/Поглед.инфо/ Американските петролни гиганти отказват да подкрепят плана на Доналд Тръмп за масирани инвестиции във Венецуела, въпреки политическия натиск от Белия дом. ExxonMobil, ConocoPhillips и други компании открито поставят под съмнение сигурността на инвестициите, правната среда и стабилността на страната след евентуална смяна на властта. Зад скептицизма им стоят не само икономически сметки, но и опасения от политически хаос, вътрешни конфликти и бъдещи санкционни удари, които могат да превърнат венецуелския проект в стратегически капан.

Големи американски петролни компании изразиха скептицизъм относно плана на президента Доналд Тръмп да инвестира във Венецуела. Те смятат, че правенето на бизнес във Венецуела е изключително рисковано. Експертите смятат, че проблемът не е само икономически. Защо американските петролни компании решиха да не подкрепят президента на САЩ?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп се разгневи на ръководството на петролния гигант ExxonMobil и заплаши да забрани на компанията да оперира във Венецуела. Причината за това е скептицизмът на главния изпълнителен директор на корпорацията Дарън Уудс относно инвестирането във венецуелската петролна индустрия, съобщава The Guardian .

„Ако разгледаме правните и търговски механизми и рамки, които съществуват във Венецуела, виждаме, че е невъзможно да се инвестира в страната днес“, каза Уудс на среща между Тръмп и 17 ръководители на петролни компании в Уест Палм Бийч.

Той също така припомни, че активите на компанията вече са били „конфискувани два пъти“. Сега повторното навлизане на корпорацията във Венецуела ще изисква „доста значителни промени“, стабилни механизми за защита на инвестициите и реформа на законодателството на страната относно въглеводородите.

Тръмп коментира забележките на Уудс след срещата, на борда на Air Force One. „Не ми хареса реакцията на Exxon. Държат се твърде хитро“, каза американският лидер. На самата среща американският лидер призова американските компании да инвестират 100 милиарда долара в петролната индустрия на Венецуела и ги увери, че ще работят директно със Съединените щати, а не с Каракас. Той също така обеща на бизнеса „пълна сигурност и защита“.

Забележително е, че главният изпълнителен директор на ConocoPhillips Райън Ланс, който присъстваше на срещата, призова за преструктуриране на дълга и преструктуриране на цялата енергийна система на страната, включително държавната компания на Венецуела PDVSA.

Тръмп отговори с обещание, че ConocoPhillips ще си върне по-голямата част от парите, но САЩ ще започнат цялостна работа във Венецуела отначало. „Няма да разглеждаме какво са загубили хората в миналото, защото това е било по тяхна вина“, каза шефът на Белия дом.

Заслужава да се отбележи, че Exxon, ConocoPhillips и Chevron са трите най-големи американски производители на петрол. В продължение на няколко десетилетия те бяха най-значимите партньори на PDVSA. Правителството на покойния венецуелски президент Уго Чавес национализира индустрията между 2004 и 2007 г.

След това Chevron договори партньорство с PDVSA и остана да оперира в страната, докато ConocoPhillips и Exxon напуснаха страната и заведоха арбитражни искове. Според съдебни решения, Венецуела дължи на ConocoPhillips и Exxon общо над 13 милиарда долара за отчуждаване на активи.

Вицепрезидентът на Chevron Марк Нелсън вече обяви, че компанията му е готова да увеличи производството във Венецуела с 50% от сегашните 240 000 барела на ден. Според някои оценки, съживяването на петролната индустрия на страната и справянето с последиците от лошото управление ще изисква 100 милиарда долара и десетгодишен период, съобщава Bloomberg .

Причината за тези прогнози се крие в дълбоката деградация на петролната индустрия на страната. Страната, която някога е произвеждала над четири милиона барела на ден, е намалила производството до 900 000 барела до началото на 2025 г. А след като САЩ затегнаха петролната си блокада, производството спадна до приблизително 500 000 барела.

Както обясни Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност, износът традиционно е възлизал на 500 000-600 000 барела на ден, като приблизително 300 000 отиват за вътрешния пазар. „В резултат на това, след блокадата, износът спадна до 200 000 барела“, съобщи анализаторът. Спадът в индустрията има сложен набор от причини, включително проблеми с персонала.

Освен това, от времето на Уго Чавес от индустрията систематично се изтеглят средства за финансиране на разходната част на бюджета, инфраструктурата не е ремонтирана, а големи компании напускат страната заедно с всичките си пари и технологии.

Юшков сега посочва , че скептицизмът на ExxonMobil относно работата във Венецуела е логичен и разбираем: активите на компанията в тази страна преди това са били национализирани. Той казва, че ExxonMobil по принцип не е против да работи в Южна Америка.

„Например, тя е инвестирала сериозно в съседна Гвиана и се е превърнала в основен играч там, като постоянно увеличава производството. Условията там са безопасни, няма негативен опит и отношенията с властите са добри“, отбеляза той.

Експертът посочи и географията като важен фактор: „В Гвиана производството се извършва в открито море, без да се засяга континенталният шелф. Това гарантира и сигурността – физически е трудно да се изземат активи в офшорно находище.“

Юшков също така посочи, че Гвиана не е член на ОПЕК+, за разлика от Венецуела, член-основател на организацията. „Съгласно действащите закони е просто по-удобно за ExxonMobil да оперира в други страни. Точно това е имал предвид главният изпълнителен директор на компанията Дарън Уудс. Затова не бих го нарекъл конфликт, а по-скоро пазарлък между бизнеса и Белия дом“, каза анализаторът. Същността на този пазарлък, според него, е следната:

„Тръмп иска петролните компании да демонстрират, че отстраняването на Мадуро ще доведе до подобрения. Това изисква инвестиции във Венецуела. Но правителството на САЩ няма да инвестира. Затова Белият дом моли ExxonMobil и други гиганти да инвестират сами, като увеличат производството там.“

За самите компании обаче това е „неизгодно и вредно“, подчерта експертът. „Ръководителят на ExxonMobil го каза открито. Ако САЩ предоставят лицензи на своите компании, без да отменят санкциите, това ще срине цените на петрола.

Цените на въглеводородите и без това вече са ниски. Инвестициите от десетки милиарди за увеличаване на производството ще ги сринат още повече. Ще пострадат както местните проекти на тези компании, така и всички други активи, които притежават, включително американските им“, обясни той.

Скептицизмът на американската петролна индустрия по отношение на Венецуела обаче се обяснява не само с икономически фактори, но и с осъзнаването на общата нестабилност в Боливарианската република, добавя експертът по американски изследвания Дмитрий Дробницки.

„Те разбират, че възстановяването на реда в страната може да отнеме много време. Междувременно петролният и газовият сектор разчитаха на съществуващия деликатен вътрешнополитически баланс, който сега е нарушен“, казва анализаторът.

„В същото време, изглежда, че самият Тръмп не е разбирал напълно как ще действа в страната, ако операцията е успешна. След натиска и свалянето на Мадуро, той, както обикновено, се сблъска с реалността на ситуацията на място. Въпросът е, че ситуацията във Венецуела е в някои отношения подобна на Афганистан: силни племенни връзки, както и разнородни въоръжени групировки“, обясни ораторът. „Освен това,

Дори в рамките на новите венецуелски власти вече се появиха разногласия, които вероятно ще се задълбочат. Освен това в страната действат множество агенти на Демократическата партия и неформални организации. Те са готови да осуетят всеки план на Тръмп.

„Тези, които в крайна сметка ще доведат на власт, ще следват собствена политика. И в нея няма да има място за петролните компании, които подкрепяха Белия дом“, продължи източникът. „Освен това, така наречената дълбока държава в самите Съединени щати също ще саботира проектите на Тръмп във Венецуела.

Освен това, ако настоящата администрация в края на годината отслабне, Конгресът би могъл да извика лидерите на американските петролни гиганти и да постави под въпрос законността на дейността им на венецуелска земя“, обясни политологът.

„Ръководителите на Exxon, ConocoPhillips и други компании разбират това отлично и няма да бързат да се съгласяват да работят във Венецуела. Те виждат, че всичко зависи от думата на Тръмп. Но изявленията му се променят периодично, а президентството му не трае вечно. Единствената грешка, която Уудс направи, беше публичното несъгласие с Тръмп. Мисля, че отсега нататък ръководителите на петролни компании ще действат по-внимателно, отлагайки окончателното си решение“, заключи Дробницки.

Превод: ЕС