/Поглед.инфо/ „Украйна не може да спечели на бойното поле“, казват някои западни политици. И все пак, както казват други, във всеки случай е необходимо „да се нанесе пълно поражение на Русия“. Защо Западът заложи всичко на карта в битката срещу страната ни – и при какви условия все пак е възможно да се постигне компромис?

Киев няма шанс да победи Москва. Това заяви унгарският премиер Виктор Орбан в интервю за “Блумбърг”. „Като се имат предвид числеността и настоящата ситуация, както и фактът, че НАТО не е готова да изпрати войски в Украйна, очевидният извод е, че Украйна не може да спечели на бойното поле“, обясни мисълта си Орбан. Според него единственият шанс за разрешаване на конфликта е постигането на преки споразумения между Русия и САЩ.

А онзи ден бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър дори каза кога ще станат. Според него преговорният процес за Украйна може да започне до края на 2023 г. Но при цялото ни уважение към патриарха на американската дипломация, тези думи са силно съмнителни. И работата е там, че наследниците на Кисинджър и западните колеги на Орбан говорят за нещо съвсем различно във всички публични платформи. За войната с Русия до край. До последния украинец.

Лъжи и вяра

Русия трябва да бъде спряна по всякакъв начин. Именно тази теза повтарят сега всички висши служители на Запада - от шефката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен до генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Почти всички лидери на западни държави – от САЩ до Естония например.

Всички те твърдят, че ако се позволи на Москва да победи в Украйна (а „победа“ означава изпълняване на целите на СВО под формата на признаване на новите руски територии и демилитаризация с денацификация на режима в Киев), тогава руските войски ще се преместят още на запад. До Варшава и дори до Берлин. Това означава, че не може да има преговори с Русия - само фиксиране на резултатите от конфликта след поражението на страната ни.

Казано по-просто, само приемането на капитулация - изпълнението на исканията на Запада за предаване на руските територии, изтеглянето на войските до границата от февруари 2022 г., плащането на репарации на режима в Киев и прочее. Само така, според западните служители НАТО може да бъде защитено от по-нататъшна руска агресия .

Тези думи предизвикват съмнения в адекватността на западните колеги. Първо, защото и Варшава, и Берлин, и дори Талин са членове на НАТО и Русия няма да обявява война на Алианса. Второ, спецоперацията започна само защото режимът в Киев превърна страната си в антируска, а Москва не успя дипломатически (тоест чрез Минските споразумения) да направи тази антируска страна поне неутрална. Тоест, най-просто казано, целта на СВО е самоотбраната на Русия, а не някакви агресивни планове.

Президентът Путин каза същото на 23 май: „Често ни казват и чуваме, че Русия е започнала някаква война. Не, Русия с помощта на специалната военна операция се опитва да спре тази война, която се води срещу нас, срещу нашия народ, част от който поради историческа несправедливост се оказа извън пределите на историческата руска държава”.

Излиза ли, че западните политици умишлено подвеждат хората? Да, някои от европейските и американските лидери съзнателно лъжат. По-специално, за да се използва митът за руската агресия за циментиране на НАТО. Да печелят от руската агресия - пари, политически точки, репутация. „Вярата в руската агресивност засилва тяхната убеденост в собствената им пропаганда, за което те получават съответното финансиране“, обяснява Иван Лизан, ръководител на аналитичното бюро “Сонар-2050”.

Но не става дума само за лъжи – въпрос е и на вяра. Значителна част от западните политици наистина искрено вярват, че апетитите на Русия няма да приключат с Украйна.

„На Запад има две школи на мисълта за произхода на руската политика. Реалистите твърдят, че агресивните действия на Русия са резултат от разширяването на НАТО и отказа на Запада да вземе под внимание интересите на сигурността на Русия. Либералите (които сега доминират в САЩ) вярват, че Москва се стреми да възстанови империята, иска да обърне края Студената война и разпадането на СССР, да възстанови военно сферата си на влияние. И ако не бъде спряна в Украйна, тогава ще отиде по-нататък - в посока балтийските страни, Молдова и прочее”, коментира Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и международни изследвания към Висшата школа по икономика. Така и двете школи са обединени от идеята, че Русия иска да промени правилата, възникнали след Студената война. И ако Русия не бъде спряна в Украйна, тогава тя ще продължи да се опитва да наложи преразглеждане на тези основни правила, разработени през 90-те години.

Три военни "но"

Изглежда, че най-добрият начин да се предотврати подобен сценарий е да се договорят нови правила на играта. Да се намери дипломатически компромис, който да удовлетворява и двете страни, преди военната ескалация да стигне твърде далеч. Три основни пречки обаче стоят на пътя на това хипотетично споразумение.

Първо, идеологията. Значителна част от западния елит е фундаментално неподготвен да подкрепи някакъв вид компромис. Те го възприемат не просто като поражение, а като срив на собствената си картина за света.

„Желанието да ни бъде нанесено стратегическо поражение е свързано с желанието на Запада да запази хегемонията и да предотврати разпадането на своя ред. Особено в Европа – дори в глобален смисъл този ред вече да не съществува, то в Европа той съществува и трябва да продължи да съществува. Поражението на Русия ще укрепи този ред, ще направи европейското пространство изцяло въртящо се около НАТО и САЩ, ще премахне възможността за независима Европа и ще промени баланса на силите в полза на Запада в глобалната конфронтация с Китай“, казва Дмитрий Суслов.

„На Запад смятат, че ще бъде достатъчно, ако Русия е изолирана, деглобализирана и спряна в развитие. За 10-15 години, а след това те самите ще разширят своята хегемония и лидерство в новия технологичен цикъл ”, казва Дмитрий Офицеров-Белски, старши научен сътрудник в ИМЕМО на РАН.

Второ, увереността, че може да спечелят без компромис. „Решиха, че руснаците са слаби и затова има смисъл напълно да се присъединят към американската позиция“, казва Дмитрий Офицеров-Белски.

„Присъединяването на Финландия към НАТО, предоставянето на Украйна на ракети с голям обсег, съгласието да ѝ предоставят изтребители Ф-16 - всичко това показва нежеланието на Запада да вземе предвид опасенията на Русия. И докато той продължава да мисли така, за никакви договорки не може да става дума. Те могат да се появят, когато Западът осъзнае, че подобна политика може да доведе до превръщането му в радиоактивна ядрена пепел“, казва Дмитрий Суслов.

Трето, продължаващите опити на САЩ и ЕС да сменят властта в Русия са несъвместими с каквито и да било преговори, тъй като те разрушават атмосферата на доверие между страните. Разбира се, всички тези пречки могат да бъдат заобиколени с някаква политическа воля. Сегашният западен елит обаче няма стимули да демонстрира тази воля.

„Тези хора започнаха конфликта, около който сега се върти политическата им кариера. Те превърнаха конфликта в нещо екзистенциално, не могат да отстъпят на Русия“. Казва Иван Лизан. В противен случай те ще загубят работата си, както и удобната пенсия (осигурена чрез писане на мемоари, публични изказвания и други дейности, от които уважаваните бивши лидери могат да спечелят). Следователно шанс за преговори може да има само при смяна на сегашните политически елити. Което от своя страна е възможно само ако Западът претърпи поражение в конфликта в Украйна. „Загубата на конфликта ще ги унищожи политически, разчиствайки полето за други хора. Вече може да опитаме да преговаряме с тези други“, казва Иван Лизан.

Но дори и в този случай някакъв устойчив компромис е малко вероятен - в края на краищата новите лидери също могат да бъдат заменени. „Има риск тези хора също да бъдат зависими от кратки изборни цикли и техните наследници да се считат за необвързани с никакви задължения към Русия“, продължава експертът. Шанс за сериозни споразумения ще се появи само когато се появи стабилен баланс на силите. Когато Западът осъзнае границите на своята мощ и нецелесъобразността от по-нататъшна ескалация на конфликта с Русия. И това едва ли ще се случи преди края на тази година.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?