/Поглед.инфо/ Опитите на западната агентура да организира в Беларус цветна революция са очаквани. Всеки път след избори, американските спецслужби устройват провокации с цел да подкопаят неугодните им режими и придвижване към властта на верните им марионетки. Тази работа е станала поточна и е част от една рутинна технология, използваща т.нар. "мека сила" от страна на управляващия американски елит за световна доминация. Тя е изключително ефективна в държавите, които нямат идеология и не дава резултат при общества, които са обединени от една или друга идея.

Ако в една държава няма идеология, то реално в нея доминира власт на парите, прикрита от смес от либертарианство и псевдопатриотизъм.

Идеолозите на вулгарния либерализъм легализират продажността и подкупността на всичко и всеки, включително решенията на органите на властта. Патриотичната реторика се използва за прикриване на корупцията и злоупотребите с властта. Така са устроени повечето авторитарни режими в Третия свят, в числото на които е и постсъветското пространство. Както показва опитът на Латинска Америка и Африка, подобни режими могат да съществуват достатъчно дълго, ако устройват външните идеологически мотивирани сили. И могат да се сринат за часове, ако тези сили прекупят или заплашат важна част от управляващия елит. Ако последният е компрадорски, това е доста лесно.

За сриване на режима на Янукович на американските служби им трябваха четири месеца. Веднага щом украинският президент се отказа да подписва споразумение за асоциация с ЕС, те започнаха кампания по свалянето му, опирайки се на агентурата си в органите на властта, СМИ и деловите кръгове. Първо бяха поставени в позицията "какво ще пожелаете" украинските офшорни олигарси. Под заплаха от конфискация на разграбеното от Украйна, те веднага предадоха президента си. Същевременно започнаха работа срещу Янукович и журналистите-грантоеди, които отдавна бяха привлечени от западните служби. Корумпираното му обкръжение, включително силовиките, та и самият той, бяха парализирани от страх от западни санкции, които бяха размахвани като заплаха от всички лидери на НАТО и посланиците им, ако правителството пристъпи към използване на сила срещу "майдановците". В същото време, последните бързо се въоръжиха и се превърнаха в бойци, под ръководството на американски инструктори. Веднага щом придобиха боеспособност, а органите на реда предадени от корумпирани чиновници я загубиха, американските партньори поведоха неонацистите на щурм срещу правителствените сгради и за извършването на държавен преврат. Оттогава, в продължение на пет години украинското национално богатство бе разграбвано под зоркия поглед на американските марионетки и вече премина във фазата да търгуват с граждани на страната и органите им.

В същото време против меката сила има и твърда сила, която може да задържи един режим дълго време. Но ако тя няма идеологическа споделяна от народа, колапсът на режима се случва след смъртта на вожда. Или, какъвто бе случаят в Либия, пред лицето на идеологически мотивирана външна заплаха, авторитарният режим на недостатъчно силна държава губи външните си съюзиници.

Почти всички постсъветски държави преминаха през печалния опит на държавните преврати, организирани от американските служби. Те, не без основание си приписаха победата над СССР и до ден днешен претендират да управляват нашата земя. На тях им се получи да организират държавни преврати с цел узурпация на властта от марионетките им:

- в Русия през есента на 1993, Украйна 2004 и 2014, Грузия 2003-та, Молдова 2009-та, Киргизстан 2005.

Не им се получи в Русия през 2011-та, Беларус 2006-та и 2010-та и Узбекистан 2005-та. А където успяха, слугите им разграбиха държавите, над които получиха контрол, изнасяйки над 2 трилиона долара в чужбина и прехвърляйки останалите печеливши активи на американски и европейски корпорации. Уви, както виждаме от последните събития в Беларус, този печален опит не дава надеждна реакция от страна на общественото съзнание срещу "меката сила" на американските служби. Агентурата, която внедряват сред подрастващото поколение се опитва да дестабилизира политическата ситуация при всяка възможност. Без идеология, която да гарантира единството на властта и народа, дори най-ефективните авторитарни режими не могат да гарантират приемственост, както и че ще имат достатъчна продължителност. И обратното, при наличието на всенародна идеология, даже такива неголеми страни като Куба и КНДР могат успешно да се противопоставят на външния враг, парирайки опитите му да вземе властта.

СССР рухна след като болшинството от народа престана да вярва в построяването на комунизма. Неговата наукообразна интерпретация, която беше задължителна за всички хора учещи висше образование, не издържа на критиките. Прераждането на КПСС от авангарда на продуктивните обществени елити в номенклатурно-бюрократическа прослойка лиши властта от способността за ефективно управление, както и имунитета срещу предателства. На външния враг му се удаде с нищони усилия чрез агентурното си влияние в ръководството, да организира хаос, държавен преврат и разпад на Съветската империя.

И досега нито една постсъветска държава не е успяла да създаде убедителна за народа идеология, водещите се от която хора ще са способни да жертват живота си за нея. Подмяната й с либерално-демократически и националистически декорации е само камуфлаж за властта на парите, корумпираща всички нива на държавното управление. При това, говорим за власт на външните пари, които в неограничено количество печатат от Федералния резерв на САЩ, ЕЦБ, Банк ъф Инглънд и Япония. За да бъде абсолютна властта, те държат централните банки в СНГ (Съюза на независимите държави) под стриктен контрол, гарантирайки, че няма да се създаде вътрешен кредитен ресурс и изпълняват безпрекословно препоръките на МВФ за ограничение на кредитните емисии и либерализиране на валутните регулации.

Буди изненада неспособността на много ръководители, дори на големи и развиващи се държави, да проумеят монетарните механизми на контрол на САЩ. Предупреждавах бразилския президент Дилма Русеф, че политиката на Централната банка за повишаване на процентите по лихвите и либерализирането на валутния обмен и регулации ще доведе до смазване на инвестиционната и бизнес активност, прехвърляйки контрола над икономиката на американските корпорации, което неизбежно ще доведе до спад в доходите на трудещите се граждани и съответно ще създаде условия за преврат. За съжаление точно това се случи. Монетарната политика, която водят днес държавите от СНГ води до същите последствия.

В качеството си на министър по външноикономическите връзки се опитвах да отворя бразилския пазар за високотехнологична руска продукция. На по чашка бразилски ром моят колега ми обясни, че въпреки цялото си желание, това не може да стане заради кадровата политика на спецслужбите на САЩ в Латинска Америка. Те позволяват на първите лица на държавите да правят всичко, което им е угодно, при условие, че назначават препоръчаните им ръководители на централните банки и министри на финансите. Още повече, че колкото по-лоши са последствията от фискалната им политика, толкова по-ентусиазирано ще им ръкопляскат от МВФ и световните медии. Можете да прочетете как се прави това в страхотната книга "Изповед на икономическия убиец" на Джон Перкинс.

В условията на развиващата се глобална криза, освен Бразилия само СНГ следва все още фискалните политики и препоръки на МВФ. Същността им е унищожението на вътрешните източници на кредит чрез увеличаване на процентите по лихвите и спъване на банковите механизми за рефинансиране на инвестиции, както и чрез перманентна дестабилизация на монетарната и финансова система по пътя на свободното плаване на обменните курсове на националната валута. При отсъствието на рестрикции за трансгранични капиталови придвижвания, това е достатъчно за установяването на контрол от американските хеджфондове над валутния пазар, а тези, които имат неограничен достъп до креди от западните корпорации, получават контрол над националната икономика. Така, днес в Русия половината от индустриалните активи се контролират от хора, които не са градани, а рублата стана най-волатилната валута в Г-20.

За пет години такава монетарна политика в СНГ се стигна до стагнация на икономиките, намаляване на доходите и спад на авторитета на властите. Това е основната социално-икономическа причина за протестите в Беларус. След като Централната банка на Беларус, следвайки руската, започна да се води по тази политика, беларуското икономическо чудо свърши. Ако преди това Беларус беше лидер от гледна точка на икономическия растеж в постсъветското пространство, надминавайки нивата на продукция от съветско време почти два пъти, то в последните години той зае последно място от гледна точка на растеж на БВП в Евразийския съюз.

Без преувеличения може да се каже, че Лукашенко успя да създаде в Беларус свое икономическо чудо. Без да притежава запаси от нефт, газ, руди, чернозем, рибни ресурси и др., беларуската икономика успешно се развиваше на основата на експорт на машиностроителния и агропромишлен комплекс. Голяма роля играха и партньорските отношения с Русия, с която Беларус има общ пазар и т.нар. "Съюзна държава". Но в последните години, в резултат на изпълняването на препоръките на вашингтонски финансови организации, беларуската икономика загуби важното си преимущество на постсъветското пронстранство, а именно развития вътрешен кредит.

Възпрепятстването на механизмите за рефинансиране на производствената дейност от Централната банка направи беларуската икономика напълно зависима от чужди източници на търсене и инвестиция. Никакви машинации с ре-експорта на украински и европейски продукции не могат да компенсират загубата на вътрешния кредит, която подкопа отношението на доверие с основния партньор.

Днес е болезнено да гледаме как беларуската младеж, дрогирана със западно влияние се опитва да жертва бъдещето си за да задоволи западните кукловоди. Абсурдните стачки в държавни предприятия, неоснователните претенции за власт на полско-литовските марионетки, идеини наследници на Пилсудски, дърпат Беларус по пътя на украинската катастрофа. Грешките в монетарната политика могат лесно да се коригират ако все още има производствен потенциал за връщане на беларуската икономика в траекторията на оперативния икономически растеж. Но това няма да е достатъчно. Нужни са мерки за подобряване на общественото съзнание. И не само в Беларус, където авторитетът на властите бе много по-висок до неотдавна, отколкото в съседните постсъветски държави.

Оздравителния процес за общественото съзнание не може да бъде проведен без идеология, споделяна от хората. Дори и в Беларус, където се водеше системна война с корупцията, а властите преследваха систематична политика в интерес на растежа и благоденствието на гражданите и където имаше социални гаранции, закон и ред, доверието в управлението бе поставено под въпрос, то какво остава за дестабилизацията в другите постсъветски държави? Въпрос на време е. За щастие, главната заплаха за Русия и Беларус отслабва бързо на фона на намаляването на международно влияние и увеличаващия се хаос в САЩ. Но докато икономическата доминация в света е загубена, американският елит става все по-агресивен и търси да компенсира с експлоатация на периферията. Разрухата на страните превзети от американски пионки като Ирак, Либия, Украйна, Грузия и Бразилия придобива тотален характер. Ескалацията на търговската война срещу Китай и финансовата срещу Русия надхвърлиха границите на международното право. След завземането на контрола над руските алуминиеви активи от американската хазна, както и над хиляди сметки на руски граждани, можем да очакваме масивна конфискация на руски и беларуски авоари на хиляди граждани от страна на англо-саксонската правна система, включително офшорни. Интензивността на кибератаките от американската НСА срещу информационни, енергийни и управленчески инфраструктури ще се увеличи.

Ситуацията в Беласу свидетелства за мобилизация на американските спецслужби за директна намеса във вътрешните дела на нашите страни, а подкопаването от страна на Вашингтон на рамките на международното право, за готовност за военна агресия.

Както следва от теорията на дългите цикли на икономическото развитие, ескалацията на хибридната война от страна на САЩ ще продължи до средата на десетилетието, когато центърът на развитие на световната икономика ще се премести в Югоизточна Азия. Основните битки на тази хибридна война, в която врагът вече владее Украйна, Грузия и Прибалтика, все още предстоят. Ще бъде невъзможно да устоим на информационния фронт без формирането на общонародна идеология, която гарантира подкрепа за властите от народа. Конструкцията на патриотичен и великодържавен симулакрум, които занимава придворните технолози не е нищо повече от имитация, за да не кажем дискредитация на тази задача.

Опитите на елциновата администрация да роди национална идея не могат да предизвикат нищо друго освен сарказъм. Подкопал доверието на руското общество - стремежа към социална справедливост, елциновият режим не може да разчита на нищо друго освен омраза и презрение от масите. Оттогава обаче, социалната стратификация само се увеличи. Социалните асансьори практически спряха да работят. Обявените намерения на ръководството да развие икономиката биват саботирани, доходите намаляват, а доверието още повече. При тези условия, декларациите не работят. Народът може да вярва само в конкретни дела, които ясно демонстрират намеренията на властите да възстановят социалната справедливост и да създадат истински условия за самореализация на гражданите в производствени дейности. Икономическата целесъобразност и научната теория отдавна подсказват на властите как да направят това.

Ще приведем на вниманието и най-очевидните мерки за създаването на условия за развитие на икономиката, връщане на социалната справедливост: прекратяване на изтичането на капитал и откровената корупция при държавните поръчки и заповеди; данъци върху валутната спекула; въвеждането на истинска, а не имитационна скала на подоходните данъци; вкарването на заемни механизми за инвестиции и производствени дейности; възстановяването на плащания за екологични замърсявания, адекватни на щетата; връщане на доходите от природните ресурси като държавни приходи и възвръщането на универсалните социални гаранции из страната; въвеждането на истинска жизнена заплата и кореспондиращо увеличение в минималната; национализация на имотите на враговете, водещи хибридна война срещу Русия; реализация на закона за стратегическото планиране чрез публично-частни партньорства и механизми, специални инвестиционни договори, целево кредитиране за програми и проекти. Всичко това може да стане преди края на годината и да изведе икономиката от траекторията на кризата в тази на високия растеж, а в дългосрочен план да направи големия пробив, за когото говори руският президент.

Но при цялата очевидна целесъобразност, няма да е лесно да се проедат тези отдавна очаквани мерки без идеологическа обосновка. А и недостатъчно.

Нужен е решителен обрат към новия световен икономически ред, идеологическата база на когото ще е комбинация от социална справедливост, икономическа ефективност и традиционни морални ценности, уважение за природата и човека.

Тази световна икономическа структура, която ще наречем интегрална вече е формирана в Китай на базата на синтеза между социализма, креативната самореализация на индивида в производството, централното стратегическо планиране и пазарната конкуренция, държавният контрол над циркулацията на валута и частното предприемачество. Държавата се застъпва като интегратор на различните социални групи и диригент, хармонизиращ индустриалните и социални отношения на базата на критериите за растеж на общественото благосъстояние. подобна система на социално-икономически отношения, но на демократична база, се формира в Индия. Ключовите й елементи могат да бъдат видяни в развиващите се страни от Югоизточна Азия.

Преимуществата на интегралния световен икономически ред, в сравнение с доминиращия в настоящата епоха имперски, най-очевидно се проявиха с икономическото чудо на Китай, растежът на Индия, издигането на страните от АСЕАН, а преди това и успешното развитие на Япония и Южна Корея. Няма съмнение, че през следващите две десетилетия този икономически ред ще се разпространи навсякъде, а центърът на развитие на световната икономика ще се премести към Югоизточна Азия. Това следва теорията за дългите цикли на икономическо развитие, както и наличните прогнози.

Идеологическият императив, който свързва репродуктивните контури на интегралния икономически ред са ценностите на социалната справедливост и националната солидарност. Парите получават ролята на средство за обслужване на процеса на производство и развитие на икономиката. Банковата система е подчинена на целите на финансовите инвестиции и производственото развитие. Регулацията на икономиката е с цел стимулиране на производствения растеж и благосъстоянието на хората на базата на прогресивно увеличаване на икономическата ефективност, чрез научно-техническия напредък. Всички тези принципи, включително правилата за валутни емисии и обращения, валутно регулиране и финансов контрол са фиксирани в законодателството. Както и нормите на отговорност на изпълнителната власт за социално-икономическото развитие.

В даден момент, за да се конструира съвременната съзидателна идеология в отговор на глобалната финансова криза, авторът формулира концепцията за социално консервативния синтез. Есенцията му е комбинация от социалистически и традиционни духовни ценности за интереса на оцеляването и устойчивото развитие на човечеството. Уви, трябва да отбележим, че тя не бе приета нито от социалистическия интернационал, нито от клира. Но от друга страна се подкрепя от продуктивните елити на обществото в хода на гласуванията за народно-патриотичен съюз "Родина" през 2003-та. В момента няма друга идеологическа алтернатива на култа на Златния телец.

Актуалността на концепцията за социално-консервативен синтез се потвърждава от триумфа на "четвъртата политическа теория" на Александър Дугин, спорде която трябва да преосмислим политическата история от нови позиции, отвъд обичайните идеологически клишета и старите идеологии - либерализъм, консерватизъм, монархизъм, традиционализъм, фашизъм, социализъм и комунизъм. Правотата на Дугин се потвърждава от нарастващото влияние на популистките партии в Европа, идеологията на които съчетава левите социалистически идеи с дясно-консервативните.

Както е известно, светът се гради от идеите. Но от друга страна, в условията на днешното просветено общество, те трябва да са конструктивни и практически да потвърждават ефективността си. А от друга страна елитът трябва да ги прилага систематично. Времето за демагогски техники и имитацията на агресивна активност свърши. За да се спрат нарастващият хаос и корупцията на държавността, за да се предотврати войната на всички срещу всички, е нужна трансформация на властта. Оста на трансформацията трябва да бъде законодателното оформление на механизма за отговорност на властите пред обществото. Изпълнителната за повишаване на благосъстоянието на народа, съдебната за справедливи и законни решения, информационната за обективно отразяване на реалността, законодателната за поддържането на тези механизми на отговорност на всички.

Политическите реформи необходими за тези неща започнаха неотдавна с приетите конституционни промени. Това обаче не е достатъчно. Събитията в Беларус ясно демонстрират неадекватността на нашия елит относно изискванията на рметео. Отговорите на тези предизвикателства не могат да бъдат универсални за всички държави по света. Но могат да комбинират и да се допълват един друг във формирането на нов световен икономически ред в постсъветското пространство.

Превод: СМ