от разширяването под руски натиск, което оставя вратите за Украйна отворени (но без конкретика, както обикновено), и че ще бъде готов за всякакви гаранции за Руската федерация едва след това как Москва бъде първата, която „предприеме стъпки за деескалация“.
Струва си обаче да припомним, че Столтенберг е изпълнител на чужда воля, а не независим играч. Той, разбира се, не е статист, като Зеленски, но за разлика от Байдън, Шолц и Макрон играе поддържаща роля. Може би - той специално подкрепя Зеленски, за да не се върне в Киев напълно разстроен. В политическата ария, която се играе в Брюксел през последните два дни, генералният секретар се превърна в изповедалнята на украинския президент – този, който го прие и успокои, докато големите хора се опитват да водя голяма политика.
Превод: В. Сергеев