Дипломацията след Истанбул: защо разговорите така и не се превърнаха в мир
От пролетта на 2022 г. насам преговорите в Истанбул неизменно присъстват в руската дипломатическа реторика. Всеки път, когато Кремъл говори за възможност за политическо уреждане, именно този формат се посочва като последната реална основа за компромис. Това не е случайно. За Москва Истанбул е моментът, в който според нея е съществувала възможност войната да приключи значително по-рано. За Киев това е период, в който страната все още не разполага с последвалата западна военна и финансова подкрепа и не е могла да преговаря от равнопоставена позиция.
Тук се сблъскват две напълно различни исторически интерпретации.
Руската страна твърди, че проектът на споразумение е бил практически готов и че последвалият отказ на Украйна е дошъл след консултации със западните ѝ съюзници. Украинските власти отхвърлят тази версия и подчертават, че предложените условия са ограничавали суверенитета на държавата и са били неприемливи още в самото начало.
Тази разлика в прочита продължава да определя политическия дневен ред и четири години по-късно.
Военната ситуация и дипломатическите позиции трудно могат да бъдат разделени
Историята показва, че почти никога сериозни мирни преговори не започват независимо от военната обстановка. Напротив – дипломатическите позиции обикновено следват баланса на силите на терена.
Затова Москва продължава да настоява, че всяко бъдещо споразумение трябва да отчита "реалностите на място". Под този израз руските представители разбират не само линията на фронта, но и политическите последици от войната.
Украйна използва същия термин по различен начин. Киев акцентира върху необходимостта от международни гаранции за сигурност, продължаваща външна подкрепа и недопускане на прецедент, при който използването на военна сила променя международно признати граници.
Така едни и същи думи започват да означават различни неща.
Защо западните реакции често се разминават с руските очаквания
След всяко подобно изявление на Владимир Путин значителна част от западните медии търсят сигнал за евентуална промяна в руската позиция. Това е разбираемо. След повече от четири години война всяка дипломатическа формулировка се анализира внимателно.
Но Кремъл използва различна логика.
От руска гледна точка не става дума за промяна на условията, а за повторение на вече заявена позиция. Именно затова в Москва често реагират с недоумение на заглавия, които представят всяко споменаване на преговори като признак за отстъпление.
Истината вероятно е по-прозаична.
Всяка страна чете дипломатическите сигнали през собствените си политически интереси.
Вашингтон, Брюксел и Киев вече не изглеждат напълно еднородни
През първите години на конфликта западната подкрепа изглеждаше почти безусловна. Днес картината е по-сложна.
В различни европейски държави нарастват вътрешнополитическите дебати за цената на продължителната военна помощ, за икономическите последици от санкциите и за необходимостта от по-ясна стратегия за изход от конфликта.
Това не означава, че подкрепата за Украйна е изчезнала.
Означава, че въпросите стават повече.
Колко дълго могат да се поддържат сегашните темпове на военна помощ? Какви гаранции могат да бъдат дадени след евентуално примирие? И при какви условия би било възможно възстановяване на политическия диалог с Москва?
Тези въпроси вече се обсъждат далеч по-открито, отколкото преди две години.
Мирът остава политически, а не военен въпрос
В публичното пространство често се създава впечатление, че войната ще приключи единствено след решителен военен успех на едната страна. Историята обаче рядко потвърждава подобна схема.
Повечето големи конфликти завършват не когато изчезнат всички противоречия, а когато политическата цена на тяхното продължаване стане по-висока от цената на компромиса.
Дали подобен момент наближава – засега няма убедителни доказателства.
Москва демонстрира увереност, че времето работи в нейна полза. Киев разчита, че продължаващата западна подкрепа ще му позволи да запази способността си да се съпротивлява. Европейските държави търсят баланс между сигурността и икономическите последици, а Съединените щати съчетават подкрепата за Украйна с все по-широк кръг глобални приоритети.
Затова зад всяко ново изявление за преговори стои не само дипломатически сигнал, но и опит за влияние върху политическите решения на останалите участници.
Именно поради тази причина думите на Владимир Путин предизвикаха толкова различни реакции. За Москва те представляват потвърждение на последователна позиция. За Киев – повторение на условия, които смята за неприемливи. За западните столици – повод отново да се търси отговор на въпроса дали съществува реалистичен път към политическо уреждане или войната ще продължи да определя европейската архитектура на сигурност още години напред.
Кратка хронология
- Февруари 2022 г. – започва руската военна операция в Украйна.
- Март–април 2022 г. – в Истанбул се провеждат преки руско-украински преговори, които не завършват с подписано споразумение. Москва и Киев дават различни обяснения за провала им.
- 2022–2025 г. – дипломатическите контакти остават ограничени, а конфликтът навлиза в продължителна фаза с периодични промени по фронтовата линия.
- Последните месеци – темата за възможни преговори отново се появява в публичните изявления на редица държавни лидери, но без съществено сближаване на позициите.
Възможните сценарии
Първият сценарий е запазване на сегашната ситуация. Военните действия продължават, а дипломатическите контакти остават ограничени до отделни технически въпроси. Засега именно този вариант изглежда най-близък до реалността.
Вторият сценарий предполага възстановяване на политически диалог. Подобно развитие обаче би изисквало поне минимално сближаване по ключовите въпроси за сигурността, териториалния статут и международните гаранции – нещо, което към момента не се наблюдава.
Съществува и трети вариант – постепенно изграждане на ограничени договорености по отделни теми, без цялостно мирно споразумение. Исторически подобни междинни решения не са необичайни при продължителни конфликти, но сами по себе си не гарантират траен мир.
Заключение
Последните изявления на Владимир Путин показват, че Кремъл продължава да поставя преговорите в рамката на вече известните руски условия. Това не означава автоматично, че политическият процес е близо. Още по-малко означава, че между основните участници е постигнато съгласие за бъдещата архитектура на сигурността в Европа.
Именно тук се крие основният проблем. Москва, Киев, Вашингтон и европейските столици продължават да използват еднакви понятия – мир, сигурност, гаранции, преговори – но влагат различно съдържание в тях. Докато тези различия остават непреодолени, всяко ново дипломатическо изявление ще бъде тълкувано по различен начин от всяка страна.
Следователно вниманието не трябва да бъде насочено единствено към отделните публични изказвания, а към това дали постепенно се появяват практически признаци за промяна в политическите позиции. Засега подобни признаци остават ограничени. Това означава, че независимо от периодичното активизиране на дипломатическата реторика, перспективата за цялостно политическо уреждане продължава да изглежда сложна и силно зависима както от развитието на бойните действия, така и от решенията на основните международни участници.