/Поглед.инфо/ Отношенията между арабските държави рядко достигат нивото на световни новини от най-високо ниво, въпреки че почти винаги е имало борба за лидерство между тях, въпреки близостта на географското разположение на държавите, общото историческо развитие, езика и културата. Но като правило арабските страни предпочитат да говорят по-публично за „историческо приятелство помежду си“.

Но често се случва многобройни междудържавни противоречия да излязат наяве поради борбата за разпределение и използване на въглеводородните ресурси. И тогава целият регион започва да се тресе. Ето защо, когато възникнаха проблеми в отношенията между Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ), първо като най-лесно обяснение се прие, че има проблеми във формата ОПЕК+ по въпроса за добива на петрол.

Ситуацията не беше нова и можеше да бъде разрешена. Но Рияд търси редица нестандартни решения. Той обяви прехвърлянето на централата и представителствата на почти всички 26 големи чуждестранни компании, разположени в ОАЕ, на свои територия и удари рязко икономиката на Емирствата. Властите на кралството също приеха изменения в правилата за внос от страните на Съвета за сътрудничество за арабските държави от Персийския залив.

Според измененията кралството премахна от споразумението клауза за освобождаване от мита между страните от Съвета за сътрудничество, стоки, произведени от компании, които наемат по -малко от 25% от местна работна сила. Това решение засегна и икономиката на ОАЕ, тъй като около 85% от производствените работници са чуждестранни граждани.

Освен това свободните икономически зони са един от основните компоненти на икономиката на ОАЕ. С това решение Рияд очерта две цели едновременно - първо, да ограничи износа за ОАЕ, и второ, емиратските компании губят своята привлекателност за чуждестранните инвеститори.

Освен това в арабския свят започнаха да казват, че именно заради Саудитска Арабия Абу Даби се включи в конфликта в Йемен с хусите, който дълги години не стига до решение, а само удари икономиката на ОАЕ. Всъщност конфликтът в Йемен засягаше само Саудитска Арабия, която граничи с конфликтната зона, ОАЕ биха могли да останат встрани.

Коментирайки ситуацията, “Блумбърг” твърди, че в отношенията между Кралство Саудитска Арабия (КСА) и ОАЕ „здравият разум изчезва“ и страните започват да се развиват във фаза на борба за регионално лидерство и че между двамата престолонаследници - Мохамед бин Салман и Мохамед бин Зайд, съответно, някога много приятелски настроени, е прибягала черна котка.

На първо място обаче отношенията между САЩ и КСА се влошиха, а след това и между САЩ и ОАЕ. Всичко започна, когато Джо Байдън, едва встъпил в длъжност, обяви, че САЩ ще прекратят подкрепата си за политиката на Саудитска Арабия в Йемен. САЩ и ЕС изведнъж започнаха широко да критикуват варварството на саудитската армия в Йемен. Интригата е именно, че именно Вашингтон стои зад разпалването на войната срещу хусите.

До този извод е достигнала група от следователи на ООН, които през 2019 г., поръчани от Съвета на ООН по правата на човека, представиха в Женева обвинителен доклад от 274 страници, който подробно описва как САЩ, заедно с Великобритания и Франция, са замесени във военните събития в Йемен. Но по време на нахлуването в тази страна през 2015 г. КСА, ОАЕ и редица други арабски държави бяха съюзници, сега ситуацията се усложни, тъй като ОАЕ започнаха да играят своя собствена игра.

Те обаче, както и КСА, не могат просто да напуснат Йемен. Затова в Йемен и двете монархии разчитат на едни или други местни военно-политически групировки, надявайки се да ги доведат до власт, което потенциално води до сблъсък между саудитците и емиратците.

Плюс към това и наскоро подписаното емиратско-израелско мирно споразумение, което възобнови дипломатическото, икономическото и дори военното сътрудничество между държавите на най-високо ниво. Имаше съобщения, че Израел и ОАЕ ще създадат инфраструктура за военно разузнаване на йеменския остров Сокотра, което е точка на болезнено пресичане на интересите на КСА и ОАЕ.

Освен това ОАЕ имат за цел да анексират острова поради изключителното му стратегическо местоположение, а планираното присъствие на Израел на острова потвърждава точността на прогнозите, че благодарение на емиратско-израелското споразумение Тел Авив ще повиши качествено нивото на способността му да влияе върху ситуацията в региона на Близкия изток.

Така че на този етап Емирствата успяват да вземат надмощие в дипломатическото, военното и икономическото съперничество със Саудитското кралство, което от своя страна променя геополитиката на целия арабски свят. Изтичането на кореспонденция между посланика на Абу Даби във Вашингтон Юсеф ал-Отайба през 2017 г. дава ясно да се разбере, че ОАЕ са решили да "изместят" саудитците като лидери на арабския и ислямския свят, заемайки тяхното място.

С други думи, първоначално не особено забележимият конфликт набира скорост и споровете за петролните квоти са само върхът на айсберга, тъй като съществуват дълбоки и много по -големи различия между Рияд и Абу Даби.

По всички признаци ръководството на ОАЕ ще установи партньорства само с новата американска администрация и няма намерение да лобира за своя саудитски съюзник. Причината е, че демократичната администрация е натрупала много претенции срещу самите ОАЕ. Те включват: войната на ОАЕ в Йемен, тясното икономическо сътрудничество между ОАЕ и Китай, което укрепва позициите на КНР в региона, и съюза с Русия в Либия.

Тоест, ОАЕ започнаха активно да определят своите претенции към регионалното ръководство (по-специално Персийския залив и Близкия изток като цяло), да прокарват дневния си ред и да оказват натиск върху други играчи, за да реализират своите национални интереси. Този обрат дойде като изненада за Саудитска Арабия.

Нещо повече, Емирствата използваха добре момента в своя полза, когато Рияд беше зает със сблъсъци с Иран, участва във война в Йемен, от която все още не може да се измъкне, и е затънал в династични борби. В резултат на това геополитическите игри за разделението на сферите на влияние между Саудитска Арабия и Емирствата придобиха широк обхват - от Близкия изток до Африка, където „съюзниците на думи“ престанаха да координират своите позиции.

Все още не е ясно дали усложненията в отношенията между КСА и ОАЕ ще бъдат дългосрочна тенденция или ще завършат с някакъв компромис между елитите на двете държави. Въпреки това, вече е ясно, че саудитският престолонаследник няма да продължи да бъде воден в тандема със своя колега от ОАЕ. За момента краят на конфликта не е виден.

По този начин съществуващите стари и възникващи нови противоречия в арабския свят имат изключително негативен ефект както върху развитието на междудържавните отношения, така и върху проблема за гарантиране на сигурността, предимно в региона на Близкия изток.

Разединението на арабските държави, постоянните взаимни политически, икономически, териториални и други претенции, борбата за лидерство между най-големите арабски държави възпрепятстват развитието на интеграционните процеси и водят до нестабилност на международните отношения на регионално и глобално ниво.

Съществуващите военно-политически конфликти в Ирак, Ливан, Палестина и други региони на региона са практически невъзможни за разрешаване от силите на самите арабски държави, поради наличието на понякога значителни противоречия във външнополитическите им интереси.

В тази ситуация, за да се разрешат междуарабските конфликти и конфликти, е препоръчително по-активно да се включат водещите световни центрове на сила в процеса на мирни преговори и като посредници в тези преговори между арабските страни. Но това е проблем за бъдещето.

Превод: В. Сергеев