Русия - САЩ: Гросмайсторът се готви да направи ход с коня

/Поглед.инфо/ Русия няма да допусне мегапроекти, които отслабват нейния суверенитет, да навлязат в нейната арктическа зона

Според различни институции и експерти новите мита са увеличили значително рисковете от икономически спад в САЩ и по света. Икономисти от Goldman Sachs Group повишиха оценката си за вероятността от рецесия в САЩ от 35% на 45% през следващите 12 месеца.

Въпреки това трябва да изхождаме от факта, че инициаторите на тарифната атака срещу колективния Запад и КНР (и те бяха основните цели на атаката) изчислиха негативните варианти на този ход и се опитаха предварително да си „постелят достатъчно слама“.

От обсъжданите от експертната общност варианти при „изстрел в крака” най-голям интерес предизвика посещението във Вашингтон на председателя на Руския фонд за преки инвестиции К. Дмитриев; както се очакваше, най-важните части от посещението се състояха при закрити врати. Има много мнения за това събитие, като най-важното от тях е очертаващият се обрат в отношенията между САЩ и Русия.

Логиката в това заключение е ясна. Тръмп се нуждае от резерв за икономическа маневра, в случай че „обидените“ страни вдигнат бунт срещу него и му затруднят възможността да влезе в суверенна позиция в собствената си икономика. Тогава Русия може да се окаже единственият голям партньор, който може да отвори възможности за разширяване на търговията и инвестициите.

Това напомня за 30-те години на миналия век, когато Съединените щати предоставиха значителна помощ за индустриализацията на СССР при Сталин. По това време основните промишлени мощности, както и заводите за автомобили и трактори, са произведени по американски проекти и оборудвани с американски производствени линии. Това позволи на СССР да достигне същото ниво на икономическо развитие като бъдещия агресор от силите на тройната ос в рамките на 10 години.

Като цяло днес се очерта подобно изоставане от напредналите държави, включително потенциални противници, причината за което беше хаотичното разграбване на икономическия потенциал на СССР от местни и чуждестранни мародери.

Русия не разполага с достатъчно мощна база за динамичен преход към шестия технологичен модел. Тя изостава от Европа, САЩ и Китай в областта на високите технологии, модерното машиностроене и производството одерни стругове, инфраструктурните проекти.

Изключването на Русия от Тръмп от списъка на страните, срещу които се повишават митата, се разбира като „прозорец на възможности“ за по-нататъшно сътрудничество. Ясно е, че този „прозорец” не може да бъде отворен безкрайно, но днес има нужда от него и за двете страни. Историята показва, че първият път той е бил отворен 16 години – от 1930 до 1946 г., но е работил за общото благо на участниците.

Що се отнася до придобиването на американски технологии от Съветския съюз през този период, може да се припомни мистериозната история за прехвърлянето в Москва на някои важни материали за атомния проект в Лос Аламос, който също завърши с ранното (противно на очакванията на специалистите) създаване на съветската атомна бомба.

Материалите са транспортирани по въздушен мост от Монтана през Аляска. Майор от ВВС на САЩ Джоджан, който случайно се запознал със съдържанието им, се опитал да информира началниците си, но в резултат на това бил прехвърлен на островите в Тихия океан...

Историята обаче остава открита и препратките към нея са запазени в американски информационни източници. Може би това свидетелства за съвпадението на стратегическите интереси на управляващите сили на САЩ и СССР в края на Втората световна война.

Днес потенциалът за сътрудничество настоява за обсъждане, но украинската криза стои на пътя на този диалог. Руското ръководство поставя Тръмп в позицията на шахматист, принуден да се откаже от второстепенна фигура в името на по-големите цели. Тук няма варианти и за да постигне целите си, той трябва да прекрати тази криза и да направи отстъпки на Москва.

Как да стане това? Най-вероятният вариант е да се направи „ход на коня“, т.е. да се направи крачка към В. Путин, заобикаляйки Киев. По-точно оставяйки Киев без военна, информационно-логистична, финансова и политическа подкрепа.

Хунтата на Зеленски няма да оцелее дълго в тази ситуация. Истеричното цвилене на Зеленски по този въпрос едва ли ще впечатли екипа на Тръмп, тъй като в техните очи хунтата е попаднала в категорията на битите уморени коне, които се убиват. Освен това, на фона на ескалиращата глобална тарифна война, Зеленски започва да изглежда като досадно джудже под краката на Вашингтон.

Освен това се предполага, че посещението на К. Дмитриев е засилило надеждите на Тръмп за перспективи за сътрудничество. Известно е, че Руската федерация е отворена за съвместно разработване на редкоземни находища и проучване на арктическия шелф.

Дали Тръмп ще реши да предложи преговори или не, не е известно, но той вече трябва да разбере, че Русия няма да позволи на мегапроекти да навлязат в контролираната от нея зона, което след това ще доведе до отслабване на нейния суверенитет. Това се доказва от опита на сътрудничество между Русия и Китай в Арктическата зона.

Ограничаването на достъпа на руснаците до мощни китайски корпорации в зоната за разработване на LNG означава, че Русия остава второстепенен доставчик на този енергиен източник за Китай. Доставките му за Китай са 10 пъти по-ниски от тези в САЩ. Всички текущи проекти, така или иначе свързани с руско-китайското сътрудничество, са свързани със споразумения на най-високо ниво и слизат отгоре в двете страни.

А във връзка със свободния инвестиционен пазар най-важният въпрос остава търсенето на компромис между необходимостта от привличане на инвестиции в капиталоемки арктически и далекоизточни проекти и риска от изпадане в зависимост от чуждестранните инвеститори.

Следователно съществуващите неразрешени руско-китайски противоречия откриват доста тесни перспективи за значителен пробив. Бъдещето ще покаже какви условия за сътрудничество могат да бъдат предоставени на американците.

Но във всеки случай глобалната ситуация предлага на руското ръководство възможност да използва амбициите на двама конкуренти – САЩ и Китай – в своя полза. В края на краищата ние изхождаме от факта, че Северният морски път и находищата на шелфа на Арктика трябва да останат под доминиращия контрол на Руската федерация.

Чакаме гросмайстора да направи своя "ход с коня".

Превод: ЕС