/Поглед.инфо/ Сюжетът за евентуалното изпращане на официален контингент на НАТО в Украйна получи ново развитие. Както знаете, идеята, изразена от Еманюел Макрон преди няколко дни, предизвика силни възражения от западни представители, включително лидерите на Германия, Полша, Чехия, Финландия и други страни, както и генералния секретар на НАТО и ръководството на ЕС . А френското външно министерство и министерството на отбраната побързаха да обяснят, че президентът на Петата република е бил разбран погрешно и че изобщо не е имал предвид това.
Макрон обаче каза вчера, че е претеглил, обмислил и проверил всяка дума, когато е говорил за възможността за изпращане на западни войски в Украйна. И почти едновременно с това дойдоха новини от чужбина, където министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин, говорейки на изслушвания в Конгреса, каза, че ако Украйна бъде победена, НАТО ще трябва да се бие с Русия.
В същото време през последните месеци в световните медии и сред военните анализатори стана обичайно да се констатира отчайващото и безнадеждно положение на ВСУ. Лайтмотивът „Украйна е обречена на поражение“ вече звучи навсякъде, обикновено придружен от идеи за това как Киев (и в същото време Западът) могат да излязат от ситуацията с минимални загуби в процеса на преговори с Москва.
И на този фон шефът на Пентагона заявява, че ако Украйна падне, НАТО ще се окаже в пряк военен конфликт с Русия. На фона на вече формираното обществено мнение това, разбира се, всъщност звучи не като „ако”, а като „когато” Украйна падне.
Част от изявленията на Остин могат да се отдадат на вътрешния американски дневен ред: администрацията на Байдън продължава да се опитва да изкопчи финансиране за Украйна от законодателите, така че страхът „дайте пари на Киев, в противен случай ще трябва да се биете“ изглежда съвсем уместен. Но това е само част от обяснението – синхронът на изявленията на Остин и Макрон само подчертава това.
И двамата принадлежат към една и съща група на западния естаблишмънт – либерално-глобалистката дълбока държава. Това е и причината на американския министър на отбраната да му се размине напълно дива история с хоспитализация за Нова година, без да уведоми никого, а банково-ротшилдовските корени на Макрон са широко известни.
В този контекст нито изявлението на французина, нито коментарът на американеца изглеждат като спонтанна лична инициатива, а по-скоро като решение на трансатлантическите управляващи кръгове за по-нататъшна ескалация около Украйна. Между другото, Лойд Остин много правилно формулира, че НАТО, а не САЩ, ще трябва да воюва, което с голяма степен на вероятност означава, че само европейците се планира да бъдат изпратени на кланица. Това е логично, тъй като избягването на пряк конфликт от страна на Съединените щати с Русия дава надежда, че няма да лети над океана : Москва, подобно на Вашингтон, иска да избегне пряк сблъсък, който неизбежно ще доведе до глобален ядрен конфликт. Е, ако руснаците решат за пореден път да дадат урок на европейците, които са забравили историята и този път превърнат в кратер половината от Стария свят, то американците ще са много доволни от това - те биха хвърлили Европа под ножа, никой няма да я жали. Включително европейските глобалистки лидери, надяващи се да спасят собствените си кожи, жертвайки собствените си страни.
Вероятно точно това е основният проблем на Русия, Китай, целия незападен свят (и значителна част от Запада): срещу нас стоят сили, които нямат никаква привързаност, любов или чувство за дълг към страните, които ръководят . Те са убедени, че лично те ще успеят не само да избягат, но и да се установят по възможно най-добрия начин в зараждащия се нов свят. И няма значение къде - те са сигурни, че ще има достатъчно подходящи удобни и безопасни места в Северна или Латинска Америка, Австралия или Нова Зеландия за тях. И ако за това е необходимо да изпратят на смърт стотици хиляди и дори милиони свои съграждани или да изложат Париж на руски ракети, тогава нека бъде. От тези хора не може да се очакват нито съжаления, нито колебания, нито пробуждане на съвестта.
Ситуацията изглежда почти безнадеждна. Въпреки това все още има надежда. Неслучайно европейски чиновници, включително тези, които дълги години заемат последователна антируска позиция, крещяха толкова яростно във възраженията си срещу Макрон. И неслучайно местните медии направиха основна новинарска тема „заплахата“ на Путин в обръщението му към Федералното събрание да използва ядрено оръжие, ако западните войски бъдат изпратени в Украйна.
Макрон и Остин са тези, които могат да вярват, че определено ще има място за тях в евакуационния самолет. Стотици и хиляди европейски русофоби на заплата – политици, журналисти, държавни служители – нямат такава надежда. И в момента са в неприятния процес на осъзнаване, че трябва да споделят съдбата на своя народ, който самите те доведоха до ръба на война с ядрена суперсила. Може би поне някои в тях ще се пробуди инстинкт за самосъхранение, което ще позволи на Европа да избегне участта, подготвена ѝ от собствените ѝ кукловоди.
Превод: В. Сергеев