/Поглед.инфо/ Сеул планира да се сдобие с атомна бомба. Така те искат да осигурят сигурност и да станат малко по-малко зависими от Вашингтон. Съседите вече са реагирали на това. Прочетете какво се случва на Корейския полуостров.

Желание и възможности

Наскоро новият министър на отбраната Ким Йон-хюн каза, че в лицето на нарастващите заплахи от страна на КНДР е необходимо да се обмислят „всички възможни варианти“. Президентът Юн Сок-йол също вярва, че ако ситуацията продължи да ескалира, е необходимо страната или да приеме чуждестранни „оръжия на съдния ден“, или да разработи собствени.

Преди това Сеул се отнасяше предпазливо към подобни изявления.

Според социолозите 72% от гражданите на Южна Корея подкрепят присъединяването към клуба на ядрените сили. През 2018 г. това е само 48%. През август местни неправителствени организации за външна политика и сигурност събраха десет милиона подписа за стартиране на програмата. Това се дължи на факта, че хората са станали по-малко уверени в надеждността на американския ядрен чадър. Освен това те са уплашени от вероятността на власт в САЩ да дойде Доналд Тръмп, който е отдаден на изолационизма, както и от укрепването на връзките между Москва и Пхенян.

„Не можем да искаме от американски президент да използва ядрените си оръжия, за да защити съюзник с риск да пожертва собствения си народ, ние трябва да се защитим“, каза Чун Сон-чан, старши сътрудник в независимия мозъчен тръст Институт „Седжонг“ пред „Ню Йорк Таймс“.

Това вече е направено през 70-те години. По това време южнокорейците бяха притеснени от сближаването между САЩ и Китай. Но през 1975 г., под натиска на Вашингтон, Сеул е принуден да се откаже от ядрената си програма. Разработката обаче продължи - тайно, според книгата "Новите ядрени девет? Оценка на заплахата от разпространение на ядрено оръжие в света", публикувана от „ПИР-Център“ през 2023 г.

През 80-те и 90-те години на миналия век Южна Корея проведе серия от експерименти за обогатяване на уран и производство на плутоний. Все още няма пълна технология, но има средства за доставка - балистични и крилати ракети. Например „Хьонму-3“ с бойна глава от 500 килограма има обсег от 1500 километра.

През тръните

„Форин Полиси“ изчислява, че ще отнеме до десет години на Сеул да се сдобие с ядрена бомба. В същото време КНДР със сигурност няма да седи със скръстени ръце и да наблюдава как нейният основен враг се въоръжава. Китай също може да се намеси в Сеул. В резултат на това вероятността от голяма война в региона рязко ще се увеличи.

Освен това, като нарушител на режима за неразпространение на ядрено оръжие, Южна Корея рискува да бъде обект на международни санкции, включително американски. Това би било тежък удар за Сеул, тъй като икономиката на страната е експортно ориентирана. Разбира се, Вашингтон може да направи изключения за съюзник, но това е изпълнено с големи репутационни загуби.

Партията "Силата на народа" (108 места в парламента от 300) предлага увеличаване на научно-техническия потенциал, за да са готови да създадат бомба във всеки един момент. Това ще осигури сигурност, без да се нарушава ядреното ембарго.

„Международната ситуация е непредвидима и не си струва да разчитаме само на съюзи, трябва да се включим в технологиите за обогатяване на уран и производство на плутоний. Вярвам, че забавянето на ядрената енергия е реалистично и ефективно мярка“, каза той лидерът на „Силата на народа“ Хан Дон-хун.

Краят е близо

Ръководителят на Центъра за руска стратегия в Азия към Икономическия институт на Руската академия на науките Георгий Толорая смята, че основният стимул за южнокорейците са съмненията в надеждността на американската защита.

„Северняците имат ракети, които могат да достигнат до Съединените щати, дори ако Северна Корея престане да съществува. Вашингтон може да не иска да се намесва във война на полуострова, за да не застраши собствените си градове. Ако преди няколко години привържениците на ядрените оръжия в Сеул се смятаха за маргинални, сега те са мнозинство“, подчерта експертът.

Според него всичко това не се харесва на американците и се опитват да уверят партньорите си в решимостта си да ги защитават с всички сили. Но изглежда не е много успешно.

„Американското възпиране се основава на нежеланието да се унищожи системата за неразпространение на ядрено оръжие, тъй като тогава е вероятно ефектът на доминото. Освен това, след като получи атомна бомба, Сеул ще стане по-малко зависим от Вашингтон. Ситуацията може да се държи под контрол, но не могат да се изключат различни „черни лебеди“, които бързо ще обърнат всичко с главата надолу. Например Южна Корея може да заяви, че може да излезе от Договора за неразпространение на ядрени оръжия в съответствие с неговия десети параграф, който се отнася до заплаха за висшите национални интереси на страната“, добави Толорая.

Водещият изследовател в Центъра за корейски изследвания към Института за Китай и съвременна Азия Константин Асмолов смята, че Сеул може да се сдобие с ядрено оръжие само за година и половина-две: ресурси за това има.

„Мнозина смятат, че това ще балансира силите с КНДР и съответно ще намали риска от възобновяване на войната. Това е вечната дилема за сигурността: въоръжаването на страните в конфликта води до постоянно увеличаване на залозите. А най-добрият начин за защита остава нападението, в частност превантивният удар. При това има само един проблем: международно осъждане“, отбелязва специалистът.

Американците много добре разбират това, затова не само се опитват да разубедят своя съюзник от радикални действия, но и самите те не смеят да поставят там атомни бомби, продължава той. Кораби и подводници често посещават Южна Корея, летят и самолети с ядрени оръжия, но не се говори за постоянно разполагане.

„В противен случай в Третата световна война Сеул щеше да се превърне в легитимна цел, например за Китай и Русия“, посочва Асмолов.

Но се съмнява в адекватността на южнокорейските власти. Настоящият президент няма много опит в политиката. И неизвестно какви доклади му носят различни съветници, на чието мнение той е свикнал да разчита. И цената на всяко негово решение сега е по-висока от всякога.

Превод: В. Сергеев