Отпадна таванът от 35 секции за гласуване в страните извън ЕС

/Поглед.инфо/ Кого вижда БСП в огледалото, пита Манолова бившите си другари

Ердоган не даде стол на шефката на ЕК, сега ще ни реди парламента, гневи се Велизар Енчев. Ама вие и на евреите ще забраните да гласуват, кара се Мика Зайкова

Окончателно отпадна таванът от 35 секции за гласуване в страните извън ЕС. Приемането му на второ четене с промените в Изборния кодекс стана след бурен дебат за емигрантите, две гласувания и бе посрещнато с аплодисменти и викове “Браво” от депутатите от “Има такъв народ”. Освен от ИТН текстът бе подкрепен от ДПС, “Демократична България” и “Изправи се! Мутри вън!” - общо 117 гласа.

ГЕРБ и БСП

гласуваха

“въздържал се”, но имаше и 8 от ГЕРБ “против”.

Секции в чужбина вече ще се образуват при подадени 40 заявления, а не 60, както досега. Създават се автоматично секции там, където на предходни избори в последните 5 г. е имало образувана поне една такава и в нея са гласували не по-малко от 100 души. В останалите случаи българите може да пуснат бюлетина само в дипломатически и консулски служби.

“Това предложение обслужва ДПС и връща Турция като решаващ фактор в българския изборен процес, позволява на Анкара да е брокер в българския парламент”, скочи Велизар Енчев, който този мандат вече е червен депутат. Турският президент отказа стол на шефката на ЕК само защото е жена, а сега ще му дадете право да определя секциите и да кадрува в тази зала, скара се той. Попита хората на Слави Трифонов концертите им с патриотични песни само за примамка на избирателите ли са били.

Щастлив съм, че всички българи във Великобритания, САЩ, Канада, които са над 1 млн., видяха кой иска да им забрани да гласуват, скочи шефът на групата на ИТН Тошко Йорданов и видя коалиция БСП - ГЕРБ.

“Страх ви тресе, страх, защото ако българите зад граница гласуват, тук картинката ще е друга”, включи се и Мая Манолова. Рестрикциите досега ограничавали не Турция, а свободния вот на българите в Западна Европа и Америка. БСП през 2014 г. подкрепяха отпадането им, какво се промени, “или просто и вие, като се погледнете в огледалото, виждате нещо друго”, попита тя.

Спрете този

срамен дебат,

призова Вежди Рашидов колегите си и попита кое кара българските турци да са по-малко граждани от българите в Канада. За него самият по-важни са тези, които плащат данъци и пенсиите на възрастните тук, а не на английската кралица, но “всички са достойни граждани”.

Приемането на текста ще доведе до образуване само на 6 нови секции в Турция, но 53 - във Великобритания, сметна Манол Пейков от ДБ.

Не мерете на тегло - всички са български граждани. Обсъждайте граждански права, а не етноси, критикува колегите си и Арман Бабикян от “Изправи се! Мутри вън!”. А на Велизар Енчев напомни, че българските турци са гласували срещу Ердоган на местните избори там и в Истанбул, и в Бурса, и в Анкара. “Какво да правим с правата на българските граждани, ако не ви харесват Тръмп или Байдън? Да забраним на българите там да гласуват ли? Ако в някоя страна ядат хора, как да гласуват българите там?”, попита депутатът. И посъветва колегата от БСП: “Дръжте се отговорно спрямо България, а не спрямо собствените си фантасмагории кой ни напада. Възродителният процес свърши, вече сме член на НАТО, както и Турция.”

И на мен не ми харесва режим, който трови граждани и взривява складове, но не съм против българските граждани в Русия да имат толкова секции, колкото е необходимо, каза и Мария Капон.

Как може през 2021 г. отново да делим българските граждани, не знам за такава практика в друга държава, критикува парламентарната шефка Ива Митева. В много страни гласуването е само в дипломатическите мисии, но там има и практики за дистанционен вот и докато не го въведем, не може да се ограничават права. Напомни, че щом именно с гласовете на ГЕРБ бе въведено задължителното гласуване, сега на всички българи трябва да се осигури възможност да го изпълнят. Митева разказа, че ограничаването на секциите в страни извън ЕС до 35 било въпрос на огромни договорки между партиите през 2016 г. Обясни и че проблемът въобще не е в Турция. Има 76 хил. български граждани в РС Македония, 26 хил. - в Молдова.

Големият брой емигранти е резултат от лошото управление на България през последните 30 г., заключи тя.

Много от тях не искат да живеят там и биха се върнали, но държавата не може да им осигури работни места, каза Димитър Найденов от ДБ.

“Срам ме е от вас, това не е политически дебат, защото в демократичната политическа култура няма място за дискриминация. Нима по-малко са българи тези, които живеят в Америка, Турция или Израел”, взе думата доайенката на 45-ото НС Мика Зайкова. 2 млн. са навън, защото тук не могат да изхранват семействата си, те са най-големият инвеститор с парите, които пращат, настоя тя. Най-учудена била от позицията на социалистите, които в миналото са се борили за правата на хората. Утре ще забраните на българските евреи да гласуват, ядоса се депутатката от ИТН.

Ние, които останахме тук, не направихме малко, отвърна Тома Биков от ГЕРБ. Може да има кусури, но държавата се развива в правилната посока и е много по-добре от 1990-а, 1997-а, 2007 г.

Българите в чужбина ще гласуват в отделен

нов избирателен

район - №32,

прие окончателно парламентът. Вече ще могат да отбелязват и преференции. Досега нямаха такава възможност поради липсата на кандидатска листа за чужбина. Няма обаче да се прави отделен РИК за тях, а функцията ѝ за вота навън ще поеме ЦИК.

Часовникът на пленарното заседание бе спрян до окончателното приемане на кодекса и то се проточи близо 12 часа. Новите изборни правила ще излязат на 5 май в “Държавен вестник”.

Окончателно: Само с машини

в секции над 300 души, ГЕРБ

сезира Конституционния съд

Изцяло с машини ще се гласува в секциите с над 300 избиратели в страната и чужбина, решиха окончателно депутатите. Така машинен вот ще има в 9398 секции в страната. ГЕРБ обаче дава текстовете на Конституционния съд, защото се отнемат правата на хората, които искат да пуснат хартиена бюлетина, а на последните избори те бяха 73% от гласувалите.

На машина не се гласува никъде в ЕС. Попитах какво става, ако се развали машината, ако спре токът? Колегите, които се разхождат само по жълтите павета и във фейсбук, не знаят, че в малките населени места няма интернет, а на други са чакали по 8-9 ч да дойде техникът за машината. Това е изключителен скандал и ще сезираме КС, каза зам.-шефката на парламента Цвета Караянчева.

На косъм не мина предложение на Хамид Хамид от ДПС да се разреши вот на хартия след изрично устно волеизявление пред секционната комисия. То бе подкрепено от 107 депутати, 97 бяха “против”, а 18 се въздържаха. Не можем да направим предстоящите избори със същите машини и същата организация, обяви Хамид. Той самият не успял да гласува с машина, въпреки че искал.

С хартиени бюлетини ще се гласува в секции с по-малко от 300 избиратели, при подвижна избирателна кутия, в болници, социални институции и на корабите. Вот на хартия по изключение ще е позволен и при “непреодолими външни обстоятелства”. Затова във всяка секция ще има отпечатани и хартиени бюлетини до 50% от броя на избирателите там.

“Ако на 4 минути гласува 1 избирател, за 13 часа могат да гласуват 195 души. А имаме секции по 700 до 1000 души. Тук сме 240 души - значи за един изборен ден няма да можем да гласуваме всички”, предупреди още Караянчева. Тя даде за пример президента Румен Радев, на когото били нужни близо 5 минути, за да гласува на машина. Проблеми с устройствата имало и при спиране на тока, ще има и при разноса на машините в чужбина.

ГЕРБ искат хартиени бюлетини, защото само така могат да спечелят избори, а с машини и честен вот може и да не минат 4%, изказа се Георги Свиленски от БСП. Манол Генов от ДБ пък обвини Караянчева в лъжа заради твърдението, че президентът е гласувал за 5 минути.

Хартиени бюлетини поиска и шефът на ДПС Мустафа Карадайъ. (24часа)

Бюлетините вече

ще се броят пред камери

На следващите избори бюлетините ще се броят под видеонаблюдение, решиха депутатите, но оставиха в ръцете на ЦИК и на правителството да определят как и с какви камери.

Министерският съвет ще осигури технически всичко нужно - камери, монитори, интернет и др., а комисията ще реши при какви условия да се провежда то. Тази поправка в Изборния кодекс бе приета окончателно със 138 гласа “за”, 64 “против” и 2 “въздържал се”.

Заедно с всички протоколи, разписките и др. секционните комисии ще предават в РИК, а районните - в ЦИК и техническите носители от камерите в секциите.

“Как ще се случва това видеонаблюдение? Ще бъде ли излъчвано директно по интернет? Какво правим с населените места, където няма интернет? Защото, ако някои колеги не знаят, има населени места, където няма интернет, няма и обхват”, попита зам.-шефката на НС Цвета Караянчева. Не всички секции са в училища, където има камери, обясни тя и даде пример с Кърджали, където имало 497 секции, от тях само 126 в училищата.

С въпроси ѝ отвърна червеният Георги Свиленски: “ ГЕРБ управлявате 11 г., защо няма интернет в малките населени места? Сега ли го открихте това?” Много лесно щяло да стане - застъпници и наблюдатели ще снимат процеса с телефоните си.

Видеонаблюдението може да се направи през платформата на ДБ “Ти броиш”, обясни пък Ивайло Мирчев от коалицията. Там всеки можел да отбележи вота си и така да се брои паралелно.

България е на първо място по бърз интернет в Европа, отвърна Караянчева. А приложението на ДБ не може да е гарант за изборите, защото преброяването на вота от 4 април приключи отдавна, а това на платформата още не е стигнало и 50%.

Христо Гаджев от ГЕРБ обяви подкрепа за промяната, защото си заслужава всяка инвестиция в повишаване на доверието в изборния процес, но се усъмни, че ЦИК и служебен кабинет могат да организират наблюдението. “А може би затова се прави”, допусна той.