/Поглед.инфо/ На фона на протестите, Александър Лукашенко буди уважение със своята издръжливост и готовност да се държи до края. Неговата ситуация се откроява от тази на Виктор Янукович - слабост и политическо безволие му струваха властта, а можеше за малко и живота му, да пази Господ.

Беларуският "майдан" се отличава от украинския значително. Първо, опозицията в Беларус не е толкова обединена, радикализирана и е много по-малка. В допълнение към това, опитите за насилствена конфронтация с полицията не доведоха до резултат, освен дискредитиране на протеста, който първоначално бе обявен за мирен и ненасилствен.

Неделният "Марш за нов Беларус", на който бяха призовани хора от Минск и цялата провинция, за да се създаде ударен шоков юмрук, трябваше да е решаващо събитие. Според организаторите, той можеше най-сетне да направи пробив в защитата на Лукашенко.

Защо Александър Григориевич се появи публично със сина си във военни униформи и с оръжия? Военният експерт от Минск Александър Алесин твърди, че в неделя опозицията се е готвела да превземе президентската резиденция, но заради спирането на интернета, не са получили сигнала от Полша за стартирането на щурма и е трябвало да се разпръснат.

По думите на Алесин, сред средите на мирните протестиращи е имало бойци, готови да използват сила срещу сътрудниците на ОМОН и полицията. Те са се събрали по примера на украинските си колеги, въоражени с кози крака и лопати, готови да ги използват в улични боеве. В областите, които граничат с Полша - Брестката, Гродно, Гомел и тнт., вече са предприети опити за превземане на правителствени сгради, но без успех.

Протестът очевидно спада и опозицията, за да не изпусне окончателно инициативата, може да го превърне във формат на силово противопоставяне.

В следващите дни експертите считат, че опозиционерите могат да се решат на силови акции, въпреки че вероятността те да се окажат неуспешни не е малка. Лукашенко има достатъчно сили, за да неутрализира такъв род действия.

И не става въпрос само за ОМОн, милицията или Службата за лична сигурност. Министерството на отбраната до началното на неделнишкия марш предупреди, че в случай на нарушаване на обществения порядък, протестиращите ще си имат "работа вече не с милицията, а с армията".

Вече е очевидно, че беларуските събития ще сложат край на списъка с "цветни революции". Разбира се, Батька ще продължи да е обект на атаки, но няма и следа от този благоприятен контекст, който имаше в Украйна.

Първо, подкрепата от Запада е далеч от значителна. ЕС се държа изненадващо внимателно, въздържайки се от каквито и да е сериозни санкции срещу Лукашенко и антуража му.

Има едно просто обяснение за това. Позицията на Русия, която даде да се разбере, че няма да позволи държавен преврат в братска страна, се превърна в основната въздържаща сила.

ЕС няма никакви шансове да удържи победа над Москва на беларуския фронт. А САЩ се самоотстраниха от конфликта и може би са делегирали някои от пълномощията си на Варшава.

Измежду всичко друго, нямаше масови предателства на политици, държавни служители и силоваци в Беларус. Президентът има пълен контрол над държавния апарата.

Важно е да се отбележи, че социалната структура на страната е фундаментално различна от украинската. "Майданът" в Киев беше работа на истинските господари на държавата - олигарсите. В Беларус, както и в Русия, големият бизнес е "лишен" от власт.

Най-важният аспект на проблема е липсата на сериозна публична подкрепа за протеста. По очевидни причини. Белорусите, гледайки украинския опит, разбират, че победата на "Майдана" ще доведе страната до хаос, бедност, война и срив на индустрията, както и превземане на политическата ниша от националисти.

Дори въпреки факта, че Лукашенко изглежда е писнал на част от народа, никой не иска да размени стабилността срещу напускането му. Президентът е приеман като по-малкото зло в сравнение с катастрофата, която може да доведе една победа на опозицията.

Ако трябва да обобщим, може да се каже, че беларуският "Майдан" е първата "цветна революция", която не успя.

Превод: СМ