/Поглед.инфо/ Противниците на „Грузинска мечта“ бързат и може да поднесат сюрпризи преди встъпването в длъжност на Тръмп

Френската гражданка Саломе Зурабишвили, като напускащ поста си президент на Грузинската република, реши да си спомни „старите времена“ и да организира ариергардни битки под формата на натъпкване на изостаналата в джендърно отношение нация в европейската пикочно-полова джунгла.

За да осъществи такъв план, тя трябва да постигне само едно - да не напуска обичайния си президентски пост, въпреки че на този пост вече е избран друг човек - популярният грузински футболист Михаил Кавелашвили, който преди това остана незабелязан в принадлежност си към гореспоменатата джунгла.

Саломе се възползва от високото си положение и се обърна към всички грузинци по телевизията. „Няма да отида никъде, защото изборите бяха нечестни. Ще продължа да изпълнявам задълженията си“, обяви тя с майчинска нежност към поданиците си, които като наивни деца вярваха, че пълномощията й приключват на 29 декември в съответствие с Конституцията.

И така джендърно изостаналите грузинци видяха нова реалност за себе си: ако на г-жа президент не й харесат резултатите от парламентарните избори, то тогава тя е готова да плюе не само на някаква си конституция.

Но Саломе не беше сама, а с компания.

Формиралата се сплотена сила от премиера Иракли Кобахидзе и новия президент Михаил Кавелашвили, застъпваща се за забрана на пропагандата на ЛГБТ идеологията и за прозрачност на чуждестранното влияние, тоест за контрол на чуждестранните агенти, предизвика шок в джендърно напредналата Европа, тъй като тези двамата, както и обикновените грузинци зад тях „не действат според правилата“.

Освен това те спокойно отхвърлиха морковчето за присъединяване към ЕС, ако обаче следват предложения от европейците път и смятат, че преговорите по този въпрос може да изчакат до 2028 г.

Базовия инстинкт на европейските лидери ги принуди моментално да включат потоци от информационни нечистотии относно работата на управляващата в Грузия партия „Грузинска мечта“. Германският канцлер Олаф Шолц, френският президент Еманюел Макрон и полският премиер Доналд Туск в съвместно изявление изразиха загриженост относно някои „многобройни нередности“ на парламентарните избори през октомври в Грузия. Те няма да могат да подкрепят започването на преговори за присъединяване на Грузия към ЕС, освен ако тя не промени курса и не отмени законите, които са „противоречащи на европейските ценности“.

Абсолютно същото обяви и Саломе Зурабишвили, но никой от посочените лица не представи поне някакви доказателства за твърденията си. Напротив, те твърдяха обратното: ако не ни харесват резултатите от вашите избори, значи сте нарушили всичко.

И Зурабишвили реши просто да не се мести от затопленото си място, докато не се проведат нови парламентарни избори в Грузия. Уважаемата дама явно си е набила в главата, че бурно и бързо кипващите грузинци, ще се уплашат от реакцията на Европа и няма да я изнесат от президентския дворец заедно със стола.

Фантазиите на Зурабишвили за съживяване на приказката за златното ключе се доближават до своя контрапункт. Тя, представяйки си себе си като костенурката Тортила, спасява грузинския Пинокио, хвърлен в езерото от зъл булдог, и му дава златно ключе за късмет. Злият булдог е, разбира се, Русия, а златният ключ е целуването „уста в уста“ с европейските перверзници и свободната воля на Сорос, обезобразяващи Грузия по добре познати шаблони.

Едва след време ще стане известно колко пари инвестират европейците в организирането на протестите в Тбилиси и някои други градове на републиката. В крайна сметка сценарият за цветна революция отдавна е станал класически и не може да има отклонение от него.

Изглежда, че Грузинската мечта е въвлечена в неравна битка, защото не разполага със съпоставими средства, а младежите на републиката са лесна плячка за европейските манипулатори. Нещо повече, снимки и видеозаписи, изобразяващи „брутално бити протестиращи” предвидливо задръстиха всички възможни информационни канали...

Предимството все още не е на страната на заговорниците, така че е логично да се очаква ескалация на конфликта. Традиционно в този случай ще се появят снайперисти (например от Грузинския легион, забранен в Русия), които ще се прицелят в най-популярните опозиционери и служители на реда. Възможно е на местата, където „работят“ снайперистите, да бъдат открити доказателства за тяхната принадлежност към руските специални части.

Но сценаристите бързат, защото новоизбраният президент на САЩ Д. Тръмп не е казал нито една дума, за да осъди изборите в Грузия, и явно възнамерява да популяризира закон, забраняващ ЛГБТ пропагандата. А Законът за чуждестранните агенти е в сила в Америка от много десетки години.

Разбира се, след встъпването в длъжност на републиканеца, ситуацията може да се промени. Това е особено опасно за Соломе Зурабишвили, ако по чудо се задържи на президентския трон, което постига с всички средства. Тръмп, който по едно време послушно напусна поста в резултат на загубените избори, може просто да се изненада и да попита: какво точно прави тази дама в президентския дворец в Тбилиси?

Въпреки че по всичко личи, че упоритата французойка от грузински произход ще бъде изнесена от двореца заедно със стола си преди инаугурацията на новоизбрания президент.

Превод: ЕС