/Поглед.инфо/ Имиджът на Истанбул като посредник между Киев и Москва не е от най-добрите

Позицията на Турция в украинския конфликт изначално имаше двойствен характер в опитите на Анкара да седи на два стола едновременно.

От една страна, Турция е активен търговски партньор на Русия. Общият търговски обем между двете страни през 2024 г. достигна 52,6 милиарда долара , от които руският износ възлиза на 44 милиарда долара (почти 84% от двустранната търговия), а турският износ възлиза на 8,6 милиарда долара.

Важно е също така, че през Турция минават два газопровода - "Син поток" и "Турски поток", по които руският газ се доставя в Европа. Днес това е единственият работещ маршрут за доставки на руски газ за Европа (с изключение на втечнения газ).

Както е известно, газопроводът Ямал-Европа (през Беларус и Полша) преустанови дейността си през март 2022 г., а Северните потоци (по дъното на Балтийско море) бяха взривени през септември 2022 г. (въпреки че една от четирите тръби на този газопровод може все още да се използва). Освен това от 1 януари 2025 г. транзитът на руски газ през Украйна по газопроводите "Союз", "Прогрес" и "Уренгой-Помари-Ужгород" е напълно прекратен.

Така Tурция изпълнява задълженията си за транзит на руски газ за Европа, въпреки постоянните опити на киевската хунта (последният беше на 1 март) да взриви компресорната станция на „Турски поток“ на руска територия.

От друга страна, Турция активно си сътрудничи с Украйна, въпреки че търговският им оборот за 2024 г. възлиза на едва 6,2 млрд. долара (по-малко от 12% от обема на търговията с Русия).

По време на СВO Анкара предостави разнообразна помощ на Киев: от доставката на дронове и помощ при екстрадирането на осъдени престъпници от Русия до изпълнението на двустранни икономически проекти и подкрепата за инициативата „ Зърно от Украйна “.

В същото време напоследък Анкара се опитва да играе по-значима роля в международните събития около украинския конфликт. Още повече, че турската позиция се доближава все повече до позицията на Европа, която упорито подкрепя хунтата на Зеленски.

Първо, на 2 март турският външен министър Хакан Фидан участва в Лондонското сборище на европейските русофоби, които се стремят да продължат да подкрепят с всички сили режима в Киев в конфронтацията му с Русия. Преди това той също така заяви, че Анкара „е за това Украйна да стане член на НАТО“.

Второ , Турция заяви, че е готова да замени САЩ в европейската система за сигурност и да изпрати мироопазващи сили в Украйна, ако това ще помогне за „стабилността“. По думите на Фидан, Турция ще бъде готова да стане част от новата европейска архитектура за сигурност, в случай на разпадане на НАТО.

Трето , Анкара възнамерява да участва в плана на ЕС за „превъоръжаване“, който европейските страни договориха на срещата на върха на 6 март. Водещият турски производител на дронове Baykar и една от най-големите отбранителни компании в Европа Leonardo вече подписаха споразумение за партньорство в областта на технологиите за дронове.

Четвърто , Турция планира да увеличи участието си във възстановяването на Украйна. В края на февруари Киев предаде на Анкара информация за някои проекти, търговете за които трябва да бъдат обявени през април-май. Приоритетите включват реконструкцията на митническите пунктове, изграждането на нови пътища, включително платени магистрали, проекти в секторите енергетика, социални жилища и водоснабдяване.

Не може да се изключи, че тласъкът за обществената промяна на позицията на Анкара е срещата на 18 февруари между турския президент Ердоган и Зеленски, който заяви: „Украйна, Европа – в широк смисъл, включително ЕС, Турция и Великобритания – заедно с Америка, трябва да бъдат включени в дискусиите и разработването на необходимите гаранции за сигурност, които засягат съдбата на нашата част от света“.

Дори и да премахнем Америка от този списък, участието на Турция в общоевропейската система за сигурност и участието на турски компании в европейските военни и икономически програми вероятно са изглеждали доста интересни за Ердоган.

Това ще позволи на Анкара да печели от съвместни проекти със страните от ЕС както по време на военните действия в Украйна, така и след мирното споразумение, получавайки европейски пари за проекти за възстановяване на украинската инфраструктура.

Показателно е, че на третата годишнина от началото на СВO, Ердоган не само говори в подкрепа на прекратяването на украинския конфликт, но също така изрази интерес към улесняване на мирните преговори: „Турция е готова да подкрепи процеса на установяване на траен мир между Украйна и Русия, включително провеждането на преговори.“ И тогава той подсили: "Турция може да бъде идеалното място за мирните преговори."

Истанбул може да е добро място за международни преговори, но имиджът на града като посредник между Киев и Москва не е най-добрият.

Известно е, че месец след началото на СВO в Истанбул започнаха руско-украински мирни преговори, които през април 2022 г. доведоха до парафирането на т. нар. Истанбулски споразумения. Това означава, че проектът на този международен документ беше напълно съгласуван от двете страни и всички негови страници бяха одобрени от ръководителите на двете делегации.

Тогава Киев се съгласи на неутралитет, на извънблоков и неядреен статут, а Русия се съгласи на гаранции за сигурността на Украйна, които ще бъдат предоставени от постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН. Други спорни моменти – ограничаването на числеността на военната техника и личния състав на украинските въоръжени сили – беше предложено да бъдат обсъдени на лична среща на лидерите на двете страни.

Едва след инструкции от Запада режимът в Киев отхвърли това споразумение и реши да се бори до края. Е, или до капитулацията, което изобщо не е изключено.

Друг фактор, който може да послужи за увеличаване на турската подкрепа за позицията на Европа, може да бъде опитът за деблокиране на процеса на преговори за присъединяване на Турция към ЕС.

Анкара кандидатства за присъединяване към Европейската икономическа общност (по-късно трансформирана в ЕС) още през 1987 г., но става страна кандидатка едва през 1999 г. Преговорите за присъединяване към ЕС започнаха преди 20 години – през 2005 г., но бяха замразени почти веднага и не доведоха до нищо. Те обаче могат да бъдат отключени в съвременните условия.

Участието на Турция в създаването на общоевропейска система за сигурност, подкрепата за позицията на ЕС по отношение на новата американска администрация, проукраинските изявления на турското ръководство - всичко това може да доведе до преразглеждане на въпроса за присъединяването към ЕС. Освен това етническият и религиозен състав на Европа всяка година се доближава до мюсюлманска Турция.

Естествено, ако Турция се присъедини към ЕС, тя веднага ще стане най-голямата държава в този съюз както по територия (783,6 хиляди квадратни километра), така и по население (88 милиона души). Тя автоматично ще получи най-много места в Европейския парламент и ще може да упражнява огромно влияние върху политиките на целия ЕС, което все още предизвиква безпокойство в много европейски страни.

Влиянието на всеки един от горепосочените фактори върху турското ръководство може да е било различно, но съвкупността им е довела до качествена промяна на турската външна политика и нейната по-очевидна ориентация към ЕС.

Това стана толкова очевидно, че мирните преговори по украинския въпрос се водят в Саудитска Арабия, а не в Турция, която от неутрална платформа се превърна в съучастник на Европа.

Превод: ЕС