Въпрос: В средата на ноември на остров Бали се състоя срещата на високо равнище между страните-членки на Г-20. Бихте ли коментирали значението на този форум в условията на настоящата напрегната политическа обстановка в глобален мащаб?
Б. Чуков: Г-20 е сравнително нова международна площадка, която при своето създаване имаше предимно икономическо призвание, а не стратегическо. За съжаление срещата на високо равнище в Бали бе проведена в период на силна международна турбулентност, неяснота и преди всичко неувереност. Живеем в свят ако не на радикални промени, то минимум на съществени. В Бали се появи и Клаус Швааб, който е идеолог на глобална тенденция, която не се споделя от всички участници във форума. Неговото присъствие внася само дисонанс. Липсата на фиксиран регламент при провеждане на срещите на Г-20 предизвика допълнителни смущения. Създаде се усещане, че всеки пристигнал в Бали се опитва да решава своите собствени проблеми. Деструктивна роля изигра и консолидираното поведение на страните от Г-7, с което бе демонстрирано без особена деликатност, че вътре в голямата общност има втора по-малка такава, която се стреми да дава „тон за песен“ на всички останали. Единствената полза бе, че в Бали Г-20 доказа, че не е площадка за решаване на геополитически, стратегически и военни въпроси. Срещата по принцип като място за общуване на най-развитите икономически държави дава основание за надежди. Но начинът, по който се държат страните от Г-7 като сплотен екип на НАТО, буди отчаяние и усещане за безсмисленост. Чувствата след Бали са смесени. Негласното правило досега на срещите на Г-20 да отпадат въпросите по сигурността бе нарушено. Нещо повече. Направен бе неуспешен опит за натовизиране на този международен форум. Декларацията от Бали не успя да осъди Русия по украинския въпрос. Даването на думата за 20 минути на украинския президент Зеленски бе грешка. Не могат за това да бъдат обвинени само домакините, след като няма изработен предварително регламент за провеждане на форума. Страни като Китай, Саудитска Арабия и Турция, със своето поведение и действия, дават основание за надежда, че Г-20 може да се върне към своето нормално първоначално състояние и предназначение. Пукнатините, които се появиха с времето в организацията, могат да се увеличат и задълбочат.
Индия като домакин на следващата среща на Г-20 е изправена пред сериозно предизвикателство. САЩ са загубили своя ресурс за ефективно и всеобхватно икономическо лидерство. Но това не дава основание да считаме, че в глобалната външна политика на Вашингтон ще наблюдаваме някакви съществени промени. В обозримо бъдеще остават рисковете да продължат опити за натовизиране на международните форуми. В случай, че срещите на Г-20 продължат по пътя предначертан от форума в Бали, то трудно могат да се очакват позитивни тенденции в бъдеще, да не говорим за резултати.
Въпрос: В срещата взе участие лично президентът на КНР Си Дзинпин. Каква е, според Вас, ролята на Китай на този важен форум и какво показаха срещите на китайския лидер с негови колеги от различните страни?
Б. Чуков: Водеща фигура бе Си Дзинпин. По редица причини. Китайският лидер единствен от тримата големи (Си, Путин и Байдън) се яви в Индонезия със стабилна и консолидирана вътрешнополитическа ситуация зад своя гръб. Джо Байдън пристигна след фатална загуба на демократите в Камарата на представителите на изборите на 8 ноември. На американският президент тепърва му предстоят тежки лични изпитания в собствената му страна. Владимир Путин изпрати своя външен министър Лавров, но сянката на Путин витаеше осезателно по време на срещата на Г-20. Тилът на руския президент в момента не е стабилен във вътрешнополитически план. Любопитна бе срещата между Си Дзинпин и Джо Байдън от гледна точка на невербалната комуникация. Китайският лидер със своята походка и жестове определено бе във възходящ тренд. Си Дзинпин бе спокоен и уверен. Джо Байдън излъчваше вътрешно напрежение и желание да се хареса на своя събеседник, но се усещаше, че не е искрен и преиграва. Американският президент бе в низходящ тренд. Срещите на Си Дзинпин показаха, че Поднебесната няма да позволи на САЩ да играят еднолично и безапелационно ролята на политически „спойлер“ в Азиатско-тихоокеанския регион. А и не само там. Джо Байдън се опита да убеди Си Дзинпин, че Вашингтон е готов да бъде конкурент, но не се стреми да превръща конкуренцията в конфликт. За съжаление неговите думи се разминават драстично с делата, особено по отношение на Тайван. Към този момент Китай и САЩ могат да намерят компромис по отношение на разпределението на европейското индустриално наследство, което бяга от Стария континент и си търси място предлагащо евтини енергийни суровини. Направи силно впечатление, че Си Дзинпин не намери време в своята програма за среща с британския премиер и прояви специфично отношение в общуването с канадския премиер. Това бяха жестове имащи релефно и недвусмислено значение. Нещо като „жълт картон“, нещо като „така не става“. Китайският лидер заяви, че политиката за насаждане на демокрация на САЩ по целия свят е остаряла.
Всяка една страна в зависимост от цивилизацията, към която принадлежи, има право дадено от Бога, да изгражда своя собствена демокрация или друга обществено-политическа система със съответната национална специфика, която е със собствена дълбочинна историческа проекция. Унифицирането на страните и народите а ла Клаус Швааб води към тяхната гибел. В този план, на срещата на Г-20 в Бали, Си Дзинпин даде заявка за ключов лидер, който ще определи глобалните тенденции в света през следващото десетилетие.
