/Поглед.инфо/ Скорошният коментар на президента на Русия Владимир Путин в интервю за британския вестник „Файненшъл Таймс” за това, че западната либерална идея „се е изживяла окончателно” и е „влязла в противоречие с интересите на преобладаващото мнозинство от населението”, буквално взриви застоялото политическо и теоретично блато на концептуалния либерализъм.

Руската служба на „Гласа на Америка” веднага се нахвърли за коментар към адепта на съвременната теория на либерализма Франсис Фукуяма. Той, както се знае, точно преди 30 години, през 1989 година, стана световно известен след публикуването на есето „Краят на историята”, в което обяви, че не са останали конкуренти на либералния обществен ред. Настоящите теоретични постулати на учения (от 12 юли 2019 година), честно казано, разочароват. Банални, хиляди пъти предъвкани мантри за откритостта на демокрацията, толерантността, върховенството на правото в пазарната икономика и значимостта на свободните демократични избори не дадоха отговор на нито един от остарелите въпроси на съвремието. Дори напротив, толкова догматичен подход потвърждава съмненията за тържеството на постулатите на либерализма!

За каква толерантност, например, може да се говори относно скорошните събития с бежанската криза в Европа в резултата на разгърнатите от либералния Запад войни в Близкия изток и в Африка? Фукуяма смята, че „конфликтът заради наплива на бежанци и имигранти в Източна Европа до голяма степен се основава на чувството на страх, а не на реален опит за взаимодействие с чуждите култури”. Теоретикът явно си противоречи. Нали самият страх е боязънта и неприемането на чуждата култура! А това явление е далеч от либерализма.

Фукуяма предупреждава за опасността от национализма. Но обективната оценка на ситуацията показва, че самият съвременен национализъм е потвърждение на съвременния либерализъм, доведен до социално-правно изкуфяване. Достатъчно е да си спомним за погромите, масовите побои и изнасилвания от страна на последната вълна мигранти, когато либералните европейски политици даваха на полицаите заповеди да не се месят и да не завеждат дела срещу мигрантите-престъпници.

Или да си спомним за същите европейски политици и философи – теоретици на либерализма, които открито призоваваха европейските мюсюлмани да ходят първо в Либия да убият Кадафи, а след това в Сирия Асад! Авторът на „Края на историята” не засяга тези въпроси! Или има „секретни протоколи” към „Края на историята”, където е посочено, че вербуването на терористите, на „цветните революции”, на масовите убийства на противниците на насилствения либерализъм – това си е част от либералната доктрина и ускорен път към „Края на историята”?

А възможен ли е изобщо класическият „фукуямовски” либерализъм и „края на историята” в условията на новата технологична революция (да обединим в едно понятие третата и четвъртата производствени революции)? Самият Фукуяма засега избягва отговора на този въпрос. Опитва се да отговори друг модерен в момента учен, младият професор от Израел Ювал Ной Харари. В деня (12 юли 2019 година), в който Фукуяма публикува своето интервю за „Гласа на Америка”, Харари даде интервю по въпроса за френското издание „Льо Темп”.

Харари, в сравнение с Фукуяма, е по-честен като учен. Според него информационните и биологичните технологии още днес образуват опасен съюз: „Собствениците на информационните и аналитични инструменти ни познават по-добре отколкото ние самите и могат да контролират нашите мисли и желания… През XXI век изкуственият интелект и биотехнологиите откриват нови перспективи. С помощта на камери, безпилотни апарати, биометрични датчици те могат да следят милиони и дори милиарди души едновременно. И информацията, събрана под формата на електронни данни, може да се разчита от машините. В крайна сметка технологиите позволяват да се получи достъп до мозъка… Големите западни корпорации следят милиони и дори милиарди души, за да разберат техните характери и вкусове. На този етап това наблюдение се използва за продажбата на стоки и услуги. Но може лесно да се използва и по политически съображения, както стана в случая с „Кеймбридж Аналитика” (Става дума за използването на тази британска компания на цялата получена информация за използване на изборите в САЩ през 2016 година, както и в 200 избори в различни страни по света между 2013 и 2018 година – бел.авт.)

Но последното обстоятелство не може да се сблъска с още една свещена либерална крава на Фукуяма - „свободни демократични избори“: ако изборите се контролират чрез ИИ и „Големите данни”, тогава всичко е позволено! Няма избор като такъв!

Харари смята, че "либерализмът е в криза, но не умира". Той вярва, че „една от силните му страни е способността да признае грешките си и да преоткрие себе си.” В същото време Харари, като верен последовател на либерализма, вярва, че една нова форма на либерализъм винаги ще печели съперничество от новите форми на авторитаризъм. Но това, според нас, е един вид примитивизация на научното разбиране за реалността и прогнозиране на бъдещето. И тук Харари е недалеч от Фукуяма.

Харари ясно подценява способността на авторитарните режими да си правят изводи от грешките на миналото и да преструктурират стратегията за развитие не по-малко ефективно от либералните държави.

И Фукуяма, и Харари в крайна сметка изхождат от още един основен принцип на либерализма - пазарна икономика, където свободата на предприемачите ВИНАГИ е по-важна от държавното регулиране. Опитът на главния икономически конкурент на либералния Запад - Китай, буквално заколва и втората свещена либерална крава. В публикуваната книга на Кай Фу Ли, „Свръхсилите на изкуствения интелект. Китай, Силиконовата долина и Новият световен ред", авторът убедително показват целия отговор на страната си на новата технологична революция и развитието на китайската стратегия за развитие въз основа на най-ефективните тенденции.

Основното заключение на това изследване е, че в Китай успяват да използват държавната и партийна техника, за да дадат възможност на предприемачите си да се развиват интензивно, създавайки за тях максимум преференциални условия. Както пише авторът на книгата, „държавното участие понякога е изключително ефективно”. Висшите ръководители на Китай не чакат „пазара да работи“. Те се стремят правителствените пари да работят възможно най-бързо. И това е направено на всички нива на управление. Естествено, в условията на най-тежък контрол върху изразходването на средства.

***

Ясно е, че „краят на историята” ще бъде различен. Сега либерализмът на Фукуяма е почти погребан. Новата технологична революция поражда нови форми на икономическо и социално управление. Политиците и учените трябва да излязат от удобните си дупки и пещери от познати понятия.

Превод: В.Сергеев