/Поглед.инфо/ Наскоро Съединените щати отново се оказаха много противоречиви в отношенията си с Китай. От една страна, на диалога „Шангри Ла“ в Сингапур американският военен министър Лойд Остин говори за „свободата на корабоплаването“ в Тайванския проток, а от друга Даниъл Критенбринк, помощник-държавен секретар по въпросите на Източна Азия и Тихия океан, пристигна в Пекин за разговори с китайските власти.
Както се вижда, реалната дипломатическа стратегия на САЩ към Китай се основава едновременно на диалог и сътрудничество и на конфронтация и сдържане. Според някои анализатори, суперсила като САЩ, която по правило налага своите интереси на другите, не притежава истинска концепция за дипломация в общоприетия смисъл на това понятие.
На практика, противоречивото поведение на Вашингтон отразява неговата изкривена политическа среда. В контекста на определянето на Пекин като „най-голям стратегически конкурент“, твърдото отношение към него се превърна в политически коректната позиция в САЩ и малцина политици се осмеляват да поемат отговорност за разведряване на отношенията.
Основната причина за настоящите трудности в китайско-американските отношения се крие в погрешното възприятие на Китай. И не е реалистично Вашингтон да очаква от Пекин да си сътрудничи с него в области, където се нуждае от Китай, а същевременно да пренебрегва и дори да накърнява интересите на страната.
Досегашната практика показва, че САЩ не могат винаги да правят, каквото пожелаят, когато става дума за отношенията с Китай. Далеч по-продуктивно би било да научат истинското значение и да следват принципите за взаимно уважение, мирно съвместно съществуване и взаимноизгодно сътрудничество.