/Поглед.инфо/ Тази 2020 година със сигурност ще се квалифицира като "annus horribilis'' в историята на Американската република.
До Нова година един на всеки 1000 американци, тоест около 330,000 души, ще бъде мъртъв от най-лошата пандемия за последните сто години насам.

Освен това, американската икономика ще понесе такъв тежък удар, който ще се конкурира с най-лошите години на Голямата депресия.

И до края на декември месец голяма част от нацията ще бъде отново в локдаун, докато Джо Байдън многократно ще предвижда, че ни очаква "мрачна зима".

Само в пика на Втората световна война американският дефицит и държавен дълг са били толкова голям дял от нашата икономика.

След смъртта на Джордж Флойд в Минеаполис, лятото на 2020 година доведе до бунтове, чието ниво се съпоставя и сравнява със седмицата след убийството на Мартин Лутър Кинг през 1968 година.

Също така разкрита от бунта на Блек лайфс матър през 2020 година беше и неизвестната дълбочина на омразата, която много американски граждани имат за историята на страната си.

Това стана ясно докато се чупеха и смазваха статуите на мъже, които някога са били почитани като най-великите ни лидери - Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън, Джаксън, генерал Робърт Лий, генерал Грант, Теодор Рузвелт и Уудроу Уилсън.

До края на годината десетки милиони американци ще отричат легитимността на обозначения избран президент, който ще поеме длъжността си на 20 януари.

И двете партии се обвиняват една друга в това, че са се опитали да "откраднат" президенството.

Може ли една нация, която е толкова разсеяна, толкова разделена, която вова със себе си, да продължи да посреща всички задължения, облигации и ангажименти, които са наши като самопровъзгласената титла "лидер на свободния свят"?

Все още ли сме хората и страната, която бяхме?

Докато ние се разкъзсваме един друг, оставаме задължени да защитаваме почти тридесет европейски нации от Русия.

Ангажирали сме се да остракизираме и изолираме Иран и да отидем на война, ако Ислямската република се опита да построи ядрени оръжия, като тези, които имат съседите му от Израел, Пакистан, Индия, Русия и Китай.

Защо това е наш дълг?

Ние стратегически "завиваме" към Азия за да сдържаме Китай, който е надигащата се сила на новия век, и чията икономика и въоръжени сили се конкурират с нашите, но в същото време населението му е четири пъти по-голямо от нашето.

Ако Южна Корея бъде нападната от Северна Корея или пък ако Япония и Филипините се окажат в сражения с Китай заради няколко скали в Южнокитайско и Източнокитайско морета, познайте.

Да, ние сме задължени да третираме всяка китайска атака срещу тях като нападение срещу нас.

Преди три десетилетия историкът Пол Кенеди използва термина "имперско пренапрягане" за да опише това, което се случва с великите сили, когато глобалните им ангажименти станат твърде големи за да се поддържат.

Това се случи с британците в края на Втората световна война.

Тогава Великобритания беше окървавена, разнебитена, обедняла и банкрутирала от шестгодишната си война с Германия. Тогава страната започна да се оттърсва от колониите си.

През есента на 1956 година, министър-председателят сър Антъни Идън, външният министър на Уинстън Чърчил получи заповед от президента Дуайт Айзенхауър да разкара войниците си от Суецкия канал.

В противен случай, заплахата беше, че американците ще сринат британската лира.

Британската империя завърши.

Имперското пренапрягане на Съветската империя беше демонстрирано от 1989 до 1991 година, когато съветските сили се изтеглиха от Афганистан.

Освен това, тогава падна Берлинската стена и се срина Желязната завеса. Пленените нации на Източна Европа се измъкнаха на свобода.

СССР се разцепи и дезинтегрира по етнически и племенни линии на 15 нации.

Многообразието му разби Съветския съюз на парчета.

На 2 декември, в Брукингс Институшън, председателят на Съвместното командване, генерал Марк Майли заяви:

"Има значителна степен на разширение на Съединените щати на отвъдморските разполагания на войски, на отвъдморските бази и локации и така нататък."

"Дали всяка една от тези е абсолютно и позитивно необходима за защитата на Съединените щати", попита генерал Майли.

Министерството на отбраната, добави генерал Марк Майли, трябва да "гледа по-внимателно на това какво правим и къде го правим."

В отделен разговор във Военноморския институт на Съединените щати, председателят добави, че уговорките за перманентни бази на Америка "произтичат от там, от където Втората световна война завърши".

Действително, НАТО беше формирано и неговите военни гаранции бяха дадени на Западна Европа през 1949 година. Тоест преди цели седем десетилетия.

Военните гаранции за Южна Корея, Япония, Филипините и Австралия бяха дадени от 1950 до 1960 година.

Тези ангажименти да отидем на война с други нации бяха дадени, когато Йосиф Сталин беше начело на Кремъл, а 400,000 войници от Червената армия бяха на брега на река Елба в Германия.

По това време Мао Дзедун и неговата лудост тъкмо бяха дошли на власт в Пекин.

Колко дълго трябва да поддържаме тези съюзи и да бъдем войници в тези "вечни войни" в Близкия изток?

Имаме ли ние американците все още националното единство, чувството за обща цел и настройката за да се жертваме за каузата на Западната цивилизация, които имахме в ранните дни на Студената война?

Или нашият Суецки момент е дошъл?

Президентът Доналд Тръмп не ни изкара от "вечните войни", но той успя да намали броя на войниците ни в Афганистан и Ирак.

И той повдигна въпроса точно колко десетилетия трябва да защитаваме богата Европа от западаща Русия, която има една четвърт от населението и една десета от богатството й.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели