/Поглед.инфо/ Концернът за производство на бойни хеликоптери “Блек Хоук”, гигантът на американския военно-индустриален комплекс “Локхийд Мартин”, планира да открие център за техническа поддръжка в Букурещ за хеликоптерния флот на НАТО.

„Изключително важно е да има гъвкава икономика и ефективна армия, която да подкрепя и съхранява свободата и демокрацията при враждебно влияние от страна на Русия, Китай и други“, коментира американският посланик в Румъния Адриан Цукерман.

Първият договор за доставка на 12 вертолета “Блек Хоук”, произведени в Полша по лиценз на “Локхийд Мартин”, ще бъде подписан до края на септември. Според Цукерман сделката ще увеличи бойните способности на европейските членове на НАТО и ще даде тласък на икономиките на Румъния и Полша, които действат като „държащи рамките на отбранителната система в Източна Европа“.

Следвайки политиката на САЩ, Румъния умишлено влошава отношенията с Русия, тъй като вижда в нея пречка за изпълнението на проекта за Велика Румъния (“Румъния Маре”) - поглъщането на Молдова, както и на Бесарабия и Северна Буковина, които са част от Украйна. За идеологически съпровод на подобни стремежи са възродени геополитическите доктрини, които са в употреба в Румъния през първата половина на ХХ век.

Румънската геополитическа мисъл има дълга русофобска традиция, зачената още в периода, когато Бесарабия е присъединена към Русия през 1812 г., след което е подкрепена от временния успех на Велика Румъния през 1918 г. (превземането на Северна Буковина и Бесарабия) и съучастието на Румъния в агресията на Хитлер срещу Съветския съюз през 1941 г. Социалистическата Румъния на Чаушеску също е против СССР, нейните официални лица (министър-председателят Йон Маурер) през 60-те години говорят за Молдова като част от Румъния, незаконно завзета от Съветския съюз.

Класическата румънска геополитика е практически лишена от проруски симпатии. Неизменният ѝ постулат е твърдението, че трите основни стълба на солидното съществуване на румънската държава са Дунав, Карпатите и Черно море. Контролът над Карпатите ще гарантира, че източната граница на Румъния ще бъде изтеглена по Днестър, а контролът над Дунав като артерия, свързваща Румъния с Черно море, превръща румънците в черноморска нация. Кратката формула на румънската геополитическа експанзия е „планини и море“ (munţi și mare).

Основателят на румънската геополитика Симеон Мехединци в статията си „Източният въпрос от гледна точка на географията и етнографията“ (Chestia orientală din punct de vedere geografic și etnografic, 1914) посочва, че източната политика на Румъния зависи не само от влиянието на Букурещ в Егейско и Черно морета, но и на сухопътния плацдарм от Черно до Балтийско море, „от Константинопол до Кьонигсберг“. Той вижда историческата и геополитическата мисия на румънците в изпълнението на функциите на отбранителен бастион на източните граници на Европа. Днестър във визията на Мехединци е линията, разделяща неолатинската Румъния от славянска Русия.

През 40-те години Георге Братяну въвежда концепцията за „пространство за сигурност“ (spațiul de securitate), за да осигури укрепването на румънската държава. Освен това съвременните автори не крият , че този термин е румънската версия на германското „жизнено пространство“ (Lebensraum). Според Братяну Босфорът и Крим са ключовите точки на румънския Лебенсраум. Индиректният контрол над тях автоматично превръща Букурещ в регионален лидер с възможност за разпространение на неговото влияние в Средиземно море.

В съвременна Румъния идеите на Мехединци , Братяну и техните съмишленици се възраждат. В Букурещ се смята, че на Румъния, разположена на еднакво разстояние от Уралските планини, Атлантическия и Северния ледовит океан, ѝ е съдено лидерство в пространството между Егейско, Черно и Балтийско море с потенциал да проектира своето влияние върху „източния фланг на НАТО“.

Съединените щати предоставят военна и финансова помощ на Букурещ в изпълнението на този мащабен сценарий. През 2019 г. Пентагонът отпусна 21,6 милиона долара за оборудване на американската военна база “Михаил Когалничану” и летището в Констанца и още 12,9 милиона долара за ракетната база в Девеселу.

През 2018 г. бюджетът за отбрана на Румъния е 4,8 млрд. долара и се планира той да бъде увеличен до 7,6 млрд. долара до 2023 г. Това е повече от военните бюджети на Унгария и Чехия взети заедно. 33% от средствата, отпуснати за армията, Букурещ харчи за придобиване на нови видове оръжия. Това е повече от цялата останала Източна Европа.

Съставните вектори на румънската външна политика са експанзия към Западните Балкани, Молдова и Черно море. Първият вектор е да неутрализира влиянието на Сърбия в региона чрез противопоставяне на сръбско-руското сътрудничество. Вторият е разширяването на източната граница на Румъния до Днестър, „естествената етнографска граница“ на румънския народ, както казват румънските геополитици. Третият е излизането на Румъния към външния свят от затворената си позиция на сушата. И трите вектора предполагат вражда с Русия, следователно във военната доктрина на Румъния Русия се определя като заплаха №1.

Букурещ се надява да изпълни този план в рамките на общата стратегия на колективния Запад - "натиск на изток".

Превод: В. Сергеев