/Поглед.инфо/ Историята показва, че има времена, когато паритета на силите на непримиримите съперници ги води до осъзнаване, че лошият мир е по-добър от войната на взаимно унищожаване. Особено когато последното може да бъде окончателно и необратимо. Затова са нужни преговори с установяване на някои писани и неписани договореностите, в чието съблюдаване ще са заинтересовани всички страни, които трябва да се пренаредят и да си укрепят тиловете преди възобновяването на активните действия на външнополитическата арена.

В момента сред крупните фигуранти в нея са САЩ, Русия, Китай и финансовият капитал заедно с транснационалните корпорации, макар и последните да ги свързвам на първо място с Великобритания. Тази пауза е нужна на всичките по различни причини.

  1. САЩ се нуждаят от почивка, както никой друг. Катастрофалното състояние на икономиката, огромният държавен дълг, който до голяма степен се е преместил вътре в страната, абсолютната раздробеност на елита (значителна част от който отдавна игнорира националните интереси и дори закони), абсолютно неефективното използване на огромния бюджет за отбрана. На власт трябва да се качат условни патриоти, които да възродят реалната промишленост и работни места, да реорганизират системата за социална помощ, да преминат от прахосване на пари за поддръжка на чуждестранни бази към модернизация и на трите компонента на ядрената триада (компонентите ѝ са на между 30 и 50 години), и на ПВО.

  2. Китай при цялото си относително благополучие остава доста уязвим икономически. Достатъчно е да се отрежат глобалните вериги за доставка на продукция по света (както демонстрира коронавирусът), да се въведат санкции не срещу самия Китай, а срещу внасящите продукция от него страни. Това е напълно реално предвид доминиращото положение на САЩ във все още съществуващите международни организации. Добавете към това и санкциите за износ на китайски капитал и забраната за инвестиции чрез блокиране на достъпа до основните фондови пазари.

  3. Русия изглежда като цяло добре, но последователното разрушаване на стабилността в съседните страни и провежданите действия за ограничаване на възможностите за износ на руските суровини и продукция я принуждават да работи на предела на силите си. Ние и до сега печелим време и в много отношения успешно, но за жалост или не сме станали напълно независими в редица важни отрасли, или не сме увеличили обема на производството до необходимото равнище. И отлагането на челния сблъсък до 2025 г. напълно съответства на националните ни интереси. Естествено не отстъпление на всички фронтове и преместване на икономиката на мобилизационни релси. Ние без съмнение сме разбрали и научили много и нямаме илюзии по отношение на “партньорите”. Но не ни се иска и да докарваме ситуацията до “целия свят на прах”.

  4. ТНК трябва да решат какъв модел на развитие да изберат за по-нататъшния си път и инструментите за провеждането му. Настоящият път показа своята недееспособност след десет години буксуване на равно място, единственият резултат от което стана значителното задълбочаване на ямата под всички колела. При това те, както ми се струва , са се сблъскали със сериозни въпроси: каква ще бъде основата на обмена и натрупването? От една страна, цифровите пари са удобни с това, че техният оборот може напълно да се контролира и едновременно да се блокира и конфискува от неудобните лица. От друга страна, наличието на силни национални държави и армии може да не позволи това да се прави безнаказано. И най-важното, което не се обсъжда е, че този инструмент дава власт, но не дава никакви възможности за материално натрупване. Може да се възрази, че с цифрови пари може да се купи всеки материален актив. Несъмнено, но това ще стане обществено достояние. Тоест по-нататъшното преминаване от цифрови пари към материални активи ще разкрие крайните бенефициенти. Пределно ясно е, че веднага след като човек стане публичен с богатството си, той става силно уязвим. Нека перифразираме старата поговорка - богатството обича тишината.

Обективно пауза е нужна на всички. Защо не могат да се разберат за такава? А кой казва, че глобалните играчи не са се разбрали предварително? Това, което наблюдаваме, напълно може да е продължение на спектакъла.

Въпреки това, някои факти са най-малкото любопитни. Джо Байдън не предприема никакви подпалвачески дейности в публичното поле. При това изказванията на “всенародно избрания” в “Ютюб” често не достигат и 50 хиляди гледания. Не вярвам че хората, реално гласували за него, да са толкова безразлични какво говори избраникът им. Харис и досега не се е отказала от мандата си на сенатор. Не се виждат гръмки речи от Обама или Клинтън. Засега воюват различните там Макконъли, СиЕнЕн, “Ютюб” и “Туитър”. Държавният секретар на Джорджия след предишните си уверения в абсолютната прозрачност и честност на изборите даде указание да се проверят подписите на бюлетините във всичките 159 окръзи на щата. И доста бърза да приключи това веднага след Нова година. Тръмп обяви пълна амнистия за някои доста интересни лица, обяви редица ключови оставки и назначения в силовите структури и обяви назначаването на около 40 души. Очевидно, във връзка с празнуването на Коледа, това ще се случи още в понеделник. Дори обичайното мнение, че Тръмп е чудак, не може да отговори на въпросите около тези хора при условие на безспорна победа на Байдън. Да се разваля кариерата и да се привличат проблеми заради три седмици работа? Честно казано, не ми се вярва. Като цяло информационното прикритие на намерението на екипа на Тръмп може да се признае за ефективно. Обсъжда се събитие, но няма никакви съдържателни факти. Оставката на Бър, срещата по повод възможното въвеждане на военно положение, многозначителни коментари в “Туитър”. При това поредните пакети санкции може да се игнорират, ако се предложи глобално преразглеждане на договореностите след делото.

Доста интересен е “английският щам” на коронавируса. Според мен дори не той, а прекъснатите връзки с Великобритания. И внезапно подписаното споразумение за Брекзит, което до сега се заключваше в непримирими убождания в течение на дълги месеци. Според мен това може да се обясни само с едно нещо: открили са ужасен компромат за финансистите. И са им поставили ултиматум: няма да покажем върха на айсберга, за да запазим имиджа (иначе целият елит ще започне да изглежда на отвратително сборище от алчни властолюбци с купчина висящи дела), но ние ще прочистим вашите агенти на влияние и ще припишем всичките беди на тях. Вече няма да са ви нужни, а за да се избегне разгласяване, ние ще ги ликвидираме под благовиден предлог на територията на своите страни.

Всички останали действия и факти (забраната на операциите на китайските компании на американските фондови пазари, поредните санкции срещу руски компании и спортисти, казуса с Джак Ма в Китай) може да се оценят като елементи от пазарлъка по отделни въпроси, които не са решаващи или не са се обсъждали в детайли, за укрепването на преговорната позиция.

Що се отнася до Европа, то изглежда, че съдбата ѝ е незавидна. Транснационалните корпорации могат да се върнат по родните си места и да я накарат да се храни с това, което сама си отгледа.

Ето ви коледна приказка, вдъхновила ме след препрочитането на “Странник в странна страна” на Хайнлайн.

Превод: В. Сергеев