/Поглед.инфо/ На германските медии и политици като че ли бреме им падна от раменете. Това бреме те го влачат още от 2016 г., откакто политическите наблюдатели с интелигентни лица ежедневно съобщаваха, че такава отрепка и глупак като Тръмп никога няма да спечели изборите и никога няма да стане президент. Политиците се разпасаха дотолкова, че изобщо не подбираха думите си по отношение на кандидата за президент.
Не пропусна да се включи в процеса и самата федерална канцлерка, която също се изказваше много и обидно. Следователно, когато всичко тръгна не така, както те прибързвайки предсказваха, настъпи истински шок.
Въпреки че всъщност, доколкото си спомням, нито един от тези политолози с интелигентни лица никога не е бил уволняван. Напротив, те продължиха още четири години да поливат с гадости законно избрания президент и да му рисуват карикатури, изграждайки му имиджа на естествен враг на човечеството. И радвайки се искрено, че този път врагът на човечеството не седи в райхсканцелярията на Потсдамерплац.
Графинята с изменено лице все пак беше принудена да хукне към Атлантическото езеро /авторът използва фраза на Илф и Петров –б.п./, но стана още по-лошо - на всички подскоциоколо новия шеф на всички европейци с някакви зелено-ляви глупости за някакъв климат, Тръмп гледаше отвисоко с прекрасните си прозрачни очи. Това само фиксира омразата в сърцето за останалото до края на срока време.
Каквото и да се каже, това бяха четири години болка и унижение за арогантната германска управляваща класа, която е свикнала да изнася лекции на съседите си, да се намесва в изборите им, да им назначава фаворитчетата си - и всичко това под богоугодно звучащи лозунги. И изведнъж се появи някакъв Тръмп, който ги шамароса силно по лицето със самия факт на избирането си.
Така че този празник в двора на Бундесканцеларията и в издателството на Аксел Шпрингер, който наблюдаваме сега, е нещо като запой на махленските гаменчета от радост, че най-ужасният хулиган в района е прибран от ченгета - и то изглежда за дълго време
Всичко това е обременено и от непосилното желание на европейския лидер, когото Франция се опитва да изтика, да се присъедини към голямото и силно рамо на Америка, защото за 75 години немците напълно забравиха как да решават нещата сами.
И фактът, че това силно рамо се олицетворява от физически и ментално слабо старче, е точно такава ирония на съдбата.
Не случайно темата за рамото веднага се появи в реториката на Меркел: „Рамо до рамо в тежкото изпитание на пандемията на коронавируса, рамо до рамо в борбата срещу затоплянето на климата и неговите глобални последици, в борбата с тероризма. Заедно за отворена световна икономика и свободна търговия. "
В същото време те все още не могат да обяснят на собственото си население защо трябва да унищожават икономиката под предлог на вируса, вместо да реформират здравната система, защо е необходимо да се затворят електроцентралите, за да се купува енергия от въглищни централи в Полша и атомни електроцентрали във Франция, за да се угоди на обезумелите Grune /зелени/.
А що се отнася до тероризма, каквито и оправдания да се измислят, следва да се помни с чия помощ се организира истински инкубатор на терористи след милионния внос в Европа на емигранти от 2015 г. до днес.
Може би старчето Джо ще й подскаже какво да прави по-нататък?
Както казва рускоезичният политолог Александър Рар, „Меркел наистина се надява, че ще бъде възможно да се включи отново в съвместна международна политика с Байдън, че той няма да унищожава едностранно, както направи Тръмп, международни договори, както беше в случая с иранската сделка. от която излезе Тръмп. Тръмп се оттегли от договора за опазване на климата, Тръмп заплаши германците със санкции срещу „Северен поток 2“ и много други.А германското правителство е просто уверено, че Байдън няма да направи всичко това и затова те не само приветстват и аплодират победата на Байдън, но и му изпращат първите сигнали, че са готови за най-тясно сътрудничество."
Ключовата дума тук е „надежда“. А как ще се паднат заровете по нататък, едва ли някой може точно да си представя.
Главното е, че сега в нашатамахала има празник с балоти и фойерверки: хулиганът направи място в двора за нови хулигани, които бяха принудени досега да се свират в миша дупка. Но сега те ще си върнат за публичното унижение в пълен размер.
Превод: ЕС