/Поглед.инфо/ За година и половина, изминали от последната среща лице в лице на лидерите на Русия и Турция, естеството на отношенията между двете страни не се е променило и все още е сложно преплитане на тенденции към сближаване и съперничество. И именно проблемните моменти доведоха до повишен интерес към настоящите преговори в експертната общност и медиите от двете страни на Черно море.

На първо място, това е влошаването на ситуацията в сирийския Идлиб, където сблъсъците между сирийската армия, от една страна, и джихадистите, от друга, зачестиха през последните месеци. На този фон Анкара дори е увеличила своята военна групировка в бунтарския анклав „за защита на мирните жители от предстоящото настъпление на режима на Асад“, което според турския президент „представлява заплаха за южните граници на Турция“.

Да отбележим: досега заплахата за южните граници, по мнението на турските власти, идваше само от кюрдските отряди на Сирийските демократични сили, контролиращи североизточната част на САР. Очевидно в Сочи Реджеп Тайип Ердоган възнамеряваше да убеди руския си колега да охлади настъпателния порив на Башар Асад.

Освен това: помирението в зоната на карабахския конфликт, постигнато благодарение на усилията на Москва със съдействието на турските партньори, не стана всеобхватно: редица точки в съвместното изявление на президентите на Азербайджан, Армения и Русия за прекратяване на огъня не се изпълняват. Освен това „военните игри“ на азербайджанските и турските въоръжени сили следват една друга. Така в един и същи ден, 21 септември, ученията на азербайджанските, турските и пакистанските специални части завършиха в Азербайджан и веднага започнаха следващите азербайджано-турски маневри.

Страните гледат по различен начин на развитието на ситуацията в Либия. Анкара твърди, че нейният военен персонал (както и нейното „прокси, тоест сирийски бойци -джихадисти, от които обаче Ердоган се "отрича") са пристигнали в Либия по споразумение с правителството на Националното съгласие (ПНС), поради което решението на Берлинската конференция за изтегляне на всички чуждестранни войски от страната от Турция не се прилага. Москва от своя страна напомня, че ПНС е само един от участниците във вътрешнолибийския конфликт и е незаконно да се разчита на споразумение само с него.

Няма споразумение и за юрисдикцията на Крим. Турските власти не се уморяват да декларират отказа си от обединението на полуострова с Русия, наричайки това събитие „анексиране“. Кремъл не драматизира ситуацията, като отбелязва само, че позицията на Анкара се взема предвид. И въпреки че според Дмитрий Песков „кримският въпрос“ не беше на дневен ред на срещата на върха, той със сигурност внесе своята „лъжица катран в меда“ за атмосферата на преговорите.

Друг фактор, който оформи общата история на срещата, беше неуспешното пътуване на турския лидер до Ню Йорк, където му беше отказана среща с американския президент, въпреки че преди това дипломатически източници в турските медии потвърдиха съществуването на съответно споразумение.

След това разочарован Ердоган се оплака пред турски журналисти, че никога не е имал такива проблеми с предишните американски президенти. След това той потвърди, че Турция е готова да купи нова партида системи за противовъздушна отбрана С-400 и заяви: „Досега не сме видели нищо лошо от отношенията с Русия“ (т. е. за разлика от отношенията със САЩ). И за капак, той обяви възможността да се вземат „важни решения за сътрудничество между Турция и Русия“ по време на преговорите с руския лидер, макар и без да уточнява в коя конкретна сфера.

Въпреки това, за да не изглеждат тези изявления като проява на слабост, турският министър на отбраната очевидно е инструктиран да заяви, че Анкара, за разлика от Москва, спазва условията на споразуменията за Идлиб и сред жертвите на въздушните удари, руските авио-космически сили няма нито един терорист. Което от своя страна твърди, че допринася за „радикализацията на Идлиб“ . Подписването на споразумение в Киев за създаване на съвместен учебен и изпитателен център за турски бойни дронове в Украйна беше съвсем навреме, за да съвпадне с началото на преговорите.

Очевидно фиаското в Ню Йорк толкова шокира турския президент, че на 24 септември, пет дни преди пътуването си до Сочи, разказвайки пред репортери за бъдещата среща с руския лидер, Ердоган каза: „ако тази среща се проведе“. Но Владимир Путин, за разлика от американския президент, не разочарова турския си колега.

В навечерието на срещата в турските медии имаше повече спекулации от всякога. Те написаха по -специално, че Русия ще се опита да убеди Турция да седне на масата за преговори със сирийската страна и „ще поиска нови отстъпки за Идлиб и Сирия“. А опозиционният вестник „Gazete Duvar“ дори предположи, че всъщност става въпрос за политическото бъдеще на Ердоган: преговорите са неговият „призив за помощ към Путин“.На фона на икономическите трудности в страната, политически пробив на сегашния режим е необходим като въздуха.

В „прелюдията“ към разговора, отворен за пресата, президентите се съсредоточиха върху излагането на положителните аспекти на сътрудничеството и взаимодействието между двете държави, като старателно избягваха острите ъгли.

Преговорите лице в лице продължиха малко по-малко от три часа и не бяха обявени нито окончателни документи, нито имаше общо рутинна съвместна пресконференция.

По-късно Кремъл съобщи: президентите обсъдиха ситуацията в Афганистан, Сирия, Либия и Нагорни Карабах, като потвърдиха ангажимента си към постигнатите по-рано споразумения. Те подчертаха необходимостта от изтласкване на терористичните елементи от Идлиб, говориха за възможността за производство на някои компоненти от системата за противовъздушна отбрана С-400 в Турция. На свой ред турската страна допълни списъка с теми със споразумение за разширяване на сътрудничеството в отбранителната индустрия (самолетни двигатели, изтребители, подводници) и обсъждане на плановете за изграждане на още две атомни електроцентрали в Турция.

Турският лидер нарече разговорите „продуктивни“, докато руският нарече „полезни и смислени“.

Въпреки това авторите на повечето коментари в опозицията и „неутралните“ турски медии смятат, че преговорите са приключили „безрезултатно“ или дори „не в полза на Турция“. Като аргументи те посочиха липсата на окончателни документи, отказа от пресконференция, както и краткотрайността на разговора, продължил (заедно с превода) 2 часа и 45 минути - за такъв период, невъзможно е да се обсъжда толкова обширен дневен ред в каквито и да е подробности, според коментаторите ...

По -нататък: „важното решение“, обявено от турския лидер под една или друга форма, трябваше да бъде озвучено. Но не стана.

И накрая, базираният в Лондон Middle East Eye, позовавайки се на „високопоставен турски служител“, съобщи, че страните са се договорили да „запазят статуквото“ в Идлиб и, както се знае, нито една от страните не е доволна от това. Това означава, че не са могли да постигнат съгласие, - заключават коментаторите.

В тази връзка си струва да се цитира изявлението на Дмитрий Песков, че „лидерите на двете страни подчертаха необходимостта от изпълнение на постигнатите по -рано споразумения“. С други думи, Ердоган се съгласи да отдели пръчовете от, не бих казал агнетата, разбира се, но, така да се каже, терористите от „въоръжената опозиция“ - за кой ли път!

Дори ако наистина не беше възможно да се постигне съгласие по много точки, няма нужда да се притеснявате твърде много: преди началото на преговорите руският президент неслучайно напомни, че „преговорите [с турските партньори] понякога не са лесни , но с краен положителен резултат. " Всъщност, за да се гарантират стратегически интереси в лицето на трети страни, е полезно Москва и Анкара да координират действията си на международната сцена. И за това трябва да се срещаме по-често - руско -турските отношения до голяма степен зависят от личните контакти между президентите.

Може би липсата на видими резултати от разговорите се обяснява с факта, че турският лидер е бил по -склонен да обсъжда проблемите, отколкото да ги решава и да поеме нови задължения. Факт е, че в края на октомври той трябва да се срещне с американския си колега на срещата на Г -20, а Ердоган иска да изясни ситуацията на "Западния фронт". Ако се окаже, че всичко е без положителни промени за него, той ще се върне към изработването на „важни решения за взаимодействие между Турция и Русия“. В противен случай са възможни опции.

Междувременно прессекретарят на турския президент, три дни след срещата на върха в Сочи, потвърди „безусловната лоялност“ на Турция към Северноатлантическия алианс: Анкара започна да се подготвя за преговори с Джо Байдън.

Превод:ЕС