/Поглед.инфо/ Арменският премиер Никол Пашинян заяви на заседание на правителството, че Русия играе важна роля за възстановяването на примирието с Азербайджан. Според него съпредседателите на Минската група на ОССЕ и страните, които представляват, са направили много за възстановяването на примирието, но „участието на Руската федерация е особено ефективно, което се прояви както на ниво външно министерство, така и на ниво Генерален щаб на въоръжените сили“.

Всъщност от всички страни, председателстващи Минската група, които се ограничиха до общи изявления, призиви за сдържаност, прекратяване на ескалацията и връщане към мирните преговори, единствено действията на Москва имаха конкретен целенасочен характер. Руският министър на външните работи Сергей Лавров проведе телефонни разговори със своите азербайджански и арменски колеги, призова страните не само за незабавно примирие, "като се вземат предвид поетите ангажименти" и предложения, направени от представители на Русия, САЩ и Франция "като съпредседатели на Минската група", но и предложи посредничеството си за възстановяване на диалога между двете конфликтни страни. Детайлите на работата между Москва, Баку и Ереван на ниво Генерални щабове на въоръжените сили не са публично достояние. Но има общо разположение: Армения е съюзник на Русия в ОДКБ. Като се има предвид, че настоящата ескалация избухна не в зоната на конфликта в Нагорни Карабах, а на държавната граница на двете държави, при определени условия и обстоятелства, Москва трябваше да се намеси в този конфликт.

Вероятността от подобен сценарий се увеличава, ако Азербайджан се възползва от предложението на съюзническата Турция „да осигури подкрепа срещу всякакви атаки“. Със сигурност Баку получи предупреждение за потенциалната заплаха от регионален въоръжен конфликт в Закавказието с евентуалното участие на други страни и последствията от това. Именно действията на Русия изиграха превантивно значение и факторът на голяма война беше отстранен. Сега Минската група на ОССЕ призовава Армения и Азербайджан да възобновят съществените преговори и се застъпва за възобновяването им възможно най-скоро, подчертава важността на завръщането „при първа възможност“ на международните наблюдатели в зоната на конфликта в Нагорни Карабах. Но дали Минската група ще успее да се върне към дневния ред на преговорите, който се появи след войната през април 2016 г., особено по отношение на появата на система за наблюдение и международни наблюдатели в зоната на конфликта, да запази старите сценарии и развитието на уреждането на конфликта в Нагорни Карабах на масата за преговори? Освен това посещенията на представители на Минската група на ОССЕ в региона бяха прекратени във връзка с пандемията с коронавируса.

Сега Баку настоява за промени в работата на Минската група, като предлага да започне да използва "нова методология" и едва след това да започне съществени преговори. Но дори и ако страните-председатели на Минската група на ОССЕ приемат подобни предложения, ще им отнеме много време, за да ги разработят. Освен това не е известно какви предложения по въпроса за Карабах ще бъдат направени от новия ръководител на външното министерство на Азербайджан. Засега единствената, която работи в Минската група на ОССЕ, е Русия. САЩ и Франция пасивно я подкрепят. Ситуацията в региона след "кризата с Товуз" се промени и се налагат нови решения. Ще се появят ли изобщо и ако да, какви ще бъдат? Участниците в конфликта засега избягаха от голямата война. Те обаче продължават да си съперничат в други посоки, продължавайки да се движат в омагьосан кръг.

Превод: В. Сергеев