/Поглед.инфо/ "Ние се защитаваме от фалшиви заплахи. От десетилетия правителството на Великобритания води безкрайна война, чиято концепция отдавна е излишна, като същевременно харчи милиарди срещу въображаеми рискове. И в същото време, както се разкри през последните седмици ужасната истина, те пренебрегваха реалните и спешни опасности”, пише Джордж Монбиот на страниците на британския “Гардиън” на 8 април.
Преди месец, когато коронавирусът започна да върлува из Великобритания, нашето правителство се похвали, че е успяло да увеличи военните разходи с 2 милиарда лири, с което годишният военен бюджет достигна 41,5 милиарда. Според официално изявление нашите въоръжени сили са „върхът на копието, насочено към възраждане на Глобална Великобритания“. От тези пари по-голямата част от тях се отделят за разходи за оборудване и инфраструктура. По-специално страната ще придобие 138 изтребители пето поколение F-35. Според производителя,”Локхийд Мартин”, „Този свръхзвуков многофункционален изтребител представлява квантов скок в цялостния стремеж към превъзходство във въздуха. Той има редица възможности и гъвкавост на приложението, за да печели отново и отново.“ Но да спечелите срещу какво? Може ли да бомбардира коронавируса? Може ли неговата „усъвършенствана стелт-технология, интегрираната му авионика, синтеза на сензори и превъзходна логистична поддръжка“ да победи глобалните климатични промени? Всичко това е нужно за решаването на сложните и нетърпящи отлагане проблеми по света, колкото и удрянето на спрял часовник с чук.
Цялата тази армада ще намери най-вероятното приложение при провеждането на специални военни операции в далечни страни. Дори при тези обстоятелства изтребителят F-35 в експлоатация ще започне да остарява, преди да приключи доставката на цялата закупена партида. Дроновете е по-вероятно да играят решаващата роля в подобни конфликти.
Миналия месец министърът на отбраната Бен Уолъс изнесе реч, в която определи международното право като "усмирителна риза от разрешителни и правомощия, с които ни е много трудно да се съобразим". Той също така обяви с маниера на колониален администратор от ХIX век, че чуждестранната намеса на Великобритания е “сила на доброто“. Оказва се, че имаме „морален императив“ да се намесваме в задгранични конфликти и нестабилност. Всъщност през последните 17 години именно нашите задгранични намеси бяха една от основните причини за конфликт и нестабилност.
И така, нашето участие във войната в Ирак доведе до крах, дълги битки и накрая до появата и разширяването на терористичните групировки в страната. Нашият настоящ принос е снабдяването с оръжие и обучението на военния контингент на Саудитска Арабия, разположен в Йемен. Сега Йемен страда от хуманитарна криза: глад, причинен от саудитската блокада, епидемия от холера, дифтерия и други инфекциозни заболявания. Саудитските сили използват британско оръжие за бомбардиране на училища, пазари и болници. Йеменската медицинска система беше унищожена точно преди удара на коронавируса.
Миналата година британският износ на оръжие за Саудитска Арабия бе признат за незаконен в апелативния съд. Съдът нареди на правителството на Великобритания да спре издаването на нови лицензии за износ и да преразгледа предишните си разрешителни. Засега не е направена ревизия. Когато бе открито издаването на нови лицензи за продажба на оръжие в Саудитска Арабия, британското правителство заяви, че го е направило „случайно”. Британските бомби и ракети, хвърлени от британски самолети, много от които умишлено се насочват към цивилни цели, продължават да избиват най-уязвимите хора в света. Но тази търговия със смърт донесе 5 милиарда лири на британските компании след избухването на войната в Йемен, така че тя продължава да бъде подкрепяна от нашето правителство в нарушение на британските и международните закони. Това не е защита. Това е клане и продължаване на военни конфликти.
По-голямата част от британския "отбранителен" потенциал изобщо няма отбранителни цели. Няма стратегическа причина да изразходваме 2% от брутния си вътрешен продукт за въоръжените сили. Други страни харчат значително по-малко, но поддържат същото ниво на сигурност. Тлеещият конфликт между НАТО и Русия, подхранван от взаимна параноя, би могъл да бъде много по-добре разрешен с дипломатически средства. Хората като министъра на отбраната Бен Уолъс обаче постоянно говорят за „врагове“, а не за потенциални - и задължителни - съюзници в противопоставянето на общите заплахи.
Същите тези 42,5 милиарда военни разходи са два пъти повече от средствата, предназначени за предотвратяване на климатични и екологични кризи, които са станали не просто "потенциални", а вече "спешни". Посочената по-горе сума за "отбрана", както стана известно сега, е стотици пъти повече от това, което правителството ни изразходва за подготовката за вирусната пандемия. Вече знаем как правителствата на Великобритания и САЩ са пренебрегвали предупрежденията за възможния обхват и вредните ефекти, като по този начин са пропуснали възможността за подходяща национална подготовка, осигуряването на максимален капацитет на медицинската система: болнични легла, обучен персонал, устройства за изкуствено обдишване, предпазни средства. Дори когато болестта вече беше в разгара си, те омаловажиха вероятните ѝ последици. С разточителен ентусиазъм се съсредоточиха върху въображаемите заплахи, пренебрегвайки истинските.
Нуждаем се от пълна преоценка какво означава сигурност. Изпращането на китайски специалисти във Великобритания за подпомагане на лечението на пациенти с коронавирус прави абсурдни всички опити на министъра на отбраната Бен Уолъс да представи тази страна като наш „враг“. Да, подобно на Русия и Иран, китайското правителство си съперничи със западните (и японското!) за сфери на влияние и природни ресурси. Но в конфронтацията с реални заплахи за човечеството и запазването на живота на Земята трябва да има повече неща, които да ни сближават, отколкото такива, каквито ни сблъскват.
Ако някога е имало възможен подходящ момент за установяване на мирно съгласие, то сега той е настъпил. Ако някога е било възможно Великобритания и САЩ да изпълнят задълженията си за разоръжаване в тесен контакт с Русия и Китай, то моментът е настъпил. Ако някога изобщо е било възможно да се намерят истински заплахи за глобалната сигурност и да се отделят от целите, подхранвани от егоистичния интерес на производителите на оръжие, то сега е моментът. Все още основният стремеж на нашето правителство остава по-нататъшното укрепване на неговата сила за сметка на другите страни. В неспособността да се справим с реални и общи заплахи, ние самите сме си врагове.
Превод: В. Сергеев