/Поглед.инфо/ Протестиращите за про-европейско бъдеще се събират в столицата за да покажат, че мнозинството иска уж про-руският президент на бивша комунистическа страна Х, да си отиде завинаги. Чували сме точно този наратив многократно из целия бивш СССР.

Толкова много пъти сме го чували, че се е превърнал почти в клише, но този път в Молдова, един растящ "Майдан" напоследък забележимо излиза извън коловоза.

Разликата този път е, че този молдавски Майдан започна след като изборите вече бяха спечелени от про-европейската или по-правилно от про-вашингтонската страна.

И така, въпросът е дали избраният президент на Молдова, Мая Санду е в центъра на големи публични протести, когато се очаква скоро да встъпи в длъжност така или иначе?

В един предишен материал разгледах настоящите беди на Молдова и грешките на историята, които най-вероятно ще бъдат повторени при подобни сходства, каквито републиката има с Украйна, Грузия и Армения.

В тази статия единствената ключова разлика, която различава Молдова от другите страни е, че Мая Санду спечели изборите (очевидно чисто), без цветна революция от типа на Майдана.

Годините след революционната промяна обикновено са по-тежки, тъй че човек може да се надява само, че това ще се избегне. Но това е и причината страната, която е победила да изгражда един псевдо-Майдан по улиците на Кишинев.

На снимката: Майя Санду и Владимир Зеленски: Добър или лош пример е Украйна за Молдова? Източник: Strategic Culture Foundation

Предстоящият президент Майя Санду изрично и ясно изрази, че причината за тези протести е за да се наложи по-ранна дата за избори следващия път.

Оправданието за такъв ход е, че това ще помогне на новия президент да се бори с корупцията. Но как едни по-ранни или късни избори наистина ще афектират корупцията?

Възможният отговор на това е, че в момента има твърде много проруски членове на правителството и че тя трябва да удари докато желязото е горещо, за да се настанят повече от нейните про-европейски съюзници на различни позиции в страната.

Тази стратегия има много смисъл, тъй като няма нищо по-обществено разочароващо от цветната революция продължаваща пет години.

Това е точката, в която наивните улични протестиращи, които се поддават на празни обещания, виждат, че нищо не се е променило, освен радикалното увеличение на националния дълг.

Цветните революции не стареят добре и бедните страни, които повечето западняци не могат да изписват или намират на карта, обикновено стават още по-разорени и по-ръждясали под евтината мантия, боядисана с демократична боя.

Населението, които се е борило за тези промени е искало да отстрани корумпираните служители от длъжност. Проблемът е, че те просто са заменени от други, също корумпирани служители, които носят различен ревер.

В гореспоменатата разбивка на ситуацията в Молдова, давам ясно да се разбере, че една война между недоволните региони на страната и столицата е много вероятна.

Това е така, защото същото нещо се случва след всяка друга цветна революция в бившите съветски републики.

Това звучеше конспиративно на някои, но за щастие президентът Майя Санду се съгласява с мен по всички параграфи, казвайки, че "не би била изненадана от Нагорно-Карабахска ситуация в Приднестровието".

Винаги е приятно, когато световните лидери потвърждават публично твоята "конспиративна теория".

Уви, за хилядите хора, които потенциално ще загинат, надявам се все пак да се окажа лош пророк.

За да сме наясно, протестите в стил Майдан, в чиито епицентър е Майя Санду не са заради някакъв списък и наръчник на американския Държавен департамент, а с цел да се създаде илюзията за обществена подкрепа, която произтича от Револцията.

Политиката може да бъде много театрална и изглежда по-добре, когато идваш на власт с орди от гневни селяни с вили, които стоят зад теб.

Ако искаш да правиш големи обществени промени или да се опиташ да изпратиш силите си да разбият Приднестровието, тогава ще се нуждаеш от медийна и обществена подкрепа.

Не трябва да виним Майя Санду или някой друг политик заради това, че се опитва с подобен номер да бие барабана за ентусиазъм. Това, за което можем да ги виним е с каква цел те използват въпросния народен ентусиазъм.

От интелектуална гледна точка това, което Майя Санду прави е много интересно.

Цветните революции винаги са били илюция за народната воля. В Украйна 40,000 организирани активисти решиха съдбата на 40 милиона граждани, които си седяха спокойно у дома и гледаха какво става пасивно.

Това беше един вид симулация на революция или един театрален микро вариант на такава.

Нещото, което се случва в Молдова е фактически една "симулакрия" - симулация на симулацията или копие на фалшификата. Този политически термин е много популярен в руското пространство, може би заради толкова много години власт на Комунистическата партия, която си е умирала да прави фалшиви опити или фалшиви резултати.

Когато нещо попадне в категорията на симулакрията, то няма надежда за успех, тъй като предоставя измамни решения на фалшиви проблеми и казуси.

Тази "симулакрия на Майдан" днес е уникален случай, но има много потенциал за политиците да се опитат да копират въпросния модел.

На снимката: Въпреки че Игор Додон напуска президентството, той все пак се отправи към Москва за важни разговори. Източник: Strategic Culture Foundation

Лидерите из цялото земно кълбо трябва да си вземат поука от този ход на Майя Санду, тъй като беше евтино, лесно и може да се превърне в много ефективно.

Този вид фалшив революционен дух работи добре за Венецуела на Уго Чавес и Николас Мадуро, както и за Филипините на президента Родриго Дутерте.

В тези страни този вълнуващ дух на промяна послужи за да се поддържа държавата, вместо да се сваля обаче.

Може би една последна и любопитна странност е, че скоро бившият президент на Молдова Игор Додон планира голямо пътуване до Москва за среща в кабинетите на властта.

Това е много странен начин човек започне да се пенсионира. Игор Додон е човек с твърда решителност и може да не позволи на една избирателна загуба да сложи край на неговата житейска мисия.

Резултатите от пътуването на г-н Додон ще разкрият много за това накъде се насочва Молдова, както и за способността на Русия да убеди бившата си територия да остане малко по-близо до "дома".

Превод: СМ