“Руското нахлуване в Украйна” го няма. Освен това САЩ дори не са уверени, че усилията им ще стигнат да организират провокация с достатъчен мащаб, за да се говори за реално нахлуване. И въпреки това, дори не състояло се, това “нахлуване” е фактор в глобалната политика.
Само за последните денонощия, освен постоянното вътрешноукраинско боричкане на олигархичните групировки, обвиняващи се взаимно в “съучастничество на Кремъл” в неговите “планове за нахлуване в Украйна”, на което вече никой не обръща внимание, се появиха три сериозни съобщения, свързани с темата на “нахлуването”.
Британският министър на отбраната Бен Уолъс покани Сергей Шойгу в Лондон, за да обсъдят въпроси, свързани с общите опасения за сигурността. Британецът не е сигурен, че руският министър ще отговори на предложението му. Това е ясно. Функциите и правомощията на членовете на правителството в Русия и Великобритания са малко по-различни. Правителството на Нейно Величество управлява страната от името на монарха и със санкцията на парламента, като съчетава в своите ръце правомощията на изпълнителната, законодателната и държавния глава. Съответно всеки от членовете на правителството, освен преките си служебни задължения, свързани с работата на ръководеното от тях ведомство, е и част от върховния политически механизъм, управляващ страната, неговата длъжност е неразделна част от длъжността на правителството и съответно той може да обсъжда с чуждестранни колеги всякакви въпроси, свързани с включително международната политика.
В Русия правителството е само колегиална изпълнителна власт и правомощията на министъра са строго обвързани със сферата на неговата дейност. Международните въпроси (без да се получават специални директиви) могат да се обсъждат от президента, правителствения глава и министъра на външните работи. При това премиерът обикновено се опитва да не излиза извън рамките на външноикономическите въпроси, освен ако няма специална инструкция от президента, разрешаваща обсъждането на конкретен политически проблем.
Съответно Шойгу, за да разговаря с британския си колега, трябва да получи пълномощия от президента, както и директиви за преговори, одобрени от правителството (или президента) и предварително съгласувани с Министерството на външните работи. Британският министър очерта темите за обсъждане възможно най-широко, включително въпроси, свързани с изграждането на взаимноизгодни отношения (което предполага икономическо сътрудничество), взаимодействие в области от взаимен интерес (политическо сътрудничество), въпроси на сигурността, които вълнуват двете страни (военно-политически въпроси).
От всичко по-горе, само последната тема и само частично се отнася до професионалните дейности на Шойгу. Чисто военните въпроси са от компетенцията на началниците на генералните щабове (които съвсем наскоро разговаряха по телефона), а вземането на политически решения по въпросите на сигурността е от компетенцията на президента. Министърът на отбраната може само да влияе върху позицията на държавния глава, като изразява позицията си заедно с останалите членове на Съвета за сигурност.
Съответно, ако Москва реши, че британските предложения имат реална стойност и не са просто поредният опит да се говори в името на самото говорене и снимките в медиите, тя може да изпрати Лавров или някой от заместниците му в Лондон, за да оценят възможностите за подготовка на среща между президента на Русия и британския премиер. Ако, както е най-вероятно, имаме работа с поредната имитация на миротворчество, тогава защо да се разсейваме от безсмислени разговори?
Британският министър разбира всичко това и затова не е сигурен, че Шойгу ще дойде за разговор. Следователно предложението му няма нищо общо с желанието да се намери решение на целия комплекс от противоречия между Русия и Великобритания. Просто е вградена в общата информационна стратегия на Запада, около тезата за „руската агресия”.
Британците разбират, че няма да могат да примамят Путин “просто да си поговорят”. В същото време е необходимо да се имитира готовността на Запада за „конструктивен диалог“. В това отношение срещата с министъра на отбраната на Русия върши работа. Той все пак няма правомощия да взема окончателни решения в областта на външната политика. Следователно няма опасност британската страна незабавно да вземе конкретни решения. А на вътрешния информационен пазар тази история може да бъде представена като напрегнати усилия на Лондон да овладее „руската агресия“. В крайна сметка на Запад всички знаят, че „Русия е съсредоточила стохилядна „армия за нашествие“, за да „атакува Украйна“. Така че министрите на отбраната се срещат, за да може Великобритания да „защити съюзника“ и да не се намесва във „война с Русия“ сама. За британската общественост, напълно разумно обяснение на значението на една по същество безсмислена среща.
По същия начин в Берлин е открита следа от „руското нахлуване в Украйна“. В рамките на управляващата коалиция има спор, който плавно преминава в разкол, заплашващ да я унищожи. Зелените, които контролират Министерството на външните работи (Аналена Бербок), отново смениха позицията си и отново твърдят, че “Северен поток-2” няма да бъде пуснат, ако Русия нахлуе в Украйна (не е ясно кого искат да уплашат с това)? От своя страна министърът на отбраната Кристина Ламбрехт (представител на ГСДП) отговори, че „газопроводът не трябва да бъде въвличан в този конфликт“. По-рано германският канцлер Олаф Шолц (ГСДП) също подчерта, че германската икономика е жизнено заинтересована от проекта, а генералният секретар на социалдемократите Кевин Кунерт намекна, че Зелените се опитват да използват международния дневен ред, за да унищожат икономически проекти, които те не им харесват. .
Разцеплението в коалицията е очевидно и не е сигурно, че ще бъде преодоляно.
В същото време„Ню Йорк Таймс“ съобщи, че според информация, получена от високопоставен източник в СБУ, Русия е започнала масовия износ на своите дипломати и техните семейства от Украйна. Руското външно министерство се ограничи до като нито отрече, нито отхвърли, че „посолството в Киев работи нормално“ (не е казано какъв е редовен режим днес).
Интересно е, че „източникът в СБУ“ се появи в американския вестник точно в момента, когато шефът на ЦРУ посети Украйна. Освен това за „източника“ очевидно беше по-лесно да стигне до „Ню Йорк Таймс“, отколкото до украинската преса, която научи за толкова важно събитие от препечатка на американско издание на руския „Комерсант“. И накрая, за да не се съмнява никой в „руската агресия“, Канада обяви намерението си да изпрати малък контингент от специални сили в Украйна, които по някакъв начин трябва да овладеят тази „агресия“, като същевременно предоставят „подкрепа на украинското правителство“, и в случай, че ситуацията се влоши (кое интересно може да я влоши повече от нашествие?) специалните части трябва да евакуират канадските дипломати.
Така, няма нашествие, но то вече оформя дневния ред на британското министерство на отбраната. Не съществува, но разцепва германската коалиция. Няма го, но „Ню Йорк Таймс“ вече знае, че Русия извежда дипломати (което почти винаги предхожда близка война), а Канада изпраща специални части, за да се противопоставят на изчезналото нахлуване и да извадят дипломатите си, ако то все пак започне.
Както виждаме информационните и политическите задачи, необходими на Запада, липсващата инвазия го решава. Не е трудно да се заключи, че Западът би могъл да се бори с „руското нашествие на Марс“ с не по-малко плам. Има само една досадна разлика. Нашествие на Марс може да се води произволно дълго време във виртуалното пространство, но не може да бъде провокирано в реалността, поради отсъствието на марсианци, а оттам и пряк контакт между тях и Русия.
За съжаление Украйна все пак съществува. Освен това състоянието ѝ показва, че това образувание няма да издържи дълго. Скоро „нашествието в Украйна“ може да стане също толкова виртуално, колкото и „нашествието на Марс“, поради ускорената девитализация и съответно бързата виртуализация на украинската държавност. Затова Западът трябва да побърза да се опита за последен път да използва правилно прогнилата стока.
Ето защо всички тези истерии с отстраняването на дипломати и затварянето на СП-2 поради липса на нашествие са тревожни, че ако няма нашествие, но ако наистина искат, то ще има, дори ако цялата руска армия да се премести в Чукотка.
Превод: В. Сергеев
