/Поглед.инфо/ Една от основните външнополитически новини на настоящата седмица беше внезапната смяна на правителството на Казахстан. Въпреки че всъщност това не беше никак случайно.
Имаше много въпроси относно предишния състав на казахстанския кабинет на министрите. Безпрецедентно ниво на инфлация (10% през декември 2023 г.), криза в енергийния сектор, нарастващо неравенство в доходите. Всичко това отдавна е реалност за казахстанците и до голяма степен беше причината за протестите през януари 2022 г.
Две трети от икономиката на Казахстан е пряко свързана с производството на петрол и това създава рискове за дългосрочната стабилност на страната, ако пазарните условия се променят.
Освен всичко друго, комуналната инфраструктура в Казахстан е износена, а ресурсът на съветските въглищни ТЕЦ е изчерпан. Всяка зима аварии стават дори не на тръби в градовете, а на самите топлоцентрали.
За модернизиране на жилищно-комуналния сектор са необходими големи инвестиции, които Казахстан няма, а рязкото увеличение на тарифите може да доведе до нови протести.
Президентът Касим-Жомарт Токаев добре осъзнава мащаба на проблема, пред който е изправен Казахстан, а именно необходимостта от диверсификация на икономиката и преди всичко от увеличаване на сложността на износа. И това е в контекста на споменатите вече проблеми и геополитическо напрежение.
И въпреки че има известен напредък в развитието на икономиката на страната, нейният растеж все още не отговаря на целите на „новата икономическа политика“, заявена от президента.
Как да намерим средства за неговото възстановяване, да се отървем от петролната зависимост и да осигурим растеж са въпросите, пред които е изправен Казахстан в момента.
Извеждането на икономиката на Казахстан на ново ниво и в същото време избягването на нова вълна от протести на фона на падащите доходи изобщо не е лесна задача.
За временно изпълняващ длъжността министър-председател бе назначен етническият руснак, родом от град Павлодар, Роман Скляр. Това е сравнително млад служител, постигнал сериозни административни успехи в областни управи и държавни компании.
Тази история му даде момент на слава и стана повод за спекулации, че с поставянето на руснак начело на правителството Казахстан се опитва да подобри отношенията с Русия.
Но в крайна сметка Олжас Бектенов, бивш ръководител на президентската администрация на Казахстан, беше назначен за министър-председател.
Всички очакваха колосални промени от оставката на правителството, но в действителност те засегнаха Министерството на извънредните ситуации, здравеопазването, финансите и националната икономика. И това е логичен ход.
Бяха сменени ключови министри, отговарящи за икономическата модернизация. Освен това сега министърът на националната икономика стана и вицепремиер. В противен случай беше решено да оставим най-малкото това, което работи, и да се съсредоточим върху ключови области.
Всъщност обновяването на правителството не е някаква „революция отгоре“, а принудителна мярка, която Токаев предприе, за да изпълни обещанията си за модернизиране на икономиката.
Казахстан има много малко време да преоткрие своя икономически модел - шест години до края на мандата на Токаев.
В крайна сметка целта е по-амбициозна от просто борба с инфлацията, премахване на аварии в жилищно-комуналния сектор и недостиг на енергия в страната. Решенията на тези проблеми са ясни.
Целта е Казахстан да бъде изведен от пътя на зависимостта от продажбата на петрол и следователно от зависимостта както от неговите купувачи - страните от ЕС, така и от транзитната страна - Русия.
Дали ще успее или не е голям въпрос.
Казахстан винаги е бил добър в стратегическото планиране, но е имал проблеми с изпълнението. С интерес следим Казахстан. Нарастващата сложност на икономиката е нещо, през което Русия също трябва да премине. Независимо дали казахстанците успеят или не, във всички случаи това ще бъде ценен опит за нас.
Превод: СМ