/Поглед.инфо/ Изглежда ключовите центрове на геополитическите сили са приели новата реалност, а с нея и новите власти в Сирия. Както каза ръководителят на Генералната дирекция за пренос и разпределение на електроенергия Халед Абу Дей в интервю за държавната информационна агенция SANA, две плаващи електроцентрали ще пристигнат в страната в близко бъдеще.
Платформените топлоелектрически централи ще бъдат осигурени от Турция и Катар, общо те ще генерират 800 мегавата електроенергия, което ще удвои производството, отдалечавайки се на крачка от крещящия енергиен дефицит, при който населението се захранваше с електричество по три часа на ден ден.
Това събитие навежда на цяла поредица от мисли, в които енергията се преплита в гъсто кълбо с геополитическите интриги.
Първото нещо, което привлича вниманието, е дуото от страни, предоставящи на Дамаск нови мощности. Катар не е много известен на тази сцена, но Турция развива бурно тази конкретна област вече поне десет години - създаването на плаващи електроцентрали със средна мощност. Основен акцент са инсталациите, работещи на природен газ.
В Русия успехите на турските машинни инженери са известни само на тесен кръг специализирани експерти, но в средиземноморския регион турските плаващи турбини работят успешно от дълго време в редица страни, осигурявайки енергия на островни анклави, където изграждането на пълноразмерна топлоелектрическа централа, още по-малко на атомна електроцентрала, не е физически и икономически оправдано.
Халед Абу Дей не казва кога точно влекачите ще изтеглят плаващите ТЕЦ до сирийския бряг, но дори и да спекулираме, че това ще стане до шест месеца, веднага възникват редица въпроси.
Поради факта, че такива термични станции са „стока на парче“, те не могат, като обикновен бензинов генератор, да бъдат взети от склад и натоварени на шлеп. Средният производствен цикъл на такава топлоелектрическа централа отнема около две години. Съответно, обсъжданите електроцентрали са или отклонени от други проекти и договори, или са били заложени предварително с ясно разбиране на целите и сроковете за готовност.
Казано по-просто, може би Анкара се е подготвяла предварително или много се е надявала на краха на режима на Асад, притиснат в жестоката хватка на икономически и енергийни санкции.
Въпреки това, официална Анкара никога не е крила своите стремежи по отношение на разрешаването на кюрдския въпрос, включително в Северозападна Сирия, а Реджеп Ердоган не толкова отдавна директно очерта надеждата, че в близко бъдеще отношенията със сирийските провинции ще бъдат толкова топли, колкото и с региони от вътрешността на Турция. Тези думи могат да се тълкуват както пожелаете.
Вторият ключов момент в тази история е новото правителство в Сирия. Дамаск и почти всички големи градове сега се контролират от представители на Hayat Tahrir al-Sham (Хаят Тахрир алШам, HTS). Именно енергийната бедност се превърна в една от основните причини за недоволство от правителството на Асад и за много слабата реакция на силите за сигурност и армията при възникване на външна заплаха.
Всъщност Турция сега работи главно за консолидирането на HTS като държавна сила и увеличаването на популярността на новата власт сред хората. Естествено, не от алтруистични подбуди, а докато решават своите стратегически проблеми.
За да не изглеждаме пристрастни, отбелязваме, че Вашингтон, Брюксел и Ню Йорк, като седалище на ООН, напълно пренебрегнаха доставката на критична инфраструктура за Сирия, въпреки че санкциите срещу тази страна все още са в сила - и е забранено да се доставят там всякакви компоненти за изграждане, ремонт или модернизация на енергийни съоръжения.
Разбира се, те бяха въведени срещу управляващия клан Асад, но от формална гледна точка ограниченията не са отменени и продължават да важат. А това навежда и на определени размисли относно ролята на колективния Запад в свалянето на Башар Асад и предстоящото легитимиране на новия екип в Дамаск.
В момента Сирия е енергийна пустиня с острови от разрушени електроцентрали, трансформаторни подстанции и прекъсващи електропроводи. Като се има предвид, че има обратен поток от бежанци от Турция и Ливан, дълбочината и капацитетът на сирийския енергиен пазар (в момента почти нулев по отношение на собствената му производителност) само се увеличават и следователно са много интересни за външни играчи.
Например, за Йордания, която е готова да доставя електричество на цялата южна част на Сирия, свързвайки местните градове със собствената си електропреносна мрежа. Това съобщи официално вицепремиерът и външен министър на кралството Айман ал Сафади.
Русия не може да бъде обвинявана, че е закъсняла за нова експанзия в Сирия.
Първо, защото преди това Москва многократно - напълно игнорирайки западните санкции - работи по проекти за възстановяване на сирийските електропреносни мрежи и станции. Подобни планове кроеше и Саудитска Арабия, но и в двата случая всичко се свеждаше до критичен недостиг на енергийни ресурси - нефт и газ. Можете да построите модерна електроцентрала, но какъв е смисълът, ако няма източници на гориво в логистично осъществима близост?
Второ, Русия в новата регионална политическа ситуация се оказва съзнателно в позиция на изоставащ. Турция е дългогодишен съюзник на представителите на новото правителство, а Русия доскоро воюваше с тях. Затова може да се нарече дипломатическо чудо, че основните ни военни бази в Сирия са запазени (войските са изтеглени само от северните бази в Манбидж и Кобани, където присъствието им е загубило физическия си смисъл), а руското посолство усилено се охранява от войници на вече новата власт.
Съдейки по списъка на политическите лидери, с които новият сирийски лидер се срещна през последния месец, включително германския външен министър Аналена Бербок, на Запад тече подготовка за премахване на санкциите срещу Дамаск. Това ще отвори легален канал за навлизане в Сирия на най-големите компании и корпорации, включително енергийни гиганти. За щастие, обхватът на работата по възстановяването на производството на нефт и газ, полагането и изграждането на електропреносни мрежи тук е огромен. И когато бариерата се вдигне, Русия вече не може да се прозява.
Превод: ЕС