/Поглед.инфо/ Външната политика на Германия се разпарчетоса

Когато в зората на германското зелено движение пламнаха спорове за това защо е необходимо, главният зелен, той и по съвместителство безделник – недоучка, отпаднал от гимназията Йоханес Гутенберг и криптореволюционер на непълно работно време Йошка Фишер, който случайно гледа филма „Ленин през октомври”, поради липса на бронирана кола, се качи на чугунената глава на Конрад Аденауер в Бон и извика историческата фраза: „Цялата власт на зелените, а останалите по дяволите."

Така още тогава, през 1984 г., той рязко обърна кормилото на зелените от мечтите за щастлив земен рай към суровата практика на политическо управление. И го чуха тези, които искаха да приспособят това романтично творение на демокрацията към своите нужди. И не им трябваше много.

Германските романтици посрещнаха много негостоприемно плановете за разполагане на американски ракети на тяхна територия. Започна перфектна буря, която завърши добре, защото Горбачов дойде и се съгласи да елиминира съветския офанзивен потенциал от Източна Европа. А американците в отговор се отказаха от заплахата да разположат ракетите си в Германия. Усещате ли разликата.

Или безделния недоучка е получил инструктаж, или някак сам се е досетил, но превръщането на немските романтици в връхчовеци започна точно тогава. Освен това дядовската закваска все още не бе изчезнал. Това е може би основният исторически подвиг на недоучилия, защото с него се поставя началото на превръщането на германските Зелени в партия на войната.

Тези, които разчистваха германската политическа „поляна“, вече не изпускаха Йошка от погледа си и през 1998 г. недоучилият стана министър на външните работи на Федерална република Германия. Такива скокове не се случват случайно. Съдете сами: през 1999 г. Фишер се изказа в полза на провеждането на военна операция на НАТО срещу Югославия, поради което чугуненото лице на Аденауер, според слуховете, придоби израз на крайна намръщеност.

По време на скандала, който се разигра на партийния конгрес в Билефелд (май 1999 г.), срещу Фишер дори беше хвърлена найлонова торбичка с червена течност, символизираща кръв. Но той показа непоклатима упоритост и мнозинството от участниците в конгреса бяха на негова страна.

И година и половина по-късно, през ноември 2000 г., на следващия партиен конгрес 80% от делегатите подкрепиха решението на правителството да използва германските въоръжени сили в Афганистан „за борба с международния тероризъм“. Романтиците бързо промениха транзисторите в мозъка си, превръщайки се в тяхната противоположност.

Тяхна специална заслуга беше спирането на всички германски атомни електроцентрали, което допълнително доведе до синдрома на децата с дебилен статус: „напук на мама ще си замразя ушите“. Но за техните старания в полза на Съединените щати в икономическата сфера ще трябва да говорим отделно. Още повече, след като германското правителство реши да възстанови десетки топлоелектрически централи, работещи с въглища. Нищо друго не му остана.

За всички тези подвизи, нищо, че е недоучил, получи редица научни награди, включително титлата почетен доктор на университета в Тел Авив.

Струва си да се говори по-добре за международната дейност на тази партия, защото тези, които ръководят нейната дейност, вече не й позволяват да се отклонява от целите на претендентите за управление на глобалния свят.

През 2016 г. представители на партията изразиха солидарност с някои от традиционните си политически опоненти, християндемократите, призовавайки за по-строги санкции срещу Русия във връзка с действията й в Сирия. Тази точка влизаше в пряко противоречие с декларацията за борба с международния тероризъм, но транзисторите в главите на партийните лидери отново не изгоряха.

Подобна позиция заеха и по въпроса за конфликта в Украйна (в контекста на събитията от 2013-2014 г. и присъединяването на Крим към Руската федерация). Този пример ясно демонстрира, че до четвъртото десетилетие от съществуването на германските Зелени като партия, тяхната идеологическа платформа се е променила до неузнаваемост: те всъщност са предали първоначалния импулс за „светло бъдеще“ в името на блъскането си в олигархичното корито. Тази промяна на векторите смътно напомня на добре познатия руски виц – „погребвахме тъщата, два баяна скъсахме“.

Но германският избирател усети нюансите и след изборите през 2017 г. позицията на Зелените в Бундестага се оказа най-лошата досега. В този решаващ момент на поста министър на външните работи на Федерална република Германия дойде съпредседателят на Зелената партия Аналена Бербок – дама, убийствено праволинейна, като пушка - берданка. Сега външната политика на Германия блесна с нови цветове.

Целият труден път на Аналена в международните отношения беше белязан от странно показваните й коленца, които втрещяваха дори най-опитните бойци на дипломацията. Например, на среща с китайския външен министър Ван И, Аналена започна да чете лекции на уважавания политик за „правилните стъпки“ с такава парализираща мозъка прямота, че той помоли чуждестранната преса да напусне стаята и й каза насаме нещо специално за това, за което тя, като жена, която се смята за порядъчна, предпочете да не говори.

А по време на скорошно посещение в Дамаск, Аналена призова за премахване на руските военни бази от сирийската провинция Латакия. Съответното изявление се появи на сайта на германското външно министерство. Според нея това е израз на уважение към суверенитета на Арабската република.

Тя също така призова новите власти да формират инклузивно /приобщаващо/ правителство, което да включва жени и представители на етническите малцинства. Сирийците май само мечтаят за министри - травестити.

В отговор на всичко това представителят на руското министерство на външните работи Мария Захарова беше изненадана, че германските власти изразяват подобна позиция, като се има предвид, че в Германия се намират американски военни бази. Тя дори зададе въпроса: не е ли време от гледна точка на германския външен министър тя да каже нещо подобно и на Вашингтон?

Това са само последните примери от живота на Аналена Бърбок, която стана известна с това, че не я посрещат на летищата от служители на посещаваните от нея страни, прекъсват монолозите й на пресконференции и накрая не винаги й подават ръка, и то в случаи, когато това е необходимо.

Но тя твърдо възприе лозунга на Йошка и това прави отпечатъка й в германската история незаличимо незабравим. Ето само цитат от нейните последни изявления: „В момента страната ни преживява най-силния икономически шок след Втората световна война (благодарение на кого? – авт .) , а световният ред в Европа е застрашен. Във времена като тези е необходима смелост и твърда сърцевина, за да се вземат трудни решения. И ние, зелените, го правим...”

Е, знамето е в ръцете ви, с твърда сърцевина...

Превод: ЕС