/Поглед.инфо/ Какво точно Путин повтаря на света, какво ще трябва да слуша светът?

Историята с разбилия се американски БПЛА над Черно море край Крим расте като снежна топка – най-вече с емоции. Което е разбираемо: това е първият случай на пряк сблъсък между руското и американското „знаме“ от началото на украинската война. При това нашата реакция е по-скоро възторжена и подигравателна (дори в централните медии и в първия кръг от президента), американската - озадачена и предпазлива. Най-вероятно емоциите и самият инцидент ще утихнат и ще бъдат забравени много скоро. Още по-интересно е да се претегли и оцени какво остава в крайния ред.

На първо място, веднага отбелязваме, че инцидентът няма да доведе до ескалация на напрежението (добре, нека просто кажем: много косвена). Това става ясно от развитието на конфликта. Дронът се разби сутринта на 14-и, наши и американски медии и официални лица съобщиха информация за това вечерта. Ясно е, че преди това имаше доста бурни разправии. Което се изля на повърхността в два варианта, съвсем предсказуеми и в духа на нашето „поведение“ в този конфликт.

Държавният департамент помисли малко (Су-27 „принуди въоръжените сили на САЩ да свалят“ летящия самолет), дипломатично отбеляза „непреднамереността“ на руските действия. Руснаците веднага започнаха да правят изявления, които бяха недвусмислено неутрални (ние просто летяхме, нищо общо със случилото се нямаме), но с явен привкус на подигравка, като се започне от Московска област и се стигне до Лавров и Песков: „В резултат на рязко маневриране американският безпилотен самолет влезе в неконтролиран полет със загуба на височина и се сблъска с водна повърхност“, от Министерство на отбраната), „Ако не летеше там, където не трябва, всичко щеше да е екологично“, от Песков. Самият начин, по който Су-27 "препика“ американския дрон беше, да кажем, палав: той или го заля с гориво, или помете двигателите със "следна струя".

В резултат на това американците реагираха на инцидента като на поредния трик на дворен хулиган. Те са използват този маниер от предвоенния период на „ултиматума на Путин” и упорито го следват. Тоест демонстративно не приемат заплахите на Русия сериозно. И сега декларираха, че ще продължат да летят където и когато трябва. На което Лавров вече успя да отговори в духа, че щом те летят където си искат, значи и ние ще летим. Припомняме "ограничения статут" върху някои важни за нас области, който еднолично обявихме.

Като цяло, каквото и да се говори, това е предизвикателство. Но не прекалено сериозно. По-скоро е предупреждение. Далеч, разбира се, от първото. С една дума, двусмислието на нашите позиции не е изчезнало. Ескалацията (много, много постепенно) все пак нараства. Но... Какъв е смисълът на случващото?

За себе си бих отговорил на този въпрос по следния начин: ние продължаваме да маркираме нашата стратегическа линия с малки, тънки тирета-пунктирни линии. Историята с БПЛА е детайл, важен като време и място щрих. Защото това се случи преди предстоящото (поне обявеното) пролетно настъпление на ВСУ, което може да се окаже повратната точка на войната. Ясно е, че се готвим за него. И че някои от нашите области трябва да бъдат затворени от американските очи. И изобщо - тук няма място за чужди. Така това предупреждение, което като цяло е доста тихо, може да се прочете по следния начин: стойте далеч.

Като цяло поведението на нашите висши служители и на Министерството на отбраната тук много напомня това, което наблюдавахме непосредствено преди началото на войната. Някои наперени реакции загатват за пряката благословия на Кремъл. И в крайна сметка всичко това е абсолютно в стила и духа на Путин. Което като цяло (имам мнение) може да се нарече най-стабилното статукво на световната политика. Тоест, единствената абсолютно предсказуема (в добрия смисъл) и неподвижна константа. Световната политика наистина полудява и то доста бързо. Не, не при всички. „Целият свят се върти около човек“, но засега самият човек остава неподвижен.

Година, две, осем, двадесет години Путин остава същият, какъвто беше: същата тази неподвижност в центъра на хаоса, будистки архонт, център на антициклон, единствената безусловна точка на световния дискурс: този, който прави каквото казва и казва какво прави. В същото време, ясно, недвусмислено и неизменно определяйки целите си и използвайки много внимателна и проверена система от проверки и баланси и - разбира се, предупреждения.

Мнозина, разбира се, няма да се съгласят с мен и ще започнат да говорят за прословутите червени линии, „вече никой не се страхува“. Смея да твърдя, че линии все още има и то доста страшни. Но на емоционално ниво.

Има някакъв брамински стил на руския човек и руската политика. Не винаги ясен, а понякога наистина се оказва погрешно, като стила на последния руски император, предаден от близкия си кръг. (Въпреки че дали той греши по отношение на вечността също е голям въпрос. Може би не. Защото Русия граничи с Бог. И това изобщо не е стилът на световната геополитика, с който англосаксонците са свикнали.) Аз също се осмелявам да смятам, че през последните сто години светът като цяло и руският свят в частност не са се подобрили. Напротив, придвижили са се към ръба на бездната далеч напред.

Не, изобщо не оправдавам нашето Министерство на отбраната и съм съгласен, че англосаксонците разбират само сила и нищо повече. Всеки наистина разбира само от сила и от нищо друго. И ако мирът наистина можеше да бъде завладян с помощта на общност от кармелитски монахини, които биха предали на всички очевидната истина, че „милостта е по-висока от справедливостта“, той отдавна щеше да е завладян. Уви, това не се случва. Мирът се печели само със сила, лайна, кръв и сълзи. Но световният хегемон, който 500 години неотклонно върви към властта, няма сам да отстъпи тази власт. И той няма да се вслуша в аргументите ви. И това е всичко - това също трябва да се разбере добре.

Затова и аз лично съм за предпазливите действия. Предпазливи, но непроменени. С ясно и отчетливо съзнание за крайните цели.

Какво точно Путин не се уморява да повтаря на света, какво в крайна сметка ще трябва да слуша той, светът? Или в противен случай той просто ще трябва да свърши? Това са едни много прости и много разбираеми думи, факти и изводи. Приблизително: Русия в XXI век може да оцелее (съществува) само в своите исторически граници. Руснакът може да остане руски само в ролята на руснак: тоест човек с велика, истинска, руска имперска култура (и никой не се нуждае от друг човек: нито светът на земята, нито Бог на небето). Това всъщност е всичко. Не е много. Но е абсолютно неприемливо за днешния глобален свят. Следователно или-или. Или светът ще тръгне и ще се пропука по линията на здравия разум (т.е. прословутото единство на прословутия „колективен Запад“, на което, струва ми се, разумно се надява Путин), или изобщо няма да го има. Защото: „Защо ни е светът, ако в него няма Русия? Ясно ли е предложението? Ясно е. Трудно ли е? Трудно. Затова ще го втълпим постепенно, нежно, упорито и стабилно, както обичаме и умеем.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?