/Поглед.инфо/ Успех или не съвсем? Нека си припомним нашия разговор преди седмица за това, че отношенията между Китай и Австралия изглеждат само далечна и второстепенна история. Но всъщност това, което току-що се случи между тях, е предвестник на близкото бъдеще - как Западът и незападът ще започнат ново разведряване, силно напомнящо това, което Брежнев и Никсън стартираха през 1972 г.
И така, това е първото посещение от седем години на австралийския премиер Антъни Албанезе в Китай след четири години ярост сред австралийците относно Пекин като ужасна заплаха за Петия континент и бяс срещу всичко китайско като цяло - със санкции, скандали, грубост от самия връх в Канбера. Предишното правителство на този континент следеше буквално всяко американско действие срещу Китай в турбо-режим.
И сега Албанезе се среща със Си Цзинпин, който казва, че двете страни са се върнали в правия път и са възобновили контактите по всички линии. Китайските санкции срещу Австралия, които почти задушиха нейната икономика, бяха до голяма степен отменени.
Кой е правилният път? Тук отбелязваме формулата на Албанезе „ние си сътрудничим, където можем, обсъждаме, където трябва“. Като добави към собствената си самохвалба на големия панаир на чуждестранните износители в Шанхай, “нашето правителство създаде повече работни места от всяко друго правителство в историята на страната”. И работни места означава, разбира се, бизнес с Китай, на първо място, който преди скандала беше първият икономически партньор на Австралия, а сега очевидно ще остане такъв. О, и пристанището Дарвин на север, което се управлява от китайска компания и през което минава цялата търговия между двете страни, вече не е заплаха за сигурността на Австралия, всичко е наред.
Но това е официално честване на успеха, нормализирането, „края на ледниковия период“. А има и неофициални оценки на ситуацията. Например стереотипният националист Алекс Ло от Хонконг се възмущава: дали Австралия и Албанезе лично са престанали да бъдат американска марионетка, чийто суверенитет се съхранява някъде във Вашингтон? Ами например проектът АУКУС - нима вече не съществува?
Между другото, сред купищата информация след посещението има и следното: АУКУС изобщо не е обсъждан по време на преговорите. Засега е изваден от скоби. Но Алекс Ло ни напомня какво и как се е случило. Австралия първоначално възнамеряваше да закупи дванадесет дизелови подводници от Франция. Но след това дойдоха американците, изтласкаха французите и буквално за ден военните кръгове в Канбера промениха концепцията: необходими са осем подводници с ядрени двигатели, цената няма да бъде 66 милиарда, като при французите, а, очевидно 368 милиарда долара. Вярно е, че този продукт на тройния съюз (там фигурира и Великобритания) ще влезе в експлоатация едва около 2040 г. Но във всеки случай има разлика - подводници, необходими за патрулиране в крайбрежните води, или способни на настъпателни операции край бреговете на Китай. Да не говорим, че австралийската армия е изцяло подчинена на колегите си в САЩ.
Вярно е, че Вашингтон първо направи с Австралия същото като с Германия - съсипа икономиката ѝ, а сега явно даде на Албанезе индулгенция да коригира тази ситуация. Но това е целият напредък.
В допълнение, самите австралийци също добавят масло в огъня на дебата. Едните казват, че страната им вече твърдо е поела ролята на покровител на всички тихоокеански островни нации от името на Съединените щати, така че китайците да не вземат островите за себе си. Друг напомня: за какво са тези подводници?Страната ни може и трябва да води война с Пекин в киберпространството, дори и сега.
Напомняме: преди седмица казахме, че най-вероятно и с Русия ще е така - след края на украинския заговор съюзниците на САЩ ще дойдат внимателно и един по един с формулата на Албанезе в готовност: „Сътрудничим си, където можем, обсъждаме, където трябва.“ И как да подходим към тази перспектива?
Тук има две мисли. Първо: нямаше нужда да бъдат груби. Някои хора прекалиха, като ни казаха гнусни неща в очите без никакви факти или обосновка. Разведряването от наша гледна точка трябва да изглежда като извинение за всичко това, а извинението е много трудно за тях. По-лесно е да заметеш всичките глупости под килима. И втората мисъл: китайците вярват, че преходът от „ледниковия период“ към просто студен е стъпка напред и тази стъпка е по-добра от липсата ѝ. Може би това е по-реалистичен подход от очакването на някаква пълна капитулация на западняците.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.