/Поглед.инфо/ На 6 юни 1944 г. е дадено дългоочакваното начало на операция „Овърлорд“. Тази операция е позната като Вторият фронт на европейския театър на бойните действия на Втората световна война.

Операцията е най-мащабното дотогава в световната военна история форсиране на водна преграда. То е осъществено от обединените англосаксонски антихитлеристки сили и е връх на военното единство на САЩ и Великобритания.

Лидерите на тези две велики сили, всеки според своя характер, дават оценка на това събитие.

  • Ф. Д. Рузвелт: „Всемогъщи Господи! Днес нашите синове, гордостта на нашата нация, извършват велико дело. Води ги. Дай им сила, мъжество и твърдост. Те се сражават за свободата“.

  •   У.  Чърчил: „Най-трудната и сложна операция в историята на човечеството, за подготовката на която бяха нужни две години“.

***

Точна и искрена е оценката на Й. В. Сталин: „Историята на войните не познава друга операция, сравнима по дълбочината на мислене, грандиозността на мащабите и майсторството на изпълнение“.

Откриването на Втори фронт се извършва след тригодишна разрушителна и, което е по-страшно, след изтребителна война между континентална Европа, начело с нацистка Германия, срещу Съветския съюз. Това не бе война само на Третия райх. Това бе война на „цивилизована Европа“ срещу „ източното варварство“.

Цяла единна, цивилизована и индустриализирана Европа срещу интернационалния съюз на ненавижданите от същата тази Европа източни нецивилизовани народи. Затова великата държава на тези народи СССР така нетърпеливо очаква откриването на Втория фронт.

Колкото е висока оценката на военно-техническото провеждане на операция „Овърлорд“, толкова е спорно времето на нейното провеждане и нейното значение за победата на антихитлеристката коалиция СССР, САЩ, Великобритания.

В Съветския съюз политическата и историческа оценка на грандиозното събитие, каквато бе десантната операция „ Овърлорд“, се разглежда като изключително закъсняла и користна. защото нейните осъществители са чакали Съветският съюз да изтощи до крайност съвкупните си ресурси - човешки, технически и продоволствени. И наистина през трите години - от юни 1941 г. до юни 1944 г. - СССР води ожесточена война. Най-могъщата по това време военна сила в Света Вермахтът преминава с бой веднъж разстоянието на съветска територия до Москва и след това обратно до полската граница.

Тази огромна земя, от Москва до Брестката крепост и от Балтика до Черно море на юг, се е превърнала в гигантско гробище за 5 500 000 немци и 1 500 000 техни съюзници от цяла Европа. Това създава сред висшите военни среди на СССР убеждението, че след серията блестящи победи на Червената армия през 1943 година е достатъчен още един напън и тя ще достигне до Ламанша, но върховното главно командване и най-вече Й. В. Сталин, като върховен главнокомандващ, се оказват безпощадни реалисти. По това време само приблизително се знаят загубите на Червената армия, но съвсем не е известен броят на загубите сред цивилното население. Ясно е, че свръхчовешкото напрежение на населението на СССР е изтощило почти докрай неговите материални и духовни сили.

Затова, макар и закъсняло, откриването на Втория фронт изиграва ако не спасителна, то изключително важна роля за разгрома на нацистка Германия. При това трябва да се подчертае, че според мнението на много съветски военни анализатори на войната зад късното откриване на Втория фронт се крие само користно намерение на западните съюзници.

За по-ранно те обективно не са имали готовност. Продължителните боеве на западните съюзници в Северна Африка срещу далеч по-малки части на Вермахта, отколкото онези на Източния фронт срещу СССР, бавното и мъчително придвижване по територията на Апенинския полуостров на север, дават ясно да се разбере, че англосаксонските обединени въоръжени сили не биха могли сериозно да се противопоставят на Вермахта. Всъщност откриването на Втория фронт и победоносният ход на англо-американците от Западна към Централна Европа се дължи на една от съдбоносните грешки на немската военна наука, заложена в основите на тази най-голяма от всички други немски държави. Те се появяват след злощастната за германския свят трийсетгодишна война, разиграла се през седемнайсети век.

Обединението на съществуващите до деветнайсети век над триста германски държавици е извършено под гениалното предводителство на Ото фон Бисмарк. Под неговото предводителство, зад което стои военното могъщество на Прусия – най-голямата дотогава германска държава.

Обединението на немския свят през деветнайсети век, с помощта на, както казва Ото фон Бисмарк „чрез желязо и кръв“, създава у немците впечатлението, че не само на бойното, но на всяко друго поле, те могат да победят всеки свой противник. С това впечатление германският военен и политически елит влиза в Първата световна война, а след това и във Втората. И в едната и в другата световни войни тези ръководства са твърдо убедени, че могат победоносно да воюват на два фронта с най-могъщите империи от онова време.

И сега през Втората световна война те пренебрегват предупреждението на архитекта на германското обединение Ото фон Бисмарк Германия никога да не воюва на два фронта.

Еднакво невярна е и другата, широко разпространена теза, поддържана най-общо казано от западните военни анализатори. Според тях без операцията „Овърлорд“ и намесата на англо-американските войски, СССР е щял да загуби войната.

***

Решението за откриване на Втори фронт срещу нацистка Германия е взето на срещата на тримата големи: Ф. Д. Рузвелт, У. Чърчил и Й. В. Сталин в Техеран, проведена от 28 ноември до 1 декември 1943 г.

През тази знаменателна година Вермахтът претърпява две грандиозни и няколко по-малки поражения, след което губи стратегическата инициатива във войната и вече не е способен на никакви настъпателни действия. На това съвещание мнението на участниците се разделя по въпроса за мястото, къде трябва да бъде открит Вторият фронт. У. Чърчил упорито поддържа идеята това да стане някъде в Южна Европа (най-добре на Балканите). Той обаче не успява да подкрепи с убедителни аргументи своето предложение. Й. В. Сталин твърдо отстоява идеята това да стане откъм Атлантика. В случая Ф. Д. Рузвелт застава на страната на съветския ръководител и неговото предложение.

Тази първа среща на „тримата големи“ е предхождана от срещи между Ф. Д. Рузвелт и У. Чърчил.

Първата среща се състои през месец август 1941 г. в Нюфаундленд. Въпреки че САЩ не участват все още пряко в бойните действия , те правят това косвено, като снабдяват с оръжие и военни материали воюващите срещу нацистка Германия Великобритания и СССР.

На тази среща, която е израз на ново начало на англосаксонското единство и сътрудничество, е приета т. нар. Атлантическа харта. Това е уникален документ: в един момент, когато Великобритания се намира едва ли не пред пълен крах, двамата велики ръководители на САЩ и Великобритания чертаят бъдещото следвоенно устройство на света. Този план претърпява известни корекции, когато към двамата лидери се присъединява ръководителят на СССР.

Следващата среща на двамата ръководители на западните страни от антихитлеристката коалиция се състои в Казабланка (Мароко) през месец януари 1943 г.

Въпреки че САЩ са съвсем слабо ангажирани в европейския военен театър, армиите на двете споменати държави имат свое обединено командване. На срещата западните съюзници планират бъдещата мащабна въздушна война срещу нацистка Германия и нейните съюзници. Всъщност двамата ръководители се договарят чрез тази въздушна война фактически да се тероризира цивилното население. За това настоява командването на Кралските военно-въздушни сили на Великобритания в отговор на въздушната война, която преди това води Луфтвафе чрез непрекъснатото бомбардиране на британския остров и най-вече на Лондон.

На срещата в Казабланка се взема едно друго любопитно решение – при възможност през 1943 г. да се открие втори фронт, за какъвто настоява СССР. Опит за откриването на такъв фронт е направен от англо-американските войски в Южна Италия.

Срещата в Казабланка се провежда след победата на англо-американските войски над обединените сили на Вермахта и италианската армия в Северна Африка. Но тези оптимистични планове пропадат, след като западните съюзници срещат яростната съпротива на нацистката армия на Апенините. Обединеното командване на англо-американските войски се убеждава, че макар и отлично въоръжени, те нямат нито бойния дух, нито воинските умения на Вермахта. Не е изключено точно тогава У. Чърчил да е осъзнал колосалната военна мощ на силно, но скрито мразената от него Съветска Русия. Така едва година и половина след Казабланка и шест месеца след Техеран, обединените англо-американски сили са в състояние да осъществят грандиозния план за форсиране на Ламанша.

***

Тази най-голяма в историята военна операция струва на западните съюзници 226 386 жертви.

Вермахтът губи в отбранителните сражения над 530 000 жертви. Това е необичайно за подобни военни действия съотношение на загубите на воюващите страни, въпреки че по почти цялото крайбрежие на Нормандия, немците изграждат т. нар. Атлантически вал. Това необичайно съотношение на човешките жертви се дължи на огромното военно-техническо превъзходство на съюзниците над Вермахта. По време на тази операция и вече след нея между САЩ и Великобритания се изгражда въздушен мост от мощни американски самолети.

Но месец по-рано в Германия се случва едно събитие, чийто успех е трябвало да сложи край на войната: на 20 юли 1944 г. срещу Хитлер е извършен атентат. Той е организиран от антинацистки настроени офицери и генерали с цел извършването на държавен преврат. Под кодовото название „Валкирия“, с убийството на Хитлер е трябвало да бъдат арестувани всички главни фигури на нацисткия режим.

Опитът за преврат не успява. Хитлер по чудо оцелява и дава заповед за жестока разправа с организаторите и участниците му.

По същото време съюзниците и особено У. Чърчил настоятелно молят маршал Сталин, Червената армия да започне лятното си настъпление от изток. Съветското главно командване взема решение, въпреки недовършената подготовка за подобни нападения, да започне настъпление по целия Източен фронт от Балтика до Черно море. Боевете между западните съюзници и Вермахта се водят главно в Северна Европа. На 23 август 1944 г. в Румъния е извършен държавен преврат и нейният крал обявява война на нацистка Германия.

Осемдесет дни след началото на „Овърлорд“ – 25 август 1944 г. е освободен Париж.

С падането на Париж формално се възстановява френската държавност, а самата Франция става част от антихитлеристката коалиция. Това дава възможност по-късно, при подписването на капитулацията на Германия, въпреки яростната съпротива на У. Чърчил, Франция да бъде включена в състава на победителите.

Днес, когато Западна Европа отбелязва Деня на победата над нацистка Германия на 8 май, е добре да се напомни, че в акта на капитулацията, подписан в Реймс неочаквано се появява името на Франция. На другия ден в Берлин е преподписан актът за капитулация, в който заедно с имената на държавите-победителки стои достойно и името на Франция. Това става по изричното настояване на Й. В. Сталин.

***

Откриването на Втория фронт безспорно има голямо значение за ускоряването на разгрома на нацистка Германия. Той представлява своеобразен връх на преодоляната идеологическа конфронтация между социалистическа Русия и нейната марксистка идеология, и либерално-демократичните две държави САЩ и Великобритания.

Благодарение на изключително приятелското сътрудничество между Ф. Д. Рузвелт и Й. В. Сталин са очертани контурите на предстоящия следвоенен световен геополитически ред. И двамата лидери се стремят този ред да просъществува поне половин век след войната. Така се и получи.

САЩ и СССР по онова време са две проспериращи велики сили, готвещи се за мирно съвместно съществуване.

Не такива са били обаче намеренията на третия член на голямата антихитлеристка тройка У. Чърчил. Той не приема нито идеологически, нито геополитически сговор между Ф. Д. Рузвелт и Й. В. Сталин за помирение. Британският лидер е против каквото и да е отстъпление на зони на внимание на СССР. Войната е свършена, руснаците са дали своето и е най-добре да бъдат върнати в онези граници, от които Хитлер е започнал войната срещу СССР.

Докато се е осъществявала операцията „Овърлорд“, докато в Западна и Източна Европа държавите се освобождават от хитлеристкото господство, У. Чърчил възлага свръхсекретна задача на малка група от Съвместния планиращ щаб на Британските въоръжени сили да разработи операция под кодовото название „Немислимо“.

Според тази операция, веднага след капитулацията на Германия, обединените западно-европейски въоръжени сили в най-кратък срок трябва да започнат широкомащабна война срещу СССР. Към тези военни сили е трябвало да бъдат присъединени двата милиона немски пленници, разбира се вече в пълно бойно снаряжение.

У. Чърчил е вземал предвид и още едно важно обстоятелство – САЩ през юли месец вече са разполагали с ядрено оръжие.

На този план на У. Чърчил сякаш е нямало кой да попречи – Ф. Д. Рузвелт умира на 12 април 1945 г. А това е по-малко от месец до капитулацията на нацистка Германия на 9 май….

Тогава този план не се осъществява. У. Чърчил губи изборите, проведени точно по това време. Но както се вижда, неговият дух е жив и днес – операция „Немислимо“ е в набиращ скорост ход!

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101