/Поглед.инфо/ Ако в ранните дни на новата година не се случи нищо необикновено, 78-годишният Джо Байдън ще поеме поста президент на САЩ на 20 януари. Каква ще бъде външната политика на неговата администрация? Байдън вече обяви: „Америка се завърна“. И тук веднага възникват поне два въпроса. Първо, какво искаше да каже с това? Второ, какво се случва след завръщането на Америка?

Байдън казва: "Трябва да сме част от голяма група, за да се справим не само с Иран, но и с Русия, Китай и други." И така, фокусът е върху "справянето" с Иран, Русия и Китай, определени в Стратегията за национална сигурност на САЩ като опоненти, и за това да се събере "голяма група" от съюзници на Запад и на Изток, организираща през 2021 г. "глобална среща на високо равнище в подкрепа за демокрацията ”.

Америка на Байдън вижда основния проблем в Русия и Китай. В същото време Байдън, за разлика от Тръмп, казва, че Русия е по-голяма заплаха за САЩ от Китай. Видите ли , Пекин е конкурент, а Москва е противник. И намерението да се проведе „среща на високо равнище за демокрация“ показва, че САЩ се подготвят (при новата администрация) не само за геополитическа, но и за идеологическа конфронтация, както по време на Студената война. И е възможно успешно да се противопоставим на идеологическата атака на геополитическия противник само с по-силна, по-привлекателна идеология.

Ако се върнем към Русия, нападките срещу нея за предполагаемите кибератаки срещу правителствени институции на САЩ показват, че перспективите за американско-руските отношения съвсем не са обнадеждаващи. В допълнение към разширяването на мащаба на информационната (идеологическа) война, Москва ще се сблъска със засилен американски натиск в постсъветското пространство, в сферата на непосредствените геополитически интереси на Русия. На този фон удължаването на договора СТАРТ-3, ако се случи, ще бъде само изключение от правилото.

Бившият помощник на Тръмп Фиона Хил казва: „Обама беше много пренебрежителен към Русия, наричайки я регионална сила. Не искаха да мислят за Русия като за нещо важно. Но светът се е променил напълно. Байдън не може да бъде втори Обама. Ще трябва да мисли по различен начин. " Тези думи означават едно: призив за следващата (демократична) администрация да предотврати превръщането на Русия от „регионална“ в световна сила. Вашингтон ще определи курс за сближаване с Европа под лозунга на „трансатлантическо единство“, за разлика от Тръмп, който се изтегляше от Европа и обвиняваше европейците в паразитизъм.

Европейските държави обаче, както вече е ясно, са готови да си сътрудничат с Москва, когато е възможно. Поразителен пример е проектът за газопровод „Северен поток 2“. Байдън обещава, че ще продължи да се бори с този проект, следвайки стъпките на Тръмп. Това обаче ще бъде борба не само срещу Русия, но и срещу Германия. И как тогава да се възстанови разрушеното „трансатлантическо единство“?

Що се отнася до Китай, има основания да се смята, че смяната на американската администрация от републиканска към демократична е добре дошла за Пекин, защото демократите искат да търгуват с Китай. Тук обаче има проблем: Вашингтон не признава равни отношения с други държави и Си Цзинпин няма да танцува по свирката на Вашингтон.

Като цяло Европейският съюз очаква Байдън с ентусиазъм с надеждата всичко да се нормализира. И Байдън, и лидерите на ЕС говорят за необходимостта от възстановяване на старите отношения между двете страни на Атлантическия океан, но в същото време подхождат към преговорите от доста различни позиции. Неслучайно избраният президент на САЩ призна, че е в „сложни преговори“ с ЕС, добавяйки, че не си прави илюзии за това. А без Европа американският натиск върху Русия и Китай няма шанс за успех.

И може би основният нерешен проблем на съвременните международни отношения е, че във Вашингтон, въпреки смяната на един президент с друг, не разбират добре, че ерата на неограничено господство на „единствената глобална суперсила“ е приключила безвъзвратно. Русия, независимо дали се нарича, регионална сила или не, не е прекършена от санкциите. Силата на Китай нараства. Антиамериканизмът на иранското политическо ръководство не познава граници. Турция купува системи за противовъздушна отбрана С-400 от руснаците и си действа в Кавказ. В Сирия на власт остава Башар Асад, все още мразен от Вашингтон. Дори във Венецуела, въпреки усилията на Тръмп, смяната на режима се провали. В същото време обществото в САЩ е разделено. Да, в известен смисъл „Америка се върна“, но ако се е върнала, за да върви срещу духа на историята, няма да успее на този свят. Изглежда, че наистина ни очаква голяма промяна.

Превод: В. Сергеев