/Поглед.инфо/ Преговорите между лидерите на САЩ и Китай, които се проведоха в Сан Франциско, бяха подготвяни в продължение на много месеци. В публичното пространство се създаде впечатлението, че срещата на АТИС ще стане едва ли не съдбоносна за целия Индо-Тихоокеански регион. Резултатите обаче не са особено впечатляващи.

От самото начало срещата на върха на АТИС беше доста странно зрелище.

Тази година той се провежда в почти най-проблемния мегаполис в САЩ – Сан Франциско, който е пълен с бездомници и наркомани. Равнището на престъпността там е извън всякакви класации, кражбите от магазини са дефакто декриминализирани, а уличните банди организират цели нападения на търговски центрове.

Законопослушната средна класа и малкият бизнес масово напускат този „либерален рай“. От началото на пандемията използването на обществения транспорт в Сан Франциско е спаднало с две трети, както и активността на мобилните телефоннии разговори.

Центърът на града прилича на „зомбиленд” - закрити с дъски витрини на някогашни престижни бутици и палаткови лагери на наркомани, умиращи от свръхдозировки.

Китайската преса се подигра на град Сан Франциско - в сравнение с някакъв си Шанхай изглежда много жалко.

Калифорнийските власти се опитаха предварително да „изчистят“ града от бездомниците . Вярно, това предизвика само възмущение сред местните жители, защото това се прави само в името на чужденците. И след като си отидат, в града пак ще се върнат лагерите, наркоманите и престъпността.

Но дори и с това не беше възможно да се справят. Затова целият център беше блокиран с барикади, за да се избегнат проблеми с улични банди или протестиращи. Последните се събраха много, като сред тях имаше противници на Китай, зелени и привърженици на Палестина. Но всички те остро критикуваха политиката на американския президент.

Срещата между Джо Байдън и Си Дзинпин се проведе в имение, както се казва, „с история“. Построено е в началото на 20-ти век с пари от добива на злато, който тогава е бил извършван от китайски работници, доведени в Калифорния. Те работеха при нечовешки условия и бяха подложени на ужасна дискриминация. Това място явно не е избрано случайно и е опит на американската страна да покаже сила и да окаже морален натиск върху китайската делегация.

Срещата продължи повече от два часа. В същото време имаше твърде много въпроси за обсъждане.

Основното, от което се интересуваха САЩ, беше помощта на Китай за разрешаване на кризата с опиоидите. От свръхдоза на наркотици загиват около 100 000 американци всяка година. А суровините за производството на наркотици идват главно от Поднебесната империя и китайските власти могат да блокират тези потоци, като нарушат логистиката на наркокартелите.

Но в отговор Китай настоява за облекчаване на санкциите срещу силите за сигурност, които САЩ обвиняват в нарушаване на правата на уйгурите.

В контекста на зеления дневен ред двете страни се съгласиха да приемат резолюция, призоваваща за утрояване на дела на възобновяемата енергия до 2035 г., както и за намаляване на емисиите на метан. Но това е само символична декларация под формата на препоръка и нищо повече.

Приблизително по същия начин беше обсъдено и регулирането на областта на изкуствения интелект. Може да се постигнат споразумения за забавяне на развитието на AI дроновете, отново без строги изисквания и условия.

Китайската страна се интересуваше повече от въпроса за инвестициите - не напразно Си Дзинпин взе със себе си голяма делегация от бизнесмени.

Китайската икономика е тясно свързана с американската, а моментите на криза в Съединените щати отекват и в Средищното кралство. Проблемите на ипотечния пазар, както и тези с банките, доведоха до негативни последици и от двете страни на Тихия океан. Няколко големи китайски разработчици наскоро фалираха.

Ситуацията с инвестициите също е трудна: ако преди 1-2 години нетният приток на чуждестранни инвестиции в китайската икономика постоянно надвишаваше 100 милиарда долара, сега той стана отрицателен за първи път от 25 години.

Настоящите санкционни войни и затягането на гайки в САЩ срещу китайските банки и технологични компании оказват влияние.

Общият фон обаче не беше много благоприятен за постигане на икономически пробиви.

Ден след срещата между Байдън и Си Дзинпин започнаха да се прилагат нови, още по-строги санкции върху износа на чипове за Китай. Съединените щати гледат на тази област като на въпрос на националната сигурност и се опитват по всякакъв начин да забавят технологичния прогрес в Китай, за да не изостават от научната надпревара.

Въпросът за Тайван стои отделно.

Не напразно на срещата на лидерите на двете страни темата за възможен конфликт около стратегически важния остров вече беше пряко обсъдена.

През януари в Тайван предстоят избори, които могат да бъдат определени само като съдбоносни. Победа на обединените от САЩ сили може да доведе до по-нататъшна военна ескалация и заплаха от голям сблъсък. Успехът на прокитайските партии ще позволи на Пекин да започне да интегрира острова против волята на Вашингтон.

Пристигането на Си Дзинпин в Съединените щати е много важно само по себе си.

Това е първото посещение на китайски лидер в Америка от шест години насам. Последният път, когато посети резиденцията Мар-а-Лаго, беше да общува с Доналд Тръмп . Тези времена могат да се нарекат наистина тревопасни - отношенията между Съединените щати и Китай все още бяха доста стабилни. Въпреки че именно при Тръмп те започнаха бързо да се влошават с началото на търговските войни.

Сега срещата с Байдън се провежда точно една година преди изборите. Това е възможност за китайския лидер да измери температурата в американската политика и да изясни за себе си накъде ще вървят Съединените щати. В крайна сметка позицията на Байдън сега е по-несигурна от всякога. Анкета след анкета показват - той губи от основния си опонент Тръмп.

Освен това преднината на Тръмп само нараства с времето.

Електоралните модели показват, че ако президентските избори се проведат утре, Тръмп ще получи повече от 290 електори (270 са достатъчни за победа) и ще спечели лесно. На този фон Байдън изглежда истинско „куцо пате“ – с международни кризи, които не е в състояние да разреши. И с предстоящи избори, които Байдън може да загуби.

Ако Тръмп се върне на власт през ноември 2024 г., отношенията между САЩ и Китай не ги очаква нищо добро.

За Тръмп Поднебесната империя е основният геополитически съперник на Америка. Той може по някакъв начин да постигне споразумение с Русия за Украйна и да организира деескалация в Близкия изток. Но всичко това е само за да се съсредоточи върху конфронтацията с Китай. И то на всички фронтове – от търговския до военния.

Сегашната среща между Байдън и Си Дзинпин е опит поне сериозно да се споразумеят за нещо, доколкото е възможно. Но завърши с пълно фиаско - вече има твърде много фундаментални противоречия, а антикитайското лоби във Вашингтон е твърде силно, за да позволи на Байдън да направи реални отстъпки.

Много шум за нищо - тази класическа американска фраза може да се използва за оценка на изхода от преговорите, интересът към които се подхранваше толкова дълго.

Изявлението на Байдън след преговорите с поредната обида към китайския лидер, когото той отново нарече „диктатор“, само олицетворява действителния провал на преговорите. Една успешна среща на върха със сигурност нямаше да завърши с такава скандална нотка.

Тенденцията към засилване на конфронтацията не е изчезнала – тя ще продължи. Януарските избори в Тайван очевидно ще завършат с голяма международна криза. След това Америка ще се потопи в своя изборен цикъл, който може да завърши с възможна победа за републиканците и твърдите противници на Китай.

Така че сегашното посещение на Си Дзинпин в Съединените щати може да се окаже и последното му.

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.