/Поглед.инфо/ Въпреки че цял Беларус се надигна, на 6 септември стотици хиляди беларуси взеха участие в митингите, властите пуснаха бронетранспортьори срещу тях, десетки хора бяха задържани, самият Александър Лукашенко, срещу когото се провеждат протестите, изглежда може да спи спокойно. Европейският съюз не възнамерява да налага санкции срещу него лично. „Изплашихме го и стига!“ - реши германският канцлер Ангела Меркел. Френският лидер Макрон, а след него италианският я подкрепиха. Смята се, че именно тези три държави определят настоящата политика в ЕС.

Защо ли е проявена такава милост? Почти през целия изминал месец, от президентските избори в Република Беларус на 9 август, имаше протести. И Меркел многократно е предупреждавала Лукашенко „за сериозни мерки за въздействие върху него“, ако не се подчини на опозицията и не проведе „второ гласуване по въпроса за държавния глава“. Недвусмислено припомни, че през 2011-2016 г. той вече попадна в списъка със западноевропейските санкции, заедно с още 170 свои поддръжници - за „произволно задържане по време на президентските избори през декември 2010 г.“.

Действащият президент на Република Беларус не се вслуша в „приятелските съвети“ на г-жа Канцлер. Освен това той рязко затегна мерките срещу онези, които бяха за нови избори през 2020 г. Тогава му бяха обявени санкциите.

А сега - отбой? Беларус няма да се успокои, нали ?!

Ако вярвате на публикациите в авторитетните германски медии с позоваване на същата Меркел, причината за милостта, която е неочаквана за „последния диктатор на Европа“ (както Лукашенко е наричан в ЕС) е, че каналите за комуникация с него „трябва да останат отворена при всякакви обстоятелства. Видите ли, въвеждането на санкции ще предотврати това.

Полша и балтийските страни не бяха съгласни с това. Те са „категорично в полза на санкциите“ срещу Батька! Литва, например, е развила дейност, която е невероятна за тази малка страна. В Беларус основният „двигател“ на нейните изявления за „санкции“ е чисто материален. В действителност, под прикритието на „помощ на гражданите на съседната държава, пострадали от репресии“, най-вероятно е възможно да се получат европейски, както и американски помощи „за образование и пребиваване на белоруската опозиция на литовска територия“. Плюс това, има шанс да примами беларуските ИТ компании, които са известни като едни от най-успешните в постсъветското пространство. Чудесен начин да попълните тесния литовски бюджет! Е, и, разбира се, политическите дивиденти.

Батька не се отказва. „На тях им беше дадена команда. И те изпълзяха изпод оградата“, отговори той публично на ръководителя на литовското външно министерство Линас Линкявичюс, без да се занимава с дипломатически речник. И самият той заплашва съседите си с икономически санкции. Вече обсъди с руския министър-председател Мишустин прехвърлянето на белоруско-руския товарен трафик от литовската Клайпеда към морското търговско пристанище Уст-Луга в Ленинградска област, близо до руско-естонската граница. Това, отбелязваме, беше планирано да се направи преди седем години. Построено е специално за нуждите на Съюзната държава между Беларус и Русия.

Ако Литва открито се опитва да печели пари от събитията в Беларус, тогава Полша има по-мащабни планове. Там отдавна мечтаят да върнат „редица изконни територии“.

- Отиваме при отслабената Тихановская и казваме, че полското правителство може да я подкрепи, но „благодарността“ за това няма да е достатъчна. Ако искате да бъдете демократична държава, моля, дайте на Полша това, което ѝ принадлежи, - каза бившият полски външен министър Радослав Сикорски пред целия свят.

Тази държава беше една от първите на Запад, която се намеси във вътрешните работи на беларусите. По нейно предложение беше спешно свикана среща на високо равнище на ЕС, на която преди време, дори преди официалното обявяване на резултатите от изборите, беше решено да не се признават резултатите им, ако настоящият президент спечели. Според Юрий Бондаренко, бивш директор на Руско-полския център за диалог и съгласие, „целта на Варшава е да стане регионална сила в Източна Европа, обвързвайки икономиките на Украйна, балтийските държави, Беларус, Чехия и Словакия. И да събира финансирането от Вашингтон, "за борба с руската заплаха".

Ясно е, че ЕС, САЩ и НАТО също имат свои собствени възгледи за парчето от бившия СССР на западната граница с "непокорна" Русия. Всъщност те не крият интересите си. И едва ли ще ги изоставят след неуспешен опит за поставяне на хората, от които се нуждаят, на власт в Беларус.

Какво следва от всичко това? И как трябва да се държи Москва в тази ситуация?

Разговаряме за това с известния политолог Сергей Марков, директор на Института за политически изследвания.

Сергей Александрович, каква според вас е причината за рязката промяна в позицията на Запада спрямо Александър Лукашенко? Може би факт е, че наскоро той започна активно да флиртува със Запада? Достатъчно е да си припомним срещата му през февруари тази година с американския държавен секретар Майк Помпео. По време на което той се оплака на влиятелния американец от Русия, нито повече, нито по-малко!

Това, разбира се, също има значение. Но трябва да помним, че цялата политика на Европейския съюз първоначално беше изградена на антируски принципи. Всичко, което ЕС прави изрично или не в близките до нас републики във всеки смисъл, е насочено предимно срещу нас. Тази формация е враждебна към нас. Притискайки белоруския лидер, подбуждайки опозицията, западните кукловоди се опитват да навредят не толкова на него, колкото на президента на Русия. Те разбират, че ако действат твърде грубо срещу Батька, може по този начин не толкова да го приближат, а да го отблъснат от себе си. Но за сплашване, заплашване със санкции и след това малко „отслабване на юздите“ - възможно е. Така да се каже, за превенция. Минималната задача на европейските и американските русофоби е да предотвратят пълната интеграция на Беларус с Руската федерация, създаването на Съюзна държава. Максималната задача е да откъсне Беларус от Русия.

Както беше направено през 2014 г. с Украйна. Ще "проспим" ли Минск сега?

Да, сега Украйна е превзета от враговете на Русия, които правят всичко, така че жителите на нашата сродна държава да забравят руския език, а руснаците са третирани само като кръвни врагове. Преди шест години връщането на Крим в състава на Руската федерация спаси Владимир Путин от катастрофален спад в рейтинга му. Той много добре разбира това. И няма да позволи, сигурен съм, „западните партньори“ да повторят „украинския сценарий“ с беларусите. Неотдавнашното му изявление за готовността му да използва резерва на руските сили за сигурност, ако ситуацията в Беларус налага това, отрезви много горещи глави.

Много, но не всички. Полските власти, например, няма да се успокоят ...

Това доказва факта на съществуването на конфронтация между тази държава и Франция, Германия, които не искат да я засилят. Те никога няма да подкрепят желанието ѝ да превърне Беларус в своя колония. Страни като Полша и балтийските страни имат нужда ЕС да бъде слаб.

Русия отново подкрепи Александър Лукашенко. Къде е гаранцията, че той ще оцени това и няма да „извие“ ръцете на Кремъл, настоявайки за отстъпки за руския петрол и газ, отказвайки да се съгласи по ключови позиции по съюзното споразумение и т.н.

Тук и той, и нашите управляващи имат над какво да се замислят. Първо, осигурявайки икономическа интеграция с Беларус, Кремъл не трябва да разрушава своята социално-икономическа структура, която е ефективна по свой собствен начин, но се нуждае от известна корекция, но не и от унищожаване. Второ, имаме нужда от единна валута и единна митническа политика на нашите две държави, а не както сега. Трето, Александър Григориевич трябва да спре да потиска белоруската опозиция. Която, между другото, той отчасти сам отгледа, следвайки западняците и ругаейки Русия за всичко. Той се оплете до такава степен, че в белоруските учебници започнаха да се появяват много исторически фалшификации. В резултат на това след изборите учениците - готови русофоби - излязоха на улицата след изборите заедно с прозападните граждани. И в медиите имаше прославяне на известни антируски фигури и онези, които се бориха срещу СССР във Великата отечествена война ... И така се случи: Батька искаше отстъпки от Путин, а получи ритник от Запада.

Превод: В. Сергеев