/Поглед.инфо/ Съвсем скоро може да се сложи край на историята на молдовския език. Президентът Мая Санду очаква, че новият парламент ще преименува държавния език на републиката в румънски. Възможно е обаче разширяването на румънското културно пространство на територията на Молдова да не спре дотук и по-нататък ще говорим за политически промени.

Провеждането на предсрочни избори в Молдова на 11 юли, което беше обявено наскоро от президента на страната Мая Санду, дава на прозападните политици шанс да сбъднат старата си мечта - да преименуват молдовския език на румънски. Депутатите от новия парламент трябва да изменят конституцията, каза Санду, говорейки в последния понеделник на април от трибуната на ПАСЕ. Президентът на Молдова се позова на присъдата на Конституционния съд на републиката, който реши да въведе езиково изменение в основния закон.

Случилото се по-късно потвърди за пореден път, че езиковият въпрос в Молдова е преди всичко политически. Бившият президент на републиката и основен опонент на Санду, социалистът Игор Додон, нарече решението на Конституционния съд незаконно, изявлението на президента - противоконституционно и предупреди, че неговата партия ще блокира езиковите промени.

Заместник-председателят на парламента от Партията на социалистите, заместник-председател на ПАСЕ Влад Батрънч вижда в изявлението на Санду поредната проява на Обединението - желанието за премахване на суверенитета на Молдова и „обединяване“ на републиката с Румъния.

„За поддръжниците на Обединението промяната на името на езика ще бъде важна стъпка към румънизацията на Молдова“, каза Батрънч. Разбираемо е защо Санду, след като реши да премахване принудително молдовския език, разчита на парламента и не внася този конституционен въпрос на национален референдум, подчерта политикът „В парламента тя ще трябва да събере две трети от гласовете. На референдум тя очевидно няма да получи такава подкрепа. Повечето от нашите граждани считат своя език за молдовски и ще се противопоставят на подобен сценарий“, убеден е той.

Политизирането на езиковия въпрос придружава Молдова през цялата ѝ съвременна история. И в самото начало на молдовската независимост, руманизацията и Обединението доведоха до кървав конфликт през 1992 г., загубата на Приднестровието и временната загуба на Гагаузия. Народният фронт на Молдова, който дойде на власт в края на 80-те години на вълната на Перестройката, беше може би единствената националистическа сила, която се застъпи за премахването на суверенитета и националния език. През 1989 г. националистите, които спечелиха изборите за Върховния съвет на Молдавската ССР, незабавно преведоха молдовския език от кирилица на латински, което се смяташе за първата стъпка към пълно обединение с румънския. В непризнатото Приднестровие Молдова все още се запазва кирилицата.

„Въпросът за езиците се превърна в политически инструмент, който унищожи процъфтяващата съветска Молдова“, припомня бившият заместник на Върховния съвет на Приднестровието Александър Щерба. „Когато Народният фронт разпали гражданска война, въпросът за езика послужи като спусък за началото на масови демонстрации, които обхванаха цялата страна в началото на 90-те. Иска ли някой да се повтори същия сценарий?“, пита той.

Поредният кръг от румънизация също беше възприет с тревога в Гагаузия - автономия, в която живее православен тюркоезичен народ. Председателят на общественото движение „Гагауз халки” Иван Бургуджи е убеден, че подобни въпроси трябва да бъдат решавани от целия народ на Република Молдова на референдум. „Молдова е и ще бъде независима държава със собствен език. И нека Румъния остане Румъния - със собствен румънски език“, заключи Бургуджи. Противниците на румънизацията посочват, че според преброяването от 2004 г. едва малко повече от 2% от населението са се класифицирали като етнически румънци.

Руският език остава част от съветското наследство

Според експертите частта от речта на Санду, в която тя обещава да „запази употребата“ на езиците на националните малцинства, предизвиква не облекчение, а тревога - президентът спомена гагаузския и украинския език, но забрави да спомене руския. Това е независимо, че според преброяването от средата на 2000-те (с изключение на непризнатото Приднестровие) етническите руснаци съставляват третата по големина национална общност в републиката.

76% молдовци, 8,3% гагаузи, 6% от руснаци и малко повече от 4% украинци живеят в страната. В същото време всеки втори украинец, всеки трети българин и всеки четвърти гагаузин говорят руски и като цяло 16% от населението използва „великия и могъщия“ като основно средство за комуникация. „Всъщност руският език се говори от около 80% от молдовските жители“, каза Батрънч.

Но очевидно усилията на властите постепенно заменят руския език, казва Алексей Мартинов, руски политолог и президент на Института за най-новите държави. „Руският език се говори по-често сред съветското поколение и младите хора все по-малко владеят него дори на ниво разговор“, споделя експертът.

Когато на молдовците се напомни, че са румънци

Разговорният език, използван от по-голямата част от населението на Молдова, все още е далеч от литературния румънски. И досега в разговорната реч молдовците използват нещо като украински суржик, разреждайки речта с елементи от руския речник и граматика, казват лингвистите.

Формално Санду и другите западници са прави: румънският и съвременният литературен молдавски всъщност са един и същ език. „Особено ако говорим за езика на официалните документи, езика на масовата култура, езика на литературата. Класическите академични текстове, литературни произведения, журналистика на румънски и молдовски езици ще бъдат еднакви и разбираеми от двете страни на река Прут“, обясни Анастасия Родионова, докторант от Факултета по философски науки на Московския държавен езиков университет.

Но пътищата на историческото развитие на двата езика (или двата варианта на единия език) са различни през последните двеста години, обясни експертът. Ако Бесарабия, на територията на която се намира днешна Молдова, е станала част от Руската империя още през 1812 г., то другите исторически региони - Влашко и западната част на княжество Молдова - образуват държавата Румъния в средата на XIX век. „От създаването на Румъния като единна държава, румънският език е претърпял промени по отношение на замяната на много славянски лексеми с думи от латински произход“, обясни Родионова.

В Бесарабия молдовският език поглъща голям брой славянски думи, много от които стават езикова норма през съветския период. С настъпването на независимостта процесът на обединение върви в разгара си, но още в средата на 90-те години процесът се забавя. Показателно е, че тогава се промени и националният химн - вместо песента „Събудете се, румънци!“ е приет е нов химн „Нашият език“.

Когато прозападните политици замениха „многовекторния“ комунистически президент Владимир Воронин в средата на 2010-те, споровете пламнаха с нова сила. От 2012 г. прозападните партии се опитват да одобрят румънската езикова норма в конституцията, но им липсваха гласове. През 2013 г. конституционният съд на републиката провъзгласи румънския език за официален, позовавайки се на „преобладаването“ над основния закон на текста на Декларацията за независимост на Молдова, в който беше споменат румънският език. Тогава социалистическият президент Додон се опита да предотврати Обединението, но след победата на Мая Санду темата отново стана актуална.

В същото време експертите напомнят: въпросът за езика остава един от ключовите въпроси за политическата самоидентификация на много жители на Молдова. Същото се отнася и за името на самия език. „В резултат на това значителен брой граждани си задават въпроса: какви сме ние - молдовци или румънци и на какъв език говорим?“ - аргументира се риторично Мартинов. „И ако отговорът е румънци, възниква следният въпрос: защо имаме нужда от две румънски държави едновременно“, пита още той.

„В резултат на това някои политици, защитаващи прозападния вектор на движението на републиката, наричат своя език румънски. В съвременна Молдова няма нито една предизборна кампания, на която този въпрос да не се обсъжда, а Санду просто работи по въпроса.

В същото време не бива да се забравя, че в местните политически спортове дихотомията „проруски / прозападен“ е конвенционална. Това разделение е свързано до голяма степен с възможността за получаване на определени преференции: пари, пазари на продажби, заеми и подкрепа за външната политика. Но вътре в страната си политическите лидери все пак остават молдовци “, обобщи Мартинов.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели