/Поглед.инфо/ Таджикистан и Киргизстан завършиха изтеглянето на войските си от районите, засегнати от неотдавнашния граничен конфликт. Според официалната версия причината е спорът на местните жители за водните ресурси. Но дали това наистина е така, каква е вероятността за подновяване на конфликта и как Русия трябва да реагира на тази ситуация?

В понеделник стана известно, че Бишкек и Душанбе са завършили процеса по изтегляне на военните си части от линията на държавната граница. Това съобщава граничната служба на Държавния комитет за национална сигурност на Киргизстан. Според ведомството работата на съвместната комисия продължава, която изследва териториите, където преди това са били разположени военни части и военна техника.

Освен това Киргизстан и Таджикистан се съгласиха да засилят работата по делимитацията и демаркацията на държавната граница. Бишкек също предложи на Душанбе да създаде миротворческа комисия. Ден по-рано републиките се споразумяха да създадат комисия за преглед на военната техника на границата. В същото време Главната прокуратура на Таджикистан смята действията на Бишкек за акт на агресия, а Министерството на вътрешните работи на Киргизстан образува 11 наказателни дела заради действията на Душанбе.

Припомняме, че новото изостряне на конфликта между Киргизстан и Таджикистан се случи на 28 април. Сблъсъкът между гражданите на републиките се случи на мястото на водоразпределителния пункт „Головой“. Ден по-късно ръководителят на киргизкото правителство и премиерът на Таджикистан се срещнаха в Казан в кулоарите на Евразийския междуправителствен съвет, за да обсъдят ситуацията на границата, като се договориха да намалят напрежението. От външното министерство на Киргизстан съобщиха, че страните са решили да прекратят огъня и да изтеглят военните на местата на постоянно разположение. По-късно Москва приветства постигнатите между страните споразумения и настоя да се предотврати повторение на граничните инциденти.

Въпреки изтеглянето на войските, ситуацията на границата е далеч от установяване на траен мир, твърдят експертите. „Основната причина за конфликта наистина е спорът за водните ресурси, който продължава от създаването на републиките. В същото време Киргизстан вече започна да решава подобен проблем с Узбекистан. Там има забележимо движение напред. Но щом се стигне до преговори с Таджикистан, веднага започват трудностите“, каза киргизкият политолог Марс Сариев.

„В крайна сметка най-вероятно ще започнем да изграждаме водохранилище по устието на река Исфара, която тече в района на Баткен в Киргизстан, района на Согд в Таджикистан и района на Фергана в Узбекистан, в резултат на което Таджикската страна ще стане по-сговорчива “, прогнозира киргизкият експерт.

Що се отнася до действителния военен конфликт, Душанбе се подготвя за него дълго време, каза източникът. „Сега Таджикистан извърши атака, възползвайки се от любопитната ситуация, когато министърът на отбраната на Киргизстан беше на срещата на високо равнище на ОДКБ, министър-председателят беше на срещата на върха на ЕАИС, председателят на Държавния комитет за национална сигурност беше в болничен, а другите страни-членки на ОДКБ, включително Русия, не можеха да предприемат бързи действия заради устава на организацията“, обясни политологът.

„Но методологията на Емомали Рахмон го подведе: той, желаейки да запази властта и да я предаде на сина си, търсеше удобен момент за организиране на малка победоносна война. Рахмон обаче не взе предвид логиката на развитието на съвременните военни конфликти, което би довело до глобална конфронтация между тюркоезичните и ираноезичните държави. Така Киргизстан би разчитал на Турция, Узбекистан и Казахстан, а Таджикистан на Иран и Афганистан. В резултат на това Русия ще трябва да въведе миротворчески контингент, добавя Сариев. „Грубо казано, можеше да имаме поредния Карабах, само че насред Ферганската долина и недалеч от Афганистан.“

Напротив, таджикският политолог Негматуло Мирсаидов вижда проблем в поведението на киргизките общности и политици. „Киргизстан има формално демократична структура на държавата, където правителството непрекъснато се сменя. Ако в Бишкек не се появи стабилно правителство, няма да се появят политици, на които да се разчитат при съществуващите споразумения, правни документи и официални карти. Така опасността от мащабна война ще се увеличи“, коментира Мирсаидов.

Той също така смята, че миналата седмица са избухнали боеве поради факта, че киргизката страна е решила да започне ремонт на водоразпределителната структура, а таджикската страна се противопостави на това. „Душанбе отдавна предлага да разреши този въпрос на масата за преговори. Но Бишкек едностранно заяви, че този резервоар му принадлежи “, оплака се Мирсаидов и прогнозира продължаване на конфликта в бъдеще.

Подобна гледна точка споделя и ръководителят на Асоциацията за изследователи на държавната политика и публичната администрация в Таджикистан Михаил Петрушков. Според него Душанбе няма интерес от конфликт с Киргизстан, тъй като в случай на пълномащабна война Таджикистан, заедно с други страни от региона, ще бъде сред губещите. „Сега ситуацията наистина се стабилизира, но без преговори и демаркация на границите конфликтът може да избухне всеки момент“, смята Петрушков.

На свой ред професорът от Държавния университет в Санкт Петербург, ориенталистът Ниязи Ниязов смята, че за да се разреши граничният конфликт, двете страни трябва да завършат процеса на размяна на спорни територии. „Това би било идеално. Освен това страните от региона трябва съвместно да решават проблемите на развитието на селското стопанство, въвеждането на нови технологии за използване на водата и добив на ресурси, независимо от историята и геополитиката. В противен случай ни очаква най-тъжният сценарий - война. Въпреки приблизително същото ниво на подготовка на въоръжените сили, Киргизстан превъзхожда Таджикистан по своя военно-технически потенциал. Но в тази война няма да има победители “, добавя Ниязов.

Той също така съмнява, че в случай на конфликт Киргизстан ще разчита на Турция, Казахстан и Узбекистан, а Таджикистан на Иран и Афганистан. „Да, има известна консолидация между тези страни, но всички са наясно, че въоръжен конфликт ще доведе само до разпространението на афганистанския радикализъм дълбоко в Централна Азия. Това ще се отрази негативно на целия регион. Русия от своя страна оказва на страните цялото необходимо съдействие - не само политическо, но и икономическо“, убеден е Ниязов. "Освен това Русия трябва да се съсредоточи върху прехвърлянето на технологии за събиране на дъждовна вода в планински условия, което ще охлади страстите“, допълни той.

В същото време руският политолог Семьон Уралов смята, че спорът за водните ресурси е само предлог за конфликт, който има много други причини. Според него сегашната система от анклави на границата на Таджикистан и Киргизстан с различни юрисдикции е основата за „мътни схеми“.

Първата от тях е движението на незаконни цистерни с гориво от север на юг. „Киргизстан получава от Русия горива и смазочни материали без износни мита. Таджикистан няма такива възможности, но има търсене на евтино гориво. За някои това е страхотен бизнес “, обясни експертът.

Втората схема е движението на наркотици в обратна посока, тоест от юг на север.

„Москва е жизнено заинтересована и от двете схеми да престанат да съществуват. Това изисква границите да са прозрачни и евентуално под контрола на руски специалисти. В противен случай ще видим редовни военни инциденти вместо стабилен мир и ред. И хората, които живеят там векове рамо до рамо и нямат нищо общо с схемите „бензин-хероин“, нямат какво да делят помежду си “, обобщи Уралов.

Превод: В. Сергеев