По публикации на АПА, турски и руски медийни издания. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Протоколният демарш в Анкара и суверенната дистанция на Баку
Официалната версия, разпространена от азербайджанските държавни канали, звучи почти иронично: държавният глава Илхам Алиев пропусна форум на високо равнище в Анкара, за да награждава юноши на първенство по футбол до 15 години. В дипломатическата практика подобен тип „припокриване на графика“ е класически инструмент за демонстрация на хлад. Поканата бе лична, изпратена директно от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, а домакинството бе замислено като триумф на пантюркската интеграция.
Вместо това Алиев изпрати външния си министър Джейхун Байрамов. Този ход не е изолиран инцидент. През май 2025 г. отмяната на визитата на Алиев в Москва за Деня на победата бе опакована през паметта за Гейдар Алиев. Очевидно е, че Баку използва вътрешнополитическия календар като удобен филтър, когато реши да изпрати директен сигнал до външни партньори.
Въпросът тук не е в протокола. Причината лежи в отказа на азербайджанския елит да приема насоки за това как да управлява вътрешните си социални процеси. В средата на октомври турски политически фигури и медийни платформи започнаха медийна кампания срещу решението на азербайджанското правителство да въведе единна училищна униформа, ограничаваща носенето на религиозни символи в учебните заведения. Стигна се дотам, че висш съветник на турския президент — Октай Сарал — отправи публични критики, довели до последващата му оставка. Но оставката му не промени факта, че Анкара се опита да влезе в ролята на инстанция по морала.
Според публикации в азербайджанския печат, съюзът на тюркските страни не може да разчита единствено на обща история, а изисква стриктно зачитане на държавния суверенитет.
Близкоизточният вектор и светският модел като линия на разграничение
Напрежението не избухна на празно място. Първият ясен сигнал за разминаване във външнополитическите приоритети бе даден на сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Докато турската делегация демонстративно напусна залата при появата на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, азербайджанският представител остана на мястото си.
Баку от години поддържа ключово партньорство с Израел — главно в сферата на доставките на енергоресурси срещу високотехнологично и военно оборудване. Опитите на Анкара да монополизира „мюсюлманската солидарност“ и да налага подобно поведение на партньорите си в Закавказието сблъскват директно турската реторика с азербайджанската геополитическа пресметливост.
Реакцията на турската информационна мрежа бе бърза — социалните мрежи в Турция бяха залети от атаки срещу светския характер на азербайджанската държава. Баку обаче твърдо следва модела, заложен още от Мустафа Кемал Ататюрк — строга сепарация на религията от държавните институции. Иронията е очевидна: днес азербайджанските анализатори все по-често цитират Ататюрк и неговия принцип за ненамеса, за да се защитят от външнополитическите претенции на съвременната турска държава.
