/Поглед.инфо/ Отскоро взеха пак да ни разказват разни приказки. Ако не друго, това подсказва, че сред масовия читател на случващото се в света се е натрупала бая ненавист към всичко що е политици. Все по-видна е нуждата да се помогне на тези най-вече които са „отдолу“ да изпуснат парата. С лъжи вече не минава номерът. Тогава идва времето на приказките. Тях ги слушаш, знаеш, че са измислени, но пък ти става хубаво. Има обаче и такива приказки, които досущ приличат на истински и са дори с живи герои. Като приказката за тримата братя.
Обикновено тримата братя, както ги знаем от детството ни, без значение в какви приключения участват винаги са възрастово разпределени. Първият е най-големият, вторият е по средата, а третият е най-малкият. Той, най-малкият винаги е глупакът в схемата. Така е откакто са я измислили приказката. Последно време обаче заедно с многото „реформаторски“ инициативи и в тази приказка нещата започнаха да се променят. Сред братята вече не важат възрастовите правила и те взеха да се подреждат според имотите и интересите си. Което предизвика сред тях отначало леки побутвания, после понякога и кавги, а вече постоянни дразги и разправии. Те обаче не се разделят, защото въпреки всичко заедно са си най-добре. Пазят се от другите около тях, пък и от помежду си.
До скоро се знаеше, че двамата по-големи братя управляват нещата и оставят най-малкия да се мъкне след тях. Последните години обаче той, дето все на подбив го вземаха, се понасмогна, поозъби се и се поизпъчи, взе сили да показва, че и за малко да надскочи най-големия. Дори взе дослук да прави с него. Малко по малко между двамата започнаха да се замъгляват нещата и по едно време те почти избутаха средния брат най-отзад. Той и без това се беше увъртял в разни щуротии и преди години съвсем беше сдал. С времето обаче и на него му проигра късметът, въздигна се, а двамата му братя даже започнаха да се въртят около него, въпреки че го бяха обявили уж за най-малък сред тях. Ето че сега в наше време всеки се старае да си оправи отношенията с него и да го вземе на своя страна.
Кой в края на краищата ще надделее и как ще завърши приказката за тримата братя не е известно все още. На нас, които си живеем не в техните далечни царства, а в нашите си земи, независимо че сме любителите на тяхната приказка не ни дават да се намесим в нея. Оставят ни само да я четем и толкова. Какво ще си решат братята, как ще я карат нататък, на всички стана ясно, че си е тяхна работа. Нас обаче ни интересува по-скоро съдбата на ябълката, на която всъщност те са хвърлили око. Никой не може да каже тримата ли ще си я разделят помежду си. Двамата по-големи ли ще я вземат за себе си и най-малкият ще остане с пръст в устата. Или може би ще му дадат като компенсация някое късче от нея според желанията му. А ако се вслушаме в народната мъдрост за двамата, които са се карали, то може да се окаже, че третият ще спечели. Така че какво са намислили да правят с ябълката, само може да гадаем. Щото за момента няма какво друго да правим.
Хубавото на приказките е, че поначало остават в техния приказен свят. Лошото при тях е, когато понякога те досущ приличат на случващото се в нашия живот. Или се оказва, че всъщност и ние сме участници в тях без обаче да можем да си изберем мястото и ролята, които са ни отредили главните герои. А най-лошото е, когато не се знае, как ще свършат и на къде ще тръгнат нещата след тях. Защото всеки обича приказките, но предпочита онези с хубавия край. Иначе ние все така си живеем с надеждата, че специално тази приказка за тримата братя, която ние щем не щем четем, може пък да ни донесе занапред не тревожни, а по-скоро приятни усещания.
Вероятно тези, които знаят как се четат приказки, са отгатнали кои са тримата братя. Другите трябва да се научат да четат приказки. Ако не искат, си е за тяхна сметка.
Превод: ПИ