/Поглед.инфо/ Речта на Владимир Путин, произнесена под формата на дистанционно участие в годишния форум в Давос, вече активно се сравнява със собствената му реч в Мюнхен през 2007 г.
Е, има нещо общо. Приблизително същата връзка като между „Братя и сестри“ на Сталин през 1941 г. и наздравица "За великия руски народ!" през 1945г.

В речта в Мюнхен от 2007 г. се посочва, че Русия е приела предизвикателството от Запада. Не ние нападнахме, нас ни нападнаха. Предложихме мир, но враговете избраха война. Ние няма да се предадем, ще спечелим войната. Предлагаме, преди да е станало късно, да промените решението си и да спрете агресията. Приблизително същите думи са предадени на Наполеон от император Александър Благословени чрез генерал-адютант Балашов през юни 1812 г., добавяйки, че ако е необходимо, той ще се оттегли до Камчатка, но няма да остави оръжията си, докато и един враг остане на руска земя.

Така че речта на Путин в Мюнхен е доказателство за влизането на Русия в нова (хибридна, информационна) Отечествена война. Но речта му в Давос е обобщение на резултатите от тази война. Един вид нова Ялта (конференцията в Ялта също се провежда преди Германия да се предаде окончателно).

Хората, които измислиха  този ход и работеха по организирането на речта на президента на Русия на форума в Давос през 2021 г., трябва да получат медал. Може и паметник да им издигнат. Благодарение на техните усилия, за разлика от Ялта през 1945 г., днес Русия се озова в началото на нов следвоенен свят в единствено число, без никакви съюзници и конкуренти. В същото време Китай не може да се обижда - никой не го е изтласквал . По някакъв начин се е случило от само себе си. И интересите му не се накърняват.

Нека разгледаме речта в Давос от дипломатическа гледна точка.

Всички знаят, че форумът в Давос е събиране на световния финансов и индустриален елит, хора, които имат значително, а понякога и решаващо влияние върху политиките на своите (а понякога и съседни) държави. Политиците, дори и най-видните, са само подправка там. Присъствието им подчертава за важността на неполитическата част от гостите. Тези, които говорят от сцената, означават много по-малко там от тези, които мълчат и слушат в кулоарите. В допълнение, по отношение на информацията, всяка реч ще бъде заглушена от дузина други, включени в дискусията. Присъстващите на форума журналисти са по-заинтересовани да покажат собствената си значимост, като интервюират най-малкото непълнолетен олигарх (украинците например от година на година обсъждат цвета на пелмените и размера на порциите на украинската закуска на Пинчук, без да се разсейва от нещо друго). Като цяло е почти невъзможно да се вдъхне на реч на тази площадка съответното политическо и информационно звучене.

Ето защо Путин не ходи в Давос 12 години наред - нямаше нужда.

След това започна пандемията на коронавируса, която принуди форума да се проведе дистанционно. В резултат на това огромен брой нарцистични пауни, които преди това гордо вееха лъскавите си опашки на форума, останаха у дома. Не можете да направите снимка в “Скайп” на фона на някой от силните на този свят и няма с кой да обмените няколко думи по време на кафе-паузата. Форумът беше практически забравен.

Но той не умря. Организаторите му изобщо не са искали да заколят гъската, която снася златните яйца, поради някаква пандемия. Ако пъстрата свита, която създава масовката, бъде отрязана и останат само няколко десетки души, които наистина вземат сериозни решения, тогава проблемът остава единствено в откриването на тема, която би завладяла всички толкова много, че да поставил форума, проведен онлайн в центърът на световната информационна програма.

За решаването на този проблем не можеше да се измисли нищо по-добро от речта на Путин.

Първо, в резултат на кризата в САЩ, дори за най-дълбоките скептици стана очевидно, че Вашингтон е загубил лидерството си в съвременния свят. Освен това превратът на Байдън направи Съединените щати опора на либералните левичари и заплаха за десните консервативни сили по целия свят. Тръмп, десен консервативен традиционалист, разглеждан от западните консерватори като потенциален лидер, е изгонен от политиката, ако не завинаги, то за дълго. В най-добрия случай той ще може да се върне в американската политика след известно време, но е още по-далеч далеч от завръщането си в глобалната политика.

На второ място, сред европейските политици също няма лидер, който да може да оказва дясно-консервативната съпротива на ляво-либералните глобалисти. Самата Меркел е либерална (макар и прагматична) и освен това се пенсионира. Макрон е амбициозен, но седи на два стола, не може да му се вярва - във всеки един момент той може да смени страната. Останалите или са малък калибър, или страните, които представляват, не могат да претендират за лидерство.

Трето, Си Цзинпин в Китай несъмнено е консервативен лидер, но поради огромните културни и исторически различия той не може да претендира за лидерство в Европа.

В Давос Путин зае исканата позиция при липса на конкуренти. Неговата реч, предназначена за световния финансов и индустриален елит, се оказа единственото предложение за „светло бъдеще“, което трябва да дойде след окончателното разрушаване на американскоцентричната система (и поради тази причина се оказа, че е информационна тема номер едно от седмицата, която никой не можа да пренебрегне).

Путин елегантно демонстрира неизбежността на окончателното му разрушаване с няколко цифри, от които следва, че докато през последните 15-20 години броят на бедните (живеещи с по-малко от 5 долара на ден) в САЩ е нараснал с един и половина пъти, в Китай броят на такива е намалял четворно, а в Русия - 12 пъти. В същото време днес в Русия вече живеят по-малко хора с по-малко от 5 долара на ден, отколкото в САЩ.

За хората, които са свикнали да купуват и продават, които добре знаят каква е покупателната способност на населението, които са в състояние да изчисляват динамичните процеси, тези цифри са присъда на САЩ. Освен това те вече знаят, че във военно отношение Русия също е изпреварила Запада завинаги. Съединените щати и Европа не разполагат с технологиите, които да настигнат Москва в областта на въоръжението, и няма ресурси за разработване на такива технологии през следващото десетилетие.

Тоест президентът на Русия се появява на компютърните екрани на около сто от най-влиятелните хора на планетата и предложи безалтернативен (при липса на конкуренти) модел на нов пост-американски свят. Путин посочва, че разпасаните либерални левичари представляват заплаха за всяка държавност и нежно и ненатрапчиво намекна, че Русия не само ще се бори с това, но и е готова да ръководи съюз на здрави консервативни сили по целия свят, осигурявайки защитата на националната държавност от посегателствата на транснационалните корпорации .

На естествения въпрос, какво ще получи в замяна, без да чака да бъде зададен, Путин обяснява, че никой няма да разбие системата до основи, точно в условията на тежка системна криза ролята на държавата в икономическия живот трябва да бъде укрепена. Държавата няма да замени частната инициатива. Той планира само да изглади грубите ръбове и да гарантира, че частният стремеж към максимизиране на печалбите не противоречи на обществените интереси и консервативните ценности. Зад кулисите остава, че именно руската държава трябва да стане гарант и ръководител на този процес.

Още един въпрос без отговор "Как да победим ляволибералните разрушители на държавата в интерес на транснационалната финансова олигархия?" отговорът е даден на 23 януари и през следващите дни по улиците на руските градове. Без прекомерно насилие, без тоталитарни забрани, но и без либерално отношение към откровеното хулиганство. С когото може да се разбереш - ще се разбереш. И който само гробът може да го поправи, той ще кисне в затвора (но жив). Като цяло, на фона на случващото се в света (от Беларус до САЩ), руските защитни мерки наистина са най-меките, но в същото време и най-ефективните.

Като цяло към онези глобални пари, които наистина искат да работят в рамките на класическата пазарна икономика, която не иска да чака „златният милиард“ да се превърне в „златен милион“, след това в „златна хилядарка“ и след това в банда от луди банкери, които да се бият върху руините на планетата, Путин предложи изход от кризата, очерта очертанията на „Пост-ялтенският свят“ (гарантиран от руската мощ) и предложи да се започне дискусия за окончателния му формат.

И 80-те души от най-влиятелните хора на планетата не се смееха в лицето на Путин, както през 2007 г. в Мюнхен, и без шумотевица, веднага след откритата му реч, се записаха на закрита конференция с него .

Либералите и градските лумпени могат да се подиграват с твърденията (и доказателствата) за руската мощ и глобален авторитет, напълно искрено и свободно. Опашката на управляващите световната икономика за частна среща с Путин, е най-доброто доказателство, че онова, което вчера изглеждаше невероятно, стана очевидно днес. Русия постави условията на новия свят на масата. И светът протегна ръка, за да обсъди тези условия.

И накрая, бих искал да насоча вниманието ви към незабележимия подвиг на хората, подготвили тази реч на Путин. По отношение на мащаба и въздействието върху историческите процеси тя е по-мощна от битките при Сталинград и Курск, взети заедно. Освен това победата беше постигната с малко кръвопролитие и на чужда територия. Ефектът от взрива на бомбата се постига с изненада. Това е фирмената идентичност на Русия. Речта на Путин в Мюнхен беше неочаквана, а съкрушителното поражение през август 2008 г. на самонадеяния режим на Саакашвили беше внезапно. Завръщането на Крим беше внезапно. И сега също толкова внезапна беше речта от Давос.

Покойният Виктор Степанович Черномирдин щеше да каже със задоволство: "Това никога не се е случвало и сега отново!"

Превод: В. Сергеев