/Поглед.инфо/ На 29 декември 2024 г. в Саня, провинция Хайнан, бе пуснат на вода първият, независимо проектиран и построен от Китай, кораб за далечно плаване „Шънсу №3“, предназначен за научни експедиции и подводна археология.

Дълбокото море е труднодостъпно място за хората и изследването му е сериозно предизвикателство, независимо от развитието на науката и технологиите. Според данни на Националния център за управление на дълбоководните бази и Института за дълбоководни проучвания и инженерство, китайски пилотирани батискафи и подводници са извършили общо 1433 гмуркания, като само за миналата година те са били 132. Това бележи началото на нова история на пилотираните дълбоководни мисии в Китай и също така показва, че нивото на експлоатация и поддръжка на оборудването е едно от най-напредналите в света, потенциалът на страната в тази област продължава да нараства а технологичните ѝ възможности се подобряват бързо.

Дълбокото море някога се е считало за „забранена зона“ за научни изследвания, поради изключително ниските температури, налягане и сложна среда. Дълбините на световния океан обаче крият безброй непознати форми на живот и ресурси, към които човек винаги е проявявал интерес.

През последните три години повече от половината от пилотираните дълбоководни гмуркания в света са извършени от Китай, казва Йе Цун, директор на Китайския изследователски център за корабостроене и главен конструктор на апарата „Фъндоуджъ“ (Striver), който е дълбоко ангажиран процеса по създаване на китайски пилотирани подводни апарати и е негов свидетел от нулата до днешното му състояние.

През 2012 г. батискафът „Дзяолун“ слезе успешно на дълбочина, по-голяма от планираната, което бе първият голям пробив на Китай в овладяването на технологията за пилотирано дълбоководно гмуркане. През 2017 г. „Шънхай юншъ“ (Deep Sea Warrior) успешно премина теста за автономност на основните технологии и локализиране на ключово оборудване. През 2020 г. „Фъндоуджъ“, резултат от работата на близо 100 изследователски звена, институти, университети и компании и близо 1000 души екип, слезе в Марианската падина на дълбочина от 10 909 метра“. През 2024 г. Китай завърши успешно и първата пилотирана дълбоководна експедиция в Яванската падина с което до момента осем от най-дълбоките места в световния океан са били обект на подобни национални мисии.

Тези пробиви и постижения на Китай са значителен принос за световното пилотирано дълбоководно гмуркане и изследването на дълбините на земните океани.