Търговската логистика срещу политическия пантюркизъм
Зад религиозните и културни спорове се крият сериозни финансови и геоикономически интереси. Анкара отдавна лобира за пълно доминиране на т.нар. „Среден коридор“ (Транскаспийския международен транспортен маршрут). Този проект замисля пренос на стоки от Китай и Centralna Азия през Каспийско море, Азербайджан и Грузия/Армения директно към Турция и Европа — напълно изолирайки руската и иранската територия.
Азербайджан обаче няма интерес да се превръща в еднопосочен транзитен васал. Страната изгражда стратегия на мултимодален хъб, който печели от всички възможни посоки.
+-----------------------------------------------------------------+
| ГЕОИКОНОМИЧЕСКИ КРЪСТОПЪТ |
+-----------------------------------------------------------------+
| 1. МАРШРУТ СЕВЕР-ЮГ |
| Русия ---> Азербайджан ---> Иран ---> Индия/Персийски залив|
| (Подписан протокол от юли 2026 г. за развитие на железопъта мрежа)|
+-----------------------------------------------------------------+
| 2. СРЕДЕН КОРИДОР (ИЗТОК-ЗАПАД) |
| Централна Азия ---> Каспийско море ---> Баку ---> Турция|
+-----------------------------------------------------------------+
| 3. ХЪБ НАХЧИВАН |
| Връзки: Сюник (Армения) | Садарак-Дилуджа (Турция) | Джулфа (Иран)|
+-----------------------------------------------------------------+
Охлаждането към Анкара съвпадна със забележимо стабилизиране на отношенията между Баку и Техеран, които преживяха кризисен период през 2021–2022 г. През юли 2026 г. бе подписан тристранен протокол между железопътните администрации на Русия, Азербайджан и Иран за интензифициране на превозите по Международния транспортен коридор „Север-Юг“. Товарните потоци по това направление отчитат стабилен ръст.
Ако Баку се беше поддал на натиска на Анкара за пълно изолиране на Техеран и Москва, това щеше да блокира рентабилния транзит на юг. Проектът за развитие на железопътния възел в Нахчиван предвижда тристранна свързаност:
- Към континенталната част на Азербайджан през арменската провинция Сюник;
- Към турската мрежа през отсечката Садарак–Дилуджа;
- Към иранската инфраструктура през граничния пункт Джулфа.
Преформатиране на баланса в Южен Кавказ
Отказът на Баку да следва стриктно идеологическата линия на Турция показва, че формулата „Една нация, две държави“ е приложима само доколкото обслужва националните интереси на Азербайджан. Когато Анкара прави опити да използва етнически или религиозни лостове за натиск, Баку показва готовност да търси алтернативни точки на подкрепа.
Русия, за разлика от турските политически активисти, поддържа подчертано неутрална позиция по отношение на вътрешнополитическите решения на Азербайджан и зачита светския му модел. Това създава прагматична основа за сътрудничество, която удържа регионалния баланс от резки промени.
Дали Анкара ще коригира тона си предстои да се види, но фактът е налице: Азербайджан успя да се утвърди като суверенен център, чиято логистична позиция му позволява да диктува условия, вместо да изпълнява чужди решения.
