/Поглед.инфо/ Железниците са важен формат за икономическо развитие и формиране на регионалните пазари

През следващите 5 години Руската федерация ще предостави техническа и инвестиционна помощ за развитието на железопътната мрежа на Мали, Гана и Камерун. Подобно сътрудничество се планира и с най-голямата държава в Централна Африка – ДР Конго (бивш Заир), както и с Етиопия и Мозамбик.

Изборът на руски партньори от тези страни се дължи на постоянно високото качество на различните продукти на транспортната техника, гъвкавата ценова политика на руските производители и стриктното спазване от руската страна на договорните и свързаните с тях други задължения.

Почти 80% от общата дължина на африканските железници са колониални артерии от вътрешността на страната до морските пристанища за износ на различни суровини към бившите метрополии. В края на 1950-те - средата на 1960-те години във Франция, Великобритания, Италия, Белгия, Португалия, чиито владения в Африка възлизат на до 70% от територията на Черния континент, са разработени проекти за междурегионални железопътни линии, свързващи колониите на тези европейски страни една с друга.

Сред тях можем да отбележим например трансафриканската стоманена магистрала от пристанището Дакар (Френски Сенегал) през Френска Западна и Френска Екваториална Африка до Джибути, пристанището на тогавашната Френска Сомалия на Червено море.

Въпреки това, с разгръщането на процеса на деколонизация и получаването на независимост на африканските държави (в началото на 60-те - първата половина на 70-те години на миналия век), бившите метрополии избраха да се ограничат до бившите колониални линии за суровини. И следователно икономическите и военно-политически споразумения, наложени на новосформираните държави, запазиха и запазват неоколониалната зависимост на повечето от същите страни от бившите метрополии. (1)

От средата на 60-те години железопътното строителство в Африка с помощта на СССР се извършва главно в страни със „социалистическа ориентация“ - в Мадагаскар, Алжир, Либия, Етиопия, Ангола, Бенин и Конго (Бразавил). Много от започнатите проекти обаче не можаха да бъдат реализирани по различни причини, включително поради вътрешнополитическата нестабилност, както и ориентацията на много „социалистически“ режими да използват нарастващата съветска финансова помощ за нуждите на обогатяването на местните елити.

В допълнение, много африкански държави се стремят да увеличат доставките си на суровини за СССР, както на преференциални за тях цени, така и на изгоден бартер. СССР щедро предостави съответната търговско-икономическа „преднина“ на почти всички африкански страни (в допълнение към Южна Африка, Южна Родезия, бившия британски Малави и „прозападния“ Заир, които активно си сътрудничеха с тях).

На първо място, тези предимства се разшириха върху страните със „социалистическа ориентация“, включително Сомалия (до 1977 г. включително), Мозамбик, Гвинея, Гвинея-Бисау и Екваториална Гвинея. В същото време и тук акцентът в сътрудничеството в областта на транспорта беше върху модернизацията на съществуващите морски пристанища.

Забравата за африканското направление през последните десетилетия се променя към по-активна позиция, потвърдена от миналогодишния форум Русия-Африка в Санкт Петербург, където бяха обсъдени области на възможно сътрудничество и перспективни проекти.

По информация от руски и африкански източници, руският холдинг Sinara – Transport Machines (STM) преговаря с Мали от декември 2023 г. за участие в изграждането на трансмалийска железопътна линия с дължина почти 1300 км. Планира се преговорите да приключат не по-късно от април тази година. напр., прогнозната стойност на проекта е около 2,5 милиарда долара (по цени от декември 2023 г. / януари 2024 г.).

Говорим за магистрала от столицата на страната Бамако до град Гао близо до границата с Нигер: по този начин в Мали с помощта на Русия ще бъде създадена национална железопътна мрежа. Досега в тази страна от Сахел, която решително е отхвърлила задушаващата прегръдка на френския колониализъм, само столицата е свързана с железопътен транспорт със съседния град Куликоро (50 км) и със сенегалското пристанище Дакар (приблизително 700 км).

Но тези маршрути покриват не повече от 25% от територията на страната. Малийските власти се обърнаха към руското ръководство с предложение за руско участие в създаването на тази артерия в кулоарите на руско-африканския форум на брега на Нева.

По време на същото събитие АД „Руски железници“/РЖД/ и Министерството на железниците на Гана подписаха Меморандум за разбирателство и сътрудничество. Отбелязвайки „взаимната готовност на страните да си сътрудничат при съвместното изпълнение на железопътни проекти в Гана“, страните се споразумяха да „разработят формати за участие на руските железници в проектирането и изграждането на съоръжения „до ключ“, включително с „доставката на необходимите материали, оборудване, тягов и подвижен състав.“

По информация от РЖД, на Гана е предложено да създаде единен център за управление на движението; обучение на специалисти; доставки на оборудване за изграждане и реконструкция на съществуващи ж.п. линии. На първо място, участието на руснаци в строителството се предвижда през 2024-27 г. трансганската стоманена магистрала „Юг – Север”: Гана – Буркина Фасо (пристанище Акра – Уагадугу) с дължина 650 км.

През август 2023 г. в Санкт Петербург ръководителят на Министерството на икономическото развитие на Руската федерация Максим Решетников и министърът на икономиката и инфраструктурата на Камерун Аламин Мей се договориха да финализират с участието на Руските железници споразумение за сътрудничество в изграждането на пристанище и главни железопътни линии в Камерун.

Предвижда се документът да бъде подписан през второто тримесечие на тази година. Съответните проекти включват строителство през 2024-28 г. железопътни линии от Камерун до съседен Чад (Ngaundere - Garoua - N'Djamena) и до Габон (Yaounde - Oyem - Belinga).

Още в края на ноември 2022 г. ръководителят на основната логистична компания на Камерун Global Corporation Group Кунгаба Леонел каза пред ТАСС за желанието си да „покани руски специалисти да помогнат за развитието на железопътната индустрия, за да установят сътрудничество в строителството на железници“. Сътрудничеството с Русия се изисква „за създаване на национална и трансгранична железопътна мрежа“.

През първото полугодие се очаква приключването на преговорите между Руските железници и Демократична република Конго за финансова и техническа помощ на Киншаса при формирането на национална железопътна мрежа .

В тази най-голяма страна в Екваториална Африка, богата на природни ресурси, повечето железопътни участъци представляват изолирани една от друга линии за износ и суровини, създадени преди началото на 60-те години (или дори по-рано) главно от белгийските колонизатори.

Съгласно наличната информация, е възможно руско участие в изграждането на стоманените артерии в Източна Етиопия, включително до пристанище Бербера в съседен Сомалиленд . Тук обаче разрешаването на въпроса ще бъде усложнено от военно-политически противоречия.

Властите в Могадишу категорично не признават отделянето на бивша Британска Сомалия, като се стремят да привлекат подкрепата на Еритрея, Египет и отчасти Турция, която, в съответствие с наскоро подписано споразумение, ще контролира водите в Африканския Рог за най-малко 10 години.

Въпреки това идеята за свързване на международния транспортен коридор Север-Юг с едно от пристанищата на брега на Източна Африка (където като правило компаниите от ОАЕ са много активни) може да се окаже много обещаваща.

Има също така вероятен интерес към изграждането на трансмозамбикска железопътна линия по крайбрежието, между пристанищата Накала/Лумбо и Бейра. От колониалния (португалски) период комуникацията между тях включва „допълнителни“ над 300 км транзит през Малави (бивш британски Ниясаленд) и обиколен маршрут в Мозамбикската „пустош“.

Холдингът "Руски железници" е готов да създаде транспортни системи и да инвестира своите компетенции в развитието на железниците и в други африкански страни, каза първият заместник генерален директор на ОАО "Руски железници" Сергей Павлов по време на сесията "Експортен потенциал на Русия - Африка в контекста на новия предизвикателства” като част от миналогодишната „Африканска” среща.

„Готови сме да създадем транспортни системи и да инвестираме всичките си компетенции и това не е само проектиране, планиране, но и строителство. А холдингът вече е доказал своите строителни възможности във всякакви условия и по различни стандарти.“ Холдингът има високи, активно внедрени и използвани технологични компетенции, които Руските железници са готови да споделят напълно на обширна територия от Египет (където се развива руската индустриална зона ) до Южна Африка, членка на BRICS, и от Сенегал до Етиопия.

До държавния глава бяха изпратени предложения за създаване на специализиран инвестиционен фонд, предназначен да подпомага частните инвестиции на местни компании, както и да развива съществуващите механизми, включително в рамките на концесиите и индустриалните клъстери, във връзка с новите условия на засилените борба за пазари за продажби, природни ресурси и комуникационната инфраструктура, която приема най-крайни форми.


P.S. 26-тата международна африканска изложба и конференция ще се проведе в Йоханесбург на 25-26 юни . В продължение на 20 години относително локалното мероприятие прерасна във форум, заемащ 3 изложбени зали. Участниците включваха железопътни организации и железопътни оператори (27%), крайни потребители (23%), доставчици (17%), държавни, общински и регулаторни органи (13%), инвеститори и финансисти (10%), изпълнители (10%). Традиционен участник във форума е руският железопътен холдинг НПК „Обединена вагонна компания“.

Забележка:

  1. В края на 70-те години либийският лидер Муамар Кадафи, под чието ръководство бяха реализирани проектите на Руските железници в страната , предложи изпълнението на някои трансафрикански проекти, предназначени да обединят Либия с Алжир, Чад, Мавритания, Судан, Конго (Бразавил), Зимбабве, Гвинея, Гвинея-Бисау, Сомалия, Мозамбик, Екваториална Гвинея... Отговорът на тези антиколониални проекти бяха антилибийските санкции, чиято кулминация беше унищожаването на Джамахирията, паралелно с натиска върху потенциалните участници в проекти, които така и не бяха реализирани.

Превод: ЕС