/Поглед.инфо/ В Русия отново започнаха да говорят за възможно излизане от Арктическия съвет, но този път позицията на МВнР беше подкрепена в Кремъл. През последните две години работата на организацията беше практически замразена, тъй като други участници от страните от НАТО фактически игнорират легитимните интереси на Москва. Какви са характеристиките на Арктическия съвет и защо Русия е заинтересована от „съживяването” на тази организация?
Русия не изключва оттегляне от Арктическия съвет (АС), ако дейността му не отговаря на интересите на Москва. Както заяви тази седмица посланикът на Министерството на външните работи Николай Корчунов, в момента асоциацията функционира „на възможно най-ниската скорост“ - Норвегия, като председател на организацията, се опитва да възобнови работата в пълен формат, но не намира подкрепа сред останалите участници.
Тази позиция на МВнР потвърди прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков. Според него, ако участието в някаква организация престане да отговаря на интересите на Русия и ако Москва престане да смята тази организация за ефективна, справедлива и подходяща за членство, „тогава, разбира се, могат да се вземат специални решения“.
Русия също е обезпокоена от натрупването на военното присъствие на НАТО в Арктическия регион, както и ускоряването на изпълнението на задачи не от отбранителен, а от нападателен характер. „Тези действия са подсилени от конфронтационната реторика на ръководството на НАТО по време на замразените срещи на ниво началници на генералните щабове на арктическите държави, които послужиха като важен механизъм за укрепване на доверието във военната сфера“, каза Корчунов.
В същото време Русия и, например, Канада продължават да работят в Арктика, въпреки опитите на Запада да саботира пълноценната работа на Арктическия съвет, каза онзи ден руският посланик в Отава Олег Степанов. „Арктика остава една от точките на контакт между Канада и Русия, въпреки саботажа на западняците върху пълното функциониране на Арктическия съвет. Не можете да избягате от географията“, каза посланикът.
Дипломатът смята, че ако започне нормализирането на диалога между страните, отправната точка ще бъде Арктика. Корчунов, припомняме, за първи път допусна напускането от Русия на Съвета още през май миналата година. Тогава той каза, че това ще се случи, ако Западът наруши правата ѝ като страна членка и се държи деструктивно.
Членове на Арктическия съвет, създаден през 1996 г., са Дания (заедно с Гренландия и Фарьорските острови), Исландия, Канада, Норвегия, Русия, САЩ, Финландия и Швеция. От май 2021 г. до май 2023 г. Русия председателства съвета, който често се нарича „правителството в сянка“ на Арктика.
Русия прехвърли правомощията на председателя на Норвегия по време на 13-ата сесия на съвета през май миналата година в Салехард. Беше планирано събитието да се проведе на министерско ниво, но поради специална операция в Украйна членовете на организацията обявиха бойкот на Москва през март 2022 г. и срещата в столицата на Ямало-Ненецкия окръг се проведе на по-малък мащаб.
В същото време руският президент Владимир Путин смята развитието на региона (военно, икономическо и демографско) за безспорен приоритет поради важността на този регион за отбраната, логистиката и енергийния потенциал. В края на миналата година тази тема беше обсъдена на среща за развитието на Арктическата зона.
Според Путин в Арктическата зона на Русия активно се развиват големи инвестиционни проекти, например Центърът за изграждане на големи офшорни съоръжения на “Новатек” където се монтират уникални инсталации за производство на втечнен природен газ. „Арктическата зона на Русия е почти една трета от територията на нашата страна. Тук се намират изцяло или частично девет субекта на федерацията и тук живеят около 2,5 милиона души“, отбеляза президентът.
На същата среща беше казано, че в целия регион е създадена най-голямата преференциална икономическа зона в света с площ от 5 милиона квадратни километра. За три години тук започна изпълнението на 775 инвестиционни проекта с планиран обем на инвестициите от почти 2 трилиона рубли.
В момента се изпълнява единният план за развитие на Северния морски път (СМП) до 2035 г., приет от името на държавния глава. Обемът на товарния трафик по СМП се увеличи от 1 милион тона през 2012 г. на 34 милиона през 2022 г. При достигане на пълния си капацитет новите предприятия, които се създават днес по трасето на СМП, ще генерират товаропоток от над 200 милиона тона годишно и трябва да генерират значителни допълнителни приходи за бюджета. Според изчисленията на “Востокгосплан” данъчните приходи от нови проекти ще възлязат общо на 21 трилиона рубли до 2035 г.
Съставен е и списък на поддържащите територии на Арктическата зона, който включва 16 агломерации от 26 населени места. До юли 2024 г. властите трябва да разработят генерални планове за тези селища за периода до 2035 г. Преди това бяха стартирани програмите „Арктически хектар“ и „Арктическа ипотека“. В рамките на проекта „Децата на Арктика“ през 2022-2023 г. 18 хиляди местни деца са почивали в южните и далекоизточните курорти.
В края на януари Путин в Санкт Петербург в корабостроителницата на Балтийската корабостроителница стартира строителството на петия сериен универсален атомен ледоразбивач по проект 22220 „Ленинград“. Корабите от този проект са най-големите и най-мощните (60 мегавата) в света. През 2025 г. ще бъде заложен друг ледоразбивач от същия клас, наречен „Сталинград“.
"Ленинград" ще стане петият сериен или шестият обект в проект 22220. В момента руският флот включва 34 дизелови и седем атомни ледоразбивача: флагманът "Арктика", както и атомните "Сибир", "Урал", "Ямал", "50 години Победа", "Таймир" и "Вайгач". По време на церемонията президентът подчерта, че Русия разполага с уникален, най-голям ледоразбивачен флот в света.
„И това е нашето огромно конкурентно предимство, огромни възможности за развитие на логистиката, индустрията, създаването на нови работни места, за интегрираното развитие на арктическите градове, изпълнението на проекти на наистина глобално ниво, за международно сътрудничество с нашите партньори, приятели, с всеки, който иска и е готов да работи с Русия“, каза Путин.
Всичко това се прави, като се има предвид фактът, че други членове на Арктическия съвет постоянно засягат руските интереси в региона. Това важи особено за САЩ. Миналата есен тежкият американски ледоразбивач “Хейли” прекара няколко седмици край руския бряг на мистериозна мисия, както се вижда от присъствието на противолодъчния самолет на Вашингтон в същите райони.
Миналия декември “Блумбърг” съобщи за успешното тестване в Арктика от специалисти от въоръжените сили на САЩ на сателитните комуникационни системи “Старлинк” на Илън Мъск. В момента има повече от 230 сателита в полярна орбита. Сега Пентагонът изучава доклада и трябва да реши дали да използва тази система за военни цели. Изданието смята, че технологията може да изиграе ключова роля в конфронтацията в северния регион.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Освен това Съединените щати обявиха разширяването на собствената си част от континенталния шелф в Арктика, за да получат достъп до минерали за производството на батерии за електрически автомобили. Там също има петролни и газови находища.
Също в края на миналата година Съединените щати увеличиха своята военна и дипломатическа активност в Северна Европа, като последователно сключиха споразумения за отбрана с Дания, Финландия и Швеция. Това ще позволи на Вашингтон да получи достъп до приблизително 35 военни съоръжения, въздушни бази и морски пристанища в трите страни, като по този начин ще наложи конкуренция на Русия в Арктика и Балтика.
Експертите са съгласни, че пренебрегването на интересите на Русия в Арктическия съвет е голяма грешка за всички страни в макрорегиона. В същото време евентуалното оттегляне на Москва от тази организация ще обезсмисли съществуването на АС и окончателно ще намали доверието между арктическите страни, което ще доведе до нови военни рискове.
„Русия е заинтересована от равноправно сътрудничество и уважение към страните-членки на Арктическия съвет, така че всеки да има равен достъп до работата на групите в тази структура. Само в този случай работата в организацията ще бъде ефективна за Русия“, отбелязва Ирина Стрелникова, експерт в Центъра за цялостни европейски и международни изследвания към Висшата школа за икономика.
Норвегия, според експерта, прави активни опити за нормализиране на сътрудничеството в рамките на съвета, но засега неуспешно. „Когато Осло прие нашето председателство на Арктическия съвет, то потвърди ангажимента си към всички онези документи, които бяха приети още преди началото на Арктическия съвет. Като декларация страната обеща да направи всичко възможно за ефективността на Съвета“, припомни събеседницата.
Но ако Русия не може да продължи да участва в работата на тази организация наравно с всички останали, тогава „за нас асоциацията ще загуби значение“. Разширяването на пула от нови чуждестранни партньори, неарктически страни, с които Москва успява да изгради конструктивни отношения, играе в полза на Русия.
В същото време Русия не само намери възможности да използва технологиите на приятелски държави за разработване на петролни и газови находища, но и започна да развива собствени разработки в тази област. Например при изграждането на проекта “Арктик ВПГ-2” се използват местни технологии.
„Изявлението на Корчунов е предупреждение, че Русия има алтернативни партньори за взаимодействие. Развиваме сътрудничество с други страни, предимно във формат БРИКС. Сега сме особено активни в установяването на връзки с нови членове на организацията, например с ОАЕ“, обясни лекторът.
Според Стрелникова оттеглянето на Русия от Арктическия съвет ще се отрази негативно на управлението на региона. Тя е убедена, че е невъзможно да се замени Арктическият съвет, но „колкото повече Русия намира нови алтернативни партньори, толкова по-голяма е вероятността разумът да надделее“.
"Всички арктически проблеми са общи. Те не могат да бъдат решени изолирано от Русия, която притежава повече от 50% от бреговата линия на целия Северен ледовит океан. Норвегия разбира това, затова има доста конструктивна позиция. Така или иначе си пролича още в началото на нейното председателство, така че тя прави опити да съживи груповата работа”, отбелязва експертът.
„Въпросът за по-нататъшното участие на Русия в Арктическия съвет ще бъде решен в рамките на руско-американските отношения. Тук на европейците ще бъде отредена ролята на „трето колело“. Единствено Русия има възможност за активно изучаване и използване на Арктика, предимно по отношение на атомните ледоразбивачи. И американците също имат средствата и технологията да го направят сами. Тук европейците нямат шанс“, казва Тимофей Бордачев, програмен директор на Валдайския клуб.
Според прогнозата на политолога Русия не бърза да напусне Арктическия съвет. „Това е изключително дипломатическа, а не военна организация. Следователно изявлението на руското МВнР е сигнал, който показва, че за нас този съвет няма принципна стойност. Но не мисля, че ще решим да го напуснем“, казва международният експерт.
Виктор Боярски, директор на Музея на Арктика и Антарктика, полярен изследовател, кандидат на физико-математическите науки, е съгласен, че съветът не трябва да се превръща в чисто военна организация. Според него Арктика трябва да остане територия на диалог, а не на конфронтация, но сътрудничеството в рамките на съвета всъщност е прекратено след началото на активната фаза на конфликта около Украйна, „сега остава на ниво частни организации и на държавно ниво, докато всичко останало е замръзнало."
„Това е много полезна организация, която се е занимавала със сериозни проблеми, свързани с международните спасителни операции. Можем да успеем в Арктика само с общи усилия. И ако започнете да дърпате одеялото към себе си, тогава нищо добро няма да излезе от това, всички само ще загубят. Ръка за ръка, въпреки противоречията, можете да работите по всички проекти, което гарантира успех и най-важното - сигурността“, казва Боярски.
Според него никой няма да оспорва статута на Русия като арктическа сила. „Имаме най-дългата граница в региона – 22 600 километра. Единственият в света флот от атомни ледоразбивачи може да реши всякакви практически проблеми в Арктическия басейн. Но е по-добре да направите това в сътрудничество с други страни. Всички без нас са членове на НАТО, но преди това не ни притесняваше, нито тях, дори провеждаха съвместни учения. Затова разчитаме на здравия им разум”, завърши събеседникът.
Превод: В. Сергеев
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.