/Поглед.инфо/ Подкрепяйки Башар Асад, Путин показа на лидерите на арабския свят, че е надежден, солиден и сериозен съюзник, казва политологът Роланд Ломбарди в интервю за Atlantico. В това той вижда голяма заслуга на руските дипломати и специалисти, които, както отбелязва той, познават добре региона и действат без да бързат, мислейки ходове напред.

Владимир Путин се превърна в „мирови съдия“ в региона на Близкия изток, пише Atlantico. А геополитикът Роланд Ломбарди, който бе интервюиран от френското издание, в книгата си нарече руския президент „Путин Арабски“ по аналогия с Лорънс Арабски.

Факт е, обяснява политологът, че подобно на Лорънс Арабски, Путин, неговите съветници и дипломати познават добре арабския свят „за разлика от своите колеги и експерти на Запад“, така че те са с цял корпус пред американците и особено европейците . „За разлика от Запада, където не знаят и не обръщат внимание на дисциплини като история и география“, руснаците познават добре картата на света. Политологът отбелязва изключителните езикови способности на руснаците, както и факта, че в Русия те изучават състоянието на нещата в света в истинския му вид, без догми и идеология.

Той нарича руските институти най -добрите на планетата, отбелязва, че те наследяват както съветските принципи на образование, така и по -стари традиции, като Института за ориенталски изследвания (който води своята история от 18 век), MГИМО и Военната академия ( бивша академия на Фрунзе).

Той отбелязва положително, че в Русия няма образователна институция като Френското национално училище по администрация, така че Русия не обучава технократи, откъснати от реалността. Затова по негово мнение, руските експерти могат да предвидят различни сценарии за развитие на събитията и да предскажат всички възможни последици и стратегии.

Освен това, според него, докато западните стратези постоянно бързат, руските политици, сякаш играят шах, остават предпазливи и спокойно анализират ситуацията. „Те знаят много добре, че ако преместите фигура твърде бързо на международната или близкоизточната голяма шахматна дъска, от другата страна на полето може да има катастрофални последици“, отбелязва политологът. Следователно те никога не действат и не поемат рискове без внимателно обмислен план и стратегия. Но веднага щом направят ход, всичко се развива много бързо, както в Сирия.

Заглавието „Лорънс Арабски“ обаче има връзка и със Саудитска Арабия - в края на краищата през 2017 г., след дълги години враждебност, Русия и Саудитска Арабия най -накрая се сближиха.

Но голямата промяна в региона дойде от решението на Русия да се намеси в Сирия. Много експерти предвещаваха нейния провал, обяснявайки решението й с факта, че Русия иска да защити базата си в Тартус. Но Роланд Ломбарди вижда в това решение в по -голяма степен загрижеността на Путин за това радикални идеи да не стигат до руския Кавказ в бъдеще, който е на по -малко от 1000 км от Сирия по права линия.

А политологът вижда причините за успеха в Сирия във факта, че Москва познава региона добре и се ръководи от национални и геополитически интереси, а не от философски въпроси, както на Запад, или от търговски съображения, емоции или идеология, както Франция .

Въпреки че Русия е евразийска държава, тя се смята за наследница на Византия и винаги е обръщала внимание на региона на Близкия изток: от времето на Петър Велики до наши дни. Плюс това, този интерес е продиктуван от ислямското население на Русия.

Голямата разлика между руските мюсюлмани и мюсюлманите в европейските страни е, че те не са имигранти, те живеят в Русия в продължение на много векове. Ислямът се появи в Дагестан преди приемането на християнството /покръстването/ от Русия. И днес мюсюлманите в Русия са около 15% от населението. В същото време ислямът във формата, в която съществува в Татарстан, за мнозина е пример за модерен, либерален ислям.

Въпреки че държавата контролира ислямските групи, те са най -вече лоялни към властите и лоялни към страната. В същото време от началото на 90 -те години самата Русия подготвя мюсюлманското духовенство и не допуска никакво влияние или финансиране отвън.

Така че политологът счита борбата срещу политическия ислям и тероризма като ключ към политиката на Русия в Близкия изток. В крайна сметка Русия все още не е успяла да се отърве от радикализацията на мюсюлманите, с която се сблъскаха западните страни. Това се вижда и от факта, че, според някои оценки, повече от 5 хиляди руски граждани и 7 хиляди души от други бивши съветски републики са отишли да се бият в Сирия на страната на джихадистите.

Сега във възпитателните и образователните дейности, особено с младите хора, участват както муфтии и имами, така и представители на ислямската наука. Освен това властите се опитват да свържат исляма и патриотизма. Що се отнася до правоохранителните органи, ФСБ - те се борят с тероризма там от много години. Политологът напомня, че Русия, подобно на Франция, се е превърнала в една от основните цели на терористите и тук също са извършени брутални терористични актове. Ето защо ФСБ използва и ще използва всички средства - от разузнаването до проникването в радикални групи, но руските власти все още разбират, че е невъзможно да се постигне нулева опасност по такъв въпрос.

Според събеседника на Atlantico обаче Русия е в по -силна позиция по този въпрос от западните страни. Той отбелязва, че тъй като и в мирно време руските власти не са много загрижени за спазването на правата на човека, то по време на война те няма да мислят за това. „Руските власти са по -малко внимателни от например френските“, казва той.

В Сирия Москва има партньорство, но не и съюз с Иран, отбелязва политологът. Тя се нуждаеше от това, за да помогне на Асад да спечели, тъй като Иран и силите под негов контрол се бориха успешно в сухопътни операции.

И партньорството все още е в сила, но Русия не е заинтересувана от постоянното и активно присъствие на Иран в региона. И по мнението на Ломбарди, именно поради тази причина Русия позволява на Израел да нанася удари по ирански позиции в Сирия.

От друга страна, Иран сега е в трудно положение поради израелския натиск, американските санкции и пандемията. Така че Русия се нуждае от Иран, а персите се нуждаят от Русия повече от всякога.

Друг играч в региона, Турция, остава най -неприятното камъче в обувката за руската дипломация, отбелязва политологът. По негово мнение обаче, Русия е готова за това и руските дипломати ще запазят хладнокръвие при всякакви провокации. И каквото и да казва Ердоган, позициите му са слаби, той действа остро, опитвайки се да измами врага с изненада. Може да работи за млади и неопитни играчи, но е малко вероятно да работи с Русия, отбелязва френският политолог.

Либия е другият конфликт в региона, в който Русия също играе важна роля. И показва какъв вид раздор съществува в ислямския свят. Русия се опитва да бъде посредник в този конфликт, но продължава да подкрепя Хафтар – преди всичко, за да не дойдат силите на ислямистите на власт.

Напротив, Русия има по -добри отношения с Израел, отколкото мнозина смятат, отбелязва политологът. В Сирия те имат система за предупреждение, за да избегнат случайни сблъсъци. От началото на 2000 -те години отношенията между двете страни само се развиват възходящо: повече от половината от израелския внос идва от Русия. От 12 милиона долара през 1991 г. търговията между тези страни се е увеличила през 2017 г. до 2,5 милиарда долара.

Важна роля в тези отношения играе голямата рускоезична общност в Израел, която присъства в политическите и икономическите елити. Тази диаспора гледа канали на руски език и обича Путин. Но благодарение на военната сила и технологичното превъзходство, както и добре развитото разузнаване, Израел се превърна в ключова сила в региона. Прагматична Русия знае това и го използва.

От момента, в който Москва започна да участва в конфликта в Сирия, тя практически не прави грешки, отбелязва авторът на статията, но това се случва много рядко в световната практика. Затова той предвещава, че скоро ще се случи някаква грешка - законите на математиката говорят за това. "Дори и най -големите музиканти не са застраховани от изсвирването на погрешна нота."

Но в момента Русия успя да се превърне в незаменима в регион, от който беше премахната за дълго време. В същото време европейците са извън играта от дълго време, а самите американци искат постепенно да напуснат. Проблемът за Русия е възстановяването на Сирия и развитието на икономиката на региона, „в който може би само руснаците искат да видят стабилност“. Загрижеността за Русия е от самоопределението на нейните мюсюлмани. За нея е важно да избягва разделението на обществото и да запази мира.

В същото време цялата ситуация в Сирия изглежда така, като че ли Путин сякаш е казал (в широкия смисъл) на лидерите от Близкия изток, че могат да управляват държавата си както си искат, но в същото време не трябва да бъдат привърженици на ислямизма .

В замяна те могат да разчитат на руска подкрепа. И всички в арабския свят разбраха това и затова сега представители на властите на тези страни „гледат с влюбени очи“ Путин, който с примера на Асад показа „че е достоен за доверие, солиден и сериозен съюзник“, завършва политологът Роланд Ломбарди в интервю за Atlantico.

Превод: ЕС