/Поглед.инфо/ Малко вероятно е някой днес да не се съгласи с твърдението, че действията на администрацията на Тръмп в Близкия изток са повече от невнимателни. Всъщност Вашингтон отблъсква ключовите партньори в региона със своите действия и политики, което ясно се вижда от политиката на САЩ по отношение на първо място на Турция и Саудитска Арабия.
Вълната от антиамерикански настроения през изминалия период само нараства в тези страни, засягайки не само политическите, търговските и икономическите отношения на Вашингтон, но и военното сътрудничество. Трудностите в отношенията със САЩ и желанието за преодоляване на пълната зависимост от американското оръжие на този фон вече подтикнаха Турция и Саудитска Арабия да разнообразят военното си сътрудничество, което доведе до последното им сближаване с Русия и решението за закупуване на руски С-400 - по-съвременни от неоправдалите се след нападението през септември 2019 г. срещу петролните обекти в близкоизточното кралство американски противоракетни системи “Пейтриът”.
Тази неспособност на десетките установки на противоракетната система „Пейтриът“ за защита на саудитските петролни съоръжения предизвика прекъсване на военното сътрудничество между Вашингтон и Рияд. Всъщност е трудно да се намери обективно обяснение за такъв провал в защитата на Саудитска Арабия, гарантирана от САЩ, когато почти деветдесет пускови установки на американските противоракетни системи “Пейтриът” покриват северната граница на това кралство. Освен това повечето от тях са най-новите модификации PAC-2 и PAC-3. Освен това в Персийския залив, край бреговете на Саудитска Арабия, имаше на дежурство три разрушители с противоракетна управляема система “Иджис”. Тоест теоретично дори комар не би трябвало да прелети през тази невидима стена. На практика обаче всичко се оказа точно обратното, потвърждавайки, че причината за отказа на американската система за противовъздушна отбрана може да бъде единствено несъответствие между противоракетните системи “Пейтриът” и “Иджис” и обявените от Вашингтон характеристики.
По-нататъшното изостряне на двустранното военно сътрудничество и междудържавните отношения доведе до инцидента на 6 декември на големия учебен полигон на ВМС на САЩ в Пенсакола, Флорида, при който трима души бяха убити по вина на стажанта на ВВС на Саудитска Арабия Мухамад ал Шамрани, сред които и самия той. Американските власти, считайки това за терористичен акт, в средата на януари решиха да изгонят от страната 21 войници на Саудитска Арабия, обучавани в САЩ. Съобщава се, че „в социалните мрежи са намерени ислямистки и антиамерикански съобщения“.
Този инцидент в Пенсакола повдига редица въпроси, тъй като е известно, че офицерите от военновъздушните сили на Саудитска Арабия, участващи във военно обучение в САЩ, преминават през строга проверка, провеждана от службите за сигурност на двете страни. Участниците в саудитската програма са внимателно подбирани и често тези хора произхождат от заможни и високопоставени семейства на кралството, което до голяма степен изключва възможността да се намери „терорист“ сред тях.
Нов скандал между Рияд и Вашингтон избухна на другия ден поради подозрения за евентуално участие на престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман в хакерска атака срещу телефона на основателя на “Амазон” Джеф Безос. Според The Guardian, на 1 май 2018 г. на Безос е изпратен злонамерен видео файл чрез WhatsApp от личния телефон на престолонаследника Мохамед бин Салман. Няколко часа след хака от него е изтеглена огромна информация. Впоследствие, няколко месеца по-късно, част от тази информация, по-специално SMS съобщенията на Безос и негова снимка с любовницата му, беше публикувана в американския таблоид National Enquirer. Антуражът на предприемача смята, че по този начин Рияд е искал да навреди на Безос, защото вестник The Washington Post, който е негова собственост, критикува кралството за участието в убийството на саудитския журналист Джамал Хашогджи.
В резултат на настоящата ситуация в последно време саудитските власти и администрацията на Доналд Тръмп натрупаха претенции едни към други.
Прави впечатление, че това утежняване става на фона на факта, че първоначално 45-ият президент Д. Тръмп ясно демонстрира, че САЩ и Саудитска Арабия са "свързани чрез специални отношения". Рияд стана първата чуждестранна столица, която посети, като стана държавен глава. В резултат на това, страните подписаха договори, според които Вашингтон обещава за 10 години да достави на кралството оръжие на стойност 350 милиарда долара, както и да модернизира въоръжените сили на Саудитска Арабия. Трудностите във взаимоотношенията с Вашингтон обаче тласнаха близкоизточното кралство към мисли за разнообразяване на военното сътрудничество, в резултат на което Рияд започна да се договаря с Москва за доставките на руски системи за ПВО С-400.
Но не само кризата във военното сътрудничество усложнява и без това сложните отношения между САЩ и Саудитска Арабия. Сред тези фактори са ролята на Саудитска Арабия в регионалната сигурност, включително бруталната война в Йемен, подкрепата на екстремистките ислямски сили в сирийската гражданска война и изолацията на Катар, в който се намира най-важната военна база в Персийския залив.
На този фон продължаващите преговори между Вашингтон и Рияд за ядрено сътрудничество са значително сложни, тъй като горните обстоятелства карат Вашингтон да се съмнява в целесъобразността на подпомагането на кралството при изграждането на ядрени реактори. В същото време отказът на САЩ да прехвърлят американски ядрени технологии няма да попречи на Рияд да ги получи от Китай, Русия или други страни. Така през 2015 г. Русия подписа със Саудитска Арабия своята версия на „Споразумение 123“ (така наречена съгласно член 123 от американския закон за атомната енергия) за създаването на правна рамка за ядрената търговия и вече представи предложения за изграждането на атомна електроцентрала в страната. В крайна сметка отказът на Америка да разреши износ на ядрена енергия ще направи малко, ако не изобщо, за постигане на целите за неразпространението на ядрено оръжие.
Предвид многото критични статии, публикувани наскоро в американските медии за Саудитска Арабия, днес за много американци тревожните аспекти на американско-саудитските отношения надвишават ползите от тяхното по-нататъшно развитие. Според анкети, проведени в САЩ след убийството на Хашогджи, едва 4% от анкетираните смятат Саудитска Арабия за съюзник на Съединените щати, 23% я смятат за приятелска страна, а 42% я възприемат като враг. Във вътрешнополитическите дебати скептицизмът е особено силен сред онези, които се надяват, че увеличаването на вътрешното производство на петрол ще позволи да се избегне енергийната зависимост от Близкия изток.
Въпреки сегашния “отлив” на Саудитското кралство от прекомерната минала привързаност към Вашингтон, самите Съединени щати ще се опитат да поддържат разпадащия се съюз със Саудитска Арабия. И на първо място, това няма да се случи поради тяхната „вярност към приятелството между двете страни“, а поради опасенията за ползите, които противниците на Вашингтон могат да получат поради краха на това сътрудничество, особено Пекин и Москва.
Превод: В. Сергеев