/Поглед.инфо/ Сергей Лавров, външният министър на Русия, днес е най-изтъкнатият дипломат на света. На общия фон на външнополитическите дискусии се забелязва ясно, че той просто се намира на съвсем различно равнище и наскоро имахме поредната възможност да се убедим в това.
Да започнем с ежегодното заседание на Валдайския клуб, основният мозъчен тръст на Русия. Тук можехме да проследим извънредно интересната презентация на ежегодния доклад “Утопията на многообразния свят”, в който, впрочем, участваха Лавров, професорът от Чикагския университет Джон Миршаймер, британският историк Доминик Ливен от Кеймбридж и Юрий Сльозкин от Калифорнийския университет в Бъркли.
Имах рядката възможност да присъствам на това, което представлява Еверест от гледна точка на сериозните политически дебати. Ливен полушеговито охарактеризира Валдайския форум като “толстойски и леко архаичен за днешните времена”, съсредоточавайки се на две основни и взаимосвързани глобални предизвикателства: измененията на климата и факта, че “350-те години западно и 250-те години американско господство приключват”.
Вземайки предвид, че “настоящият световен ред се разпада пред очите ни”, Ливен обясни настоящите събития с един вид “отмъщение на Третия свят”. Но след това, уви, западните предразсъдъци взеха превес, защото определи Китай като “източник на заплаха”. Миршаймер доста уместно напомни, че сме живели последователно в двуполюсен, еднополюсен и сега в многополюсен свят: със завръщането на съперничеството между Китай, Русия и САЩ “политиката на великите сили отново определя обстановката на света”.
Той правилно разбира, че след жестокия опит на “века на униженията” китайците скоро ще се убедят, че са наистина силни. И това подготвя почвата за това в САЩ да разгърнат “крайно агресивна политика на сдържане”, точно както навремето срещу СССР, която “напълно може да приключи със стрелба”.
Лавров в своето встъпително слово поясни, че от гледна точка на политическия прагматизъм, светът “не може да се управлява от един-единствен център”. Той подчерта безалтернативността на “щателната, продължителна и неблагодарна” дипломатическа работа.
По-късно, в едно от изказванията си, той взриви истинска бомба: “Когато ЕС говори с нас от позицията на превъзходството, Русия иска да разбере дали може изобщо да си има някаква работа с Европа”.
Лавров шеговито спомена бившия губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер, който във филмите често казва “Доверете ми се”. “И така, на Арнолд му вярвам повече, отколкото на ЕС”, каза руският външен министър.
Но това беше просто прелюдия: “Хората, отговорни за външната политика на Запада, не осъзнават необходимостта от взаимно уважение и диалог. В такъв случай вероятно за известно време ще се наложи да прекратим разговорите с тях”. Нали уж председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен официално заяви, че Евросъюзът “няма никакво геополитическо партньорство със съвременна Русия”.
Москва без уговорки се придържа към нормите на международното право, за разлика от прословутия “либерален международен ред, основан на правила”, за който постоянно твърдят в ръководството на НАТО и техните лакеи като Атлантическия съвет. В един от своите доклади “анализаторите” от Атлантическия съвет възхваляваха НАТО за “засилването на натиска спрямо Москва”, клеймяха Москва заради “подривната и агресивна дезинформация и пропагандистки кампании срещу Запада, безотговорния авантюризъм в Близкия изток, Африка и Афганистан”.
Атлантическият съвет настоява, че тези ужасни руснаци за пореден път са предизвикали “международната общност, използвайки незаконно химическо оръжие, за да отровят опозиционера Алексей Навални. Неспособността на НАТО да прекрати агресивното поведение на Русия заплашва бъдещето на либералния международен ред”.
Единствено глупаци, изпадащи в синдрома “сляп вярва на сляп”, не знаят, че тези либерални “правила” се установяват от един-единствен планетарен хегемон и могат да се променят мигновено в съответствие с прищявките на този хегемон. Затова не трябва да се чудим на шегата, която напоследък се върти в Москва: “Ако не искате да слушате Лавров, ще си говорите с Шойгу”. За тези, които не знаят, Сергей Шойгу е министърът на отбраната на Русия, направляващ хиперзвуковото оръжие, за което военнопромишленият комплекс на САЩ може само да си мечтае.
Тук ключовият момент е, че благодарение на фактическото военно превъзходство Москва съвършено не я засяга невижданата по мащабите си кампания на истерия, разгърната от НАТО, а що се отнася до вашингтонските и брюкселските герои, то тяхното мнение отдавна е безразлично за Кремъл.
Остават, наистина, огнищата на хибридната война в съответствие с препоръките на Корпорация РАНД, безкрайните опити да се окаже натиск, да се дестабилизира обстановката в самата Русия и близката чужбина, в Беларус, в Южен Кавказ и в Киргизстан, а също така санкциите срещу Лукашенко и чиновниците в Кремъл като наказание за „отравянето“ на Навални.
Това, което Лавров наскоро заяви на всеослушание абсолютно ясно и недвусмислено, се случва отдавна. „Съвременна Русия“ и ЕС възникват на практика едновременно. Що се отнася лично до мен, усетих това необичайно остро благодарение на стечението на обстоятелствата. През декември 1991 г., когато възникна „Съвременна Русия“, се намирах на обиколка по Индия, Непал и Китай. Когато през февруари 1992 г. пристигнах в Москва по Транссибирската железница, вече нямаше Съветски съюз. А след това, върнал се със самолет в Париж, се оказах в ЕС, родил се същият месец.
Един от лидерите на „Валдай“ отбеляза справедливо, че смелата концепция за „единна Европа от Лисабон до Владивосток“, измислена от Горбачов през 1989 г., малко преди разпада на СССР, за жалост „не е потвърдена от никакво споразумение или друг документ“.
И да, „Путин настойчиво търси възможности за осъществяване на партньорство с ЕС и по-нататъшно сближаване. Това продължава от 2001 до края на 2006 г. Всички помним как през 2010 година Путин предлага аналогична концепция, „общ дом от Лисабон до Владивосток“ и получава категоричен отказ от страна на ЕС. Важно е да се разбере, че това се случва четири години преди китайците окончателно да издигнат своята инициатива за Новия Път на коприната.
От този момент за руско-европейските отношения остана само един път – надолу. Заключителната среща на високо равнище Русия-ЕС се проведе в Брюксел през януари 2000 г. Според мерките на съвременната политика, оттогава е минала цяла вечност.
Поразителната интелектуална мощ, събрана на Валдай, си дава напълно сметка, че „желязната завеса 2.0“ между ЕС и Русия няма да изчезне току така. Освен това трябва да се отбележи, че това се случва докато списание „Икономист“ и дори привържениците на „капана на Тукидит“ признават, че КНР всъщност вече е водещата световна икономика.
Русия и Китай имат колосална по дължина обща граница. Днес ги свързва комплексно, многовекторно „всеобхващащо стратегическо партньорство“. И това се случва не защото отчуждаването между Русия и ЕС/НАТО принуждава Москва да се преориентира на Изток, а най-вече защото съюзът между съседите, най-голямата икономика и най-голямата военна държава на света, има тотален евразийски смисъл, както геополитически, така и геоикономически.
И това напълно потвърждава диагнозата на Ливен за края на „250-годишното английско-американско господство“. Изтъкнатият военен анализатор Андрей Мартянов, чиято последна книга смятам за задължителна за четене, дава възхитителна по своята съкрушителна сила оценка на „стига с нас“ на Лавров:
„Всяка професионална дискусия между Лавров и бившия гинеколог, какъвто е Фон дер Лайен, както и с външния министър на Германия Маас, правист и „лаик“ в германската политика, са празна загуба на време. Западните „елити“ и „интелектуалци“ просто се намират на друго, значително по-ниско равнище, отколкото каза Лавров.
Не водите преговори с маймуни. Вие се държите добре с тях, следите да не се впускат в насилие, но не водите преговори с тях, както и не водите преговори с малки деца. Те искат да използват Навални като играчка – тогава нека играят. Вече отдавна призовавам Русия да прекрати икономическото сътрудничество с ЕС. Те купуват руски въглеводороди и високи технологии, прекрасно. С това изключение всяка друга дейност трябва да се съкрати рязко и нуждата от желязна завеса повече да не се подлага на съмнение“.
Понеже според Путин Вашингтон не може да се смята за „договороспособен“, понеже и ЕС повече не може да се приеме за партньор за преговори, съдейки по думите на Лавров: „Ние трябва да престанем да се ориентираме според европейските партньори и да вземаме предвид оценките им“. Това се знае не само от Русия, но и от повечето страни от глобалния Юг.
Превод: В. Сергеев
Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели