/Поглед.инфо/ Указът за уволнението на шефа на Централната банка на Турция Наджи Агбал беше подписан от Ердоган на 20 март, два дни след като регулаторът повиши основния лихвен процент от 17 на 19%. Решението за повишаване разгневи Ердоган, който многократно нарича тази мярка вредна за икономиката. Ердоган е убеден, че високите лихвени проценти по заемите са „майката и бащата на всяко зло“.
Два дни след уволнението на шефа на Централната банка турската лира падна с 15% до 8,39 за щатски долар, достигайки рекордно ниско ниво. За последно това се случи по време на валутната криза през 2018 г. На 22 март търговията беше спряна на Истанбулската фондова борса, чийто индекс падна с почти 9%.
Историята с турската лира засегна европейските банки, отпускащи заеми на Турция, по-специално испанската „Билбао Визкая Аргентария“ и холандската ИНГ. "Шокиращото уволнение на управителя на Централната банка Агбал може да нанесе фатален удар за доверието на инвеститорите в Турция", каза Браун Братя Хариман, ръководител на стратегията за глобалните пазари на американската фирма за финансови услуги.
Финансовите анализатори прогнозират, че уволнението на Агбал ще доведе до "продажба на турски активи от инвеститори, може допълнително да отслаби валутата и да доведе до още по-голяма инфлация в труден за турската икономика момент". Страната „може да загуби за втори път летния си туристически сезон“.
Според ОИСР турските компании са натрупали голям дълг, деноминиран в чуждестранна валута. Рязкото отслабване на лирата ще им затрудни да обслужват дълговете си и да се възстановят от блокирането. „Турция скоро може да се сблъска с нова валутна криза“, казва Финикс Кален от „Сосиете Женерал“, посочвайки започналото изтичане на капитал от Турция.
Тройната криза (валутна, банкова, на държавния дълг) продължава, пише „Форбс“. През последните десет години инфлационните очаквания в страната надвишиха целевото ниво (5%) с повече от 50%. От края на 2017 г. турската лира непрекъснато се обезценява спрямо долара, като през август 2018 г. спадна с 20%. Икономическата политика, базирана на прекомерно външно кредитиране, продажбата на валутните резерви на Централната банка с цел смекчаване на ефектите от изтичането на капитал доведе до обезценяване на лирата през януари 2020 г. с още 40%. Падащата национална валута се превърна в главоболие за Ердоган. През октомври 2020 г. „Блумбърг“ определи турската лира за най-лошата валута на развиващия се пазар.
Ускоряващите инфлацията мегапроекти, сред които изграждането на летището в Истанбул, са тежко бреме за турската икономика. Други проекти също са в незавидно състояние, включително магистрали, мостове, тунели, 28 медицински центъра и електроцентрали. „Бумът на строителството, подкрепен със заеми, помогна да се запази популярността на президента, но увеличи външните задължения и направи Турция зависима от чуждестранни инвестиции. Падащата лира означава, че за банките на страната ще стане все по-трудно да обслужват заеми в чуждестранна валута “, отбелязва „Файненшъл Таймс“.
Поради обявената "пандемия", потокът от туристи към Турция намалява с 80 процента през 2020 г., бюджетният дефицит се увеличава, а равнището на безработица достига 25%. Разходите за храна рязко са се повишили. За зеленчуци, плодове, яйца, масло и мляко на пазарите трябва да платите 27% повече отколкото преди шест месеца. Ердоган обвинява за това търговците на дребно, глобалната суша и "пандемията", но турският икономист Бариш Сойдан обяснява какво се случва с неолибералната икономическа политика на правителството. Турция има идеални климатични условия за продуктивно земеделие, но правителството, докато увеличава капиталовите инвестиции в строителството и услугите, не обръща внимание, че нарастващите разходи за внос на дизелово гориво и торове правят труда на фермерите нерентабилен.
Инвеститорите на чуждестранен капитал вече започнаха да теглят пари от страната. Настроението им се влияе и от вътрешнополитическото им положение. Големите градове се противопоставят на Ердоган. „Който спечели в Истанбул, ще спечели Турция“, заяви турският президент Ердоган през март 2019 г., когато отмени резултатите от изборите за кмет на Истанбул, след като опозицията ги спечели. При второто гласуване обаче кандидатът от правителството отново загуби и с още по-голямо изоставане от победителя. Сега най-важните градове - Истанбул, Анкара, Измир, Анталия, Адана - се ръководят от представители на силите, противопоставящи се на Ердоган.
Въпреки това, Ердоган е зает с друг мегапроект. „Той обяви предстоящия подход на ерата на космическите изследвания в Турция“, пише „Дойче Веле“. „Като част от международно партньорство, до края на 2023 г. ще изведем нашата уникална хибридна ракета в орбита и ще кацнем на Луната“, казва турският президент.
И основният проект на турския президент е развитието на военната индустрия. През последните пет години финансирането за военно-техническата сфера в Турция се е увеличило 11 пъти. „Само през последните пет години инициирахме около 350 нови проекта. Бюджетът беше 5,5 млрд. долара, но ние увеличихме финансирането на отбранителни проекти 11 пъти, до 60 млрд. долара “, каза Ердоган през януари 2021 г.
Този път обаче усложнението на ситуацията в страната след уволнението на шефа на Централната банка разтревожи Ердоган. Той дори отмени посещението си в Казахстан, за да присъства на неформална среща на върха на Съвета за сътрудничество на тюркоезичните държави (Тюркски съвет) на 30-31 март. "Ердоган ще участва в срещата на върха чрез видеоконференция", се казва в изявление на турската президентска администрация.
И фактът, че вдъхновителят на интеграцията на тюркоезичните държави, идеологът на „тюркския свят“ сега е принуден да вдъхновява поддръжниците на собствения си проект дистанционно, говори за степента на пренапрежение, изпитано от Турция, която е активна в много направления едновременно - в Сирия, Либия, в Кавказ, в Ирак, в Централна Азия. Ще успее ли?