/Поглед.инфо/ Новоизбраният, Отслабеният и Просроченият (също като Шубето, Смотания и Печения в „Операция Ы”) се събраха в Париж, за да проведат операция У. Тоест отново да подведат Русия за ситуацията в Украйна.
Отслабеният мъж реши да се „защити“ за всеки случай. Да демонстрира въздействие, макар и стопяващо се малко. Никой изобщо не поиска просрочения: докараха го с лимузина, не искаха да се срещнат с него, после го обвиниха (чрез същата преса), че „не е в стил“. Облеклото в духа на „Аз съм немит дървосекач и се гордея с това“ бързо излиза от мода.
Отслабеният (Макрон) и Просроченият (Зеленски) прекрасно разбират, че ще трябва да сменят не само дрехите, но и реториката си. Вездесъщият New York Times съобщи, че „Украйна разширява дипломатическите усилия, за да включи администрацията на Тръмп в играта, да повлияе на Русия и да гарантира, че бъдещият мир ще вземе предвид интересите на Киев“.
Ето до какво може да доведе украинизацията на съзнанието – до тотално отричане на всякакви политически, военни, социални и икономически реалности.
Трудно е да се каже какво е повлияло на новоизбрания (Тръмп), но едва събуждайки се сутринта след срещата със Зеленски, пробутана от Макрон в една тъмна парижка вечер, той туитна в социалните мрежи, че „Украйна е готова на сделка, за да спре безумието. Украйна е загубила четиристотин хиляди войници.“
Не е мястото и времето да се шегуваме със загиналите войници, макар и от армията, която така сериозно ни се противопоставяше, но преди няколко дни Киев размахваше съвсем друга, четири пъти по-малка цифра за собствените си загуби.
Неудобният дипломатически гопак с недостъчно високи скокове, инсценирано от Макрон Ослабения, трябваше да е сигнал за Кремъл, че, дето се казва, ние тук сме се поговорили тримата и сме решили да ви предложим сделка.
Затова Зеленски Просрочения беше извикан в Париж под предлог, да се възхищава на островърхите арки на Нотр Дам. И още цял ден щабът на Отслабения Макрон се опитваше да убеди съветниците на Тръмп да организират среща еднократно, но „за трима“, вместо два пъти „за по двама“, както вече беше посочено в протокола.
Упоритата идея се провали - и всички го видяха по време на предаването - както може да се провали идея, която няма нито смисъл, нито основа.
Всичко по-горе – от безплодните организационни усилия до въвличането на Зеленски в някаква програма за „преговори“ – показа следното: колективният Запад няма значими предложения, тоест такива, които променят установения вектор. Няма по-приемливи условия от тези, които Русия многократно поставяше на Запада и неговия подизпълнител „У” (Украйна) както преди, така и по време на спецоперацията. Нито в географски, нито в дипломатически смисъл.
За да може Русия днес, в условията на военно господство на линията на бойно съприкосновение /ЛБС/, с впечатляващ икономически растеж, както и завидна политическа и социална стабилност, да вземе решение дори за предварителни дискусии, глобалистите и членовете на НАТО ще трябва да положат много усилия, изоставяйки своите геополитически идеи за възможността да ни нанесат стратегическо поражение отвъд мелницата.
Евроатлантическият регион (неговата върхушка и онези, които претворяват идеите на този елит, исторически прегорял в конфронтацията с нас), трябва официално да приеме случващото се на фронтовата линия.
За глобалистите, членовете на НАТО и ЕС това означава признание на нашата победа. И, естествено, на общата им загуба. И това не се нарича преговори. За такова съотношение на силите в политиката има съвсем друго име: капитулация.
Дали поведението на губещите е подобно на това, което виждаме на запад, който е загубил всякакъв срам? Очевидно не.
В крайна сметка оттам научаваме за всички нови доставки – този път за почти осемстотин милиона евро (Германия) – на военна техника за Укровермахта. И оттам идва информация за нова кражба на наши активи (петдесет милиарда долара, съвместно от САЩ и ЕС), които беше решено да бъдат дадени на Киев. И там, и тогава, и отново - нов транш от помощ в размер на стотици милиони долари се готви да бъде изпратен в Киев.
Подобно поведение може да се характеризира по всякакъв начин - от изнудване срещу нас до директни заплахи, но тези, които са готови да покажат собствената си неправота, и то публично, не се държат по този начин.
Да „защити“, така да се каже, една погрешна, макар и колективна позиция.
Западът нямаше как да не играе двойна или дори тройна игра по време на операция У (Украйна). За толкова десетилетия опити да вбият клин между братските народи, хората от политическите технологии там се научиха да лъжат и подвеждат. Ние, вярвайки, че геополитиката е прозрачна материя, дори не можехме да си представим обемите „роса“, които се опитаха да ни набутат контрабандно.
Сега, когато сме забравили как да вярваме на всякакви обещания, устни и дори подписани на документи, едва ли е дошло времето за „втори шанс“.
В ситуация, в която печелим (етично, морално, икономически, териториално), онези, които ни предлагат „сделка“, не трябва да си въобразяват, че Велика Русия ще се върне към своята наивност. За тях би било по-добре да отделят време за работа върху собствените си грешки. И най-после да разберат, че многото стотици хиляди жертви, същите, за които се съобщава рано сутрин в социалните мрежи, директно - не може да бъде по-директно - лежат като тежест върху това, което те наричат колективна съвест.
Превод: ЕС