/Поглед.инфо/ Централна Азия е деликатна история. Външният наблюдател трудно разбира перипетиите във вътрешнополитическата кухня на страните от този регион. Всяко важно политическо събитие има огромен брой различни интерпретации. И сега е същото: на 2 май на уебсайта на президента на Казахстан Касим Жомарт Токаев се появи кратко съобщение за прекратяването на депутатските правомощия на ръководителя на Сената, който е дъщеря на Елбаси (лидер на нацията) Дарига Назарбаева. И всичко това без обяснение.
Разбира се, има причини. За да се разберат обаче, трябва да се разбере каква е държавата Казахстан от политическа гледна точка, а не да се правят прибързани изводи за „конфликта Токаев-Назарбаев“ или да се правят паралели с Узбекистан, където след смъртта на президента Ислам Каримов дъщеря му Гулнара получи затворническа присъда.
Ако погледнете историята на Централна Азия след разпадането на СССР, тя изглежда драматично: кървава гражданска война в Таджикистан, преврати в Киргизстан, суров диктаторски режим в Туркменистан. На този фон Казахстан е изключение; основната заслуга в това (такава заслуга е трудно да се надцени) принадлежи на бившия първи секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Казахстан, първия президент на Република Казахстан Нурсултан Назарбаев. Той успя да не се затвори в тесногруповите задачи за запазване на личната/„семейна“ власт, а да създаде балансирана система на управление, в която има място за интересите на различни групи от най-високо ниво и социално-икономическите нужди на различни социални класи.
Да, това не е демокрация в западен стил. Защо обаче Изтокът се нуждае от западна демокрация? Историята, културата, географията дават на всеки свой собствен път. И ако по този път, при липса на демократична (западна) традиция, възникнат модели за устойчиво политическо развитие, избраният път напълно се оправдава.
Животът и на хората, и на политическите системи обаче не е безкраен и в един момент в Казахстан узря нуждата от смени във властта. Назарбаев реши да не се задържа на своя пост и да не следва пътя на Туркменистан или Узбекистан, където лидерите трябваше спешно да изберат кой да стане следващият президент. Елбаси не пусна процеса на самотек, а го направи последователен, създавайки система от проверки и баланси, в която президентът (Токаев) и Съветът за сигурност (с широки правомощия, ръководени от самия Назарбаев) играят важна роля.
Дарига Назарбаева вероятно също е била част от тази система като ръководител на сената (формално вторият човек в държавата). В такава позиция тя би могла да премине своеобразно изпитание за потенциално президентство след Токаев и дори се появиха слухове, че на 18 март 2020 г. на разширено заседание на партия “Нур Отан” ще помолят Назарбаев или да се върне, или да смени Токаев с дъщеря си. В крайна сметка нямаше заседание, а Дарига я свалиха. И основният въпрос, който възниква в тази връзка, е дали това е съгласувано или не с Назарбаев.
Малка група експерти говори за нарастващата конфронтация между настоящия президент на Казахстан и Елбаси. Ако желаете, наистина можете да намерите (или измислите) признаци на борба между "либералния" Токаев и "диктатора" Назарбаев. Може също да се твърди, че държавният глава е решил да се възползва от физическото и политическото отслабване на ръководителя на Съвета за сигурност и да засили позицията си, а част от елита, уморен от „клана Назарбаев“, е готов да го подкрепи в това. Повечето политолози обаче смятат различно, а именно: Елбаси е дал зелена светлина за „уволнението“ на Дарига. Втората версия изглежда по-убедително. Първо, когато съществува опасност от разпространение на вирусна инфекция, не е време да се организират „игри на тронове“ на най-високо ниво (некоординирано отстраняване от високия пост на дъщерята на Назарбаев ще означава системен политически конфликт). Второ, откритата конфронтация между лидерите на държавата противоречи на традицията за развитие на политическата система на Казахстан, основана на баланс на интереси, тъй като в мащабна "политическа война" всеки може да пострада и може да няма победители.
Тогава защо бе премахната Дарига? Някои отговори могат да дадат името на нейния наследник като председател на сената Моулен Ашимбаев. От една страна, президентът го освободи от поста първи заместник-началник на администрацията му. Тоест, уж е човек Токаев, от друга страна, той се смята за „храненик на Назарбаев“. И в този случай тези версии не обясняват причината.
Но тя се обяснява със скандала с недвижимите имоти на Дарига в Лондон (да не говорим за семейните проблеми на Назарбаев, които станаха публични), които нанесоха сериозен удар по репутацията на дъщерята на Елбаси и обезсилиха опитите ѝ да се укрепи в ролята на сериозен кандидат за президент, ако има такъв. Някой ще каже - но тя все пак му е дъщеря. Назарбаев обаче е мъдър политик. Той се опитва „да не бърка овцете си с държавните“. Той няма стремеж към семейното управление (което например два пъти довеждаше Киргизстан до държавен преврат) - търси наследник, на когото може без да се страхува да прехвърли контрола върху създадената от него система.
Възможно е Елбаси да е дал шанс на дъщеря си, наравно с всички, да докаже, че е достойна да ръководи Казахстан, а тя да не е издържала този изпит. Човек може да се съгласи с известния казахстански политолог Досим Сатпаев, който написа: „През последната година имаше много събития, нанесли сериозен удар върху репутацията и имиджа ѝ. Трябва да се отбележи, че самата Дарига Назарбаева като представител на елита не е много популярна - нито в елита, нито в обществото. И събитията от изминалата година просто добавиха много към тези негативи.... Второ, трябва да изхождаме от факта, че Нурсултан Назарбаев най-вероятно се е съмнявал дали Дарига Назарбаева може да играе ролята на следващ държавен глава. Защото, ако имаше такова желание, миналата година, напуснал поста си, би могъл да започне процеса на прехвърляне на властта към нея. Но това не се случи. Най-вероятно той ѝ е дал възможност да бъде председател на Сената, да види колко може да издържи на този пост, да издържи на тази работа. И явно е останал разочарован. "
Заминаването на Дарига е значимо събитие в политическия хоризонт на Казахстан. Но засега това е по-вероятно буря в чаша вода, отколкото признак на системен конфликт в най-високите кръгове на властта. Според експертите ще има повод за тревога, ако Токаев сериозно се заеме със съпруга на втората дъщеря на Назарбаев Динара - Тимур Кулибаев, който е влиятелна фигура във финансовите и политическите среди, както и с нея самата. Въпреки това, има увереност, че каквото и да се случи, Казахстан няма да се отклони от пътя на устойчивото и контролирано политическо развитие.
Превод: В. Сергеев