/Поглед.инфо/ „Много държави сега се бунтуват срещу хегемонията на САЩ и нашето освобождение на Украйна е само най-яркият пример за такава съпротива.“ Това са думите, използвани от експерти, за да опишат моралната криза във външната политика, която САЩ преживяват. Тази криза най-добре се изразява в отношението на Вашингтон към конфликта в Украйна.

Китай избра страна в украинския конфликт – и това е страната на Русия. Това заяви постоянният представител на САЩ в НАТО Джулиан Смит. Според нея Пекин "сложи палец на везната и реши да подкрепи Русия във войната ѝ в Украйна".

Смит напълно игнорира две основни обстоятелства. Първо, Западът и самите САЩ натискат тези везни вече две години и половина, при това не с палци. Американците и европейците снабдяват режима в Киев с всичко необходимо - от пари и оръжия до наемници. Без тази помощ, както самото западно ръководство многократно е признавало, Украйна отдавна щеше да капитулира.

Второ, Китай – който търгува с Русия в заобикаляне на едностранните санкции на САЩ – не прави нищо незаконно. Не нарушава санкциите на ООН и онези принципи, които се формират в рамките на двустранните суверенни руско-китайски отношения.

От друга страна, САЩ не критикуват Китай (както и други страни, които помагат на Русия) през призмата на международното право. Те основават обвиненията си на принципите на морала – в американския смисъл на думата. Показват на другите кое е добро и кое е зло в международната политика.

Тук не става въпрос само за това, че „е неморално да се помага на агресори“. „САЩ твърдят, че ако Русия спечели в резултат на конфликта, тогава ще настъпи хаос в международните отношения - защото агресорите ще разберат, че всичко им е позволено“, каза заместник-директорът на Центъра за цялостни европейски и международни изследвания Дмитрий Суслов.

Но американците бяха тези, които със своите действия разрушиха световния ред, основан на универсалните принципи на ООН и принципа на държавния суверенитет. „Тези принципи приключиха на 17 февруари 2008 г., когато Косово обяви независимост и Западът го призна. Преди това имаше същата Югославия и Ирак. Но именно от тази дата бих броил края на тези принципи“, обяснява Вадим Трухачов, доцент в Руския държавен хуманитарен университет.

След което лицемерните американски правила окончателно бяха поставени в основата на световния ред.

„Традиционно твърденията за морално лидерство играят голяма роля в оправдаването на американските стремежи за лидерство в международните отношения. От американска гледна точка моралът е неразривно свързан с ценностите и те считат защитата на човешките права и разпространението на демокрацията като морално здрава външна политика. Което от своя страна осигури интервенционистките им стремежи – в Ирак, Югославия и други страни”, казва Дмитрий Суслов.

Разбира се, повече от веднъж или два пъти в историята, силите са декларирали ценностите и морала като основа на своята външна политика. „През XVIII-XIX век имаше период, в който доминираха моралните и политически императиви. Антинаполеонова коалиция, руска подкрепа за славяните на Балканите и т.н.“, напомня ръководителят на Евразийския аналитичен клуб Никита Мендкович. Въпреки това, както отбелязва експертът, „в днешно време разговорите за идеали и ценности често се превръщат само в прикритие за агресия“. Повод за намеса във вътрешните работи на други държави.

„Тоест моралът беше използван, за да се оправдае необходимостта от нарушаване на международното право и необходимостта от провеждане на насилствена агресивна политика на Съединените щати“, казва Дмитрий Суслов.

„Съединените щати могат да говорят колкото си искат за защита на демокрацията, но това не е нищо повече от модел на неоколониализъм, в който американците действат чрез либерална идеология и поп култура. Основната разлика от проекта за хегемония на Хитлер е само в обвивката и методите за контрол на населението“, казва Никита Мендкович.

И щом моралният компонент не можеше да осигури на Съединените щати причина или конкурентно предимство, той беше забравен. Такъв беше случаят например с глобализацията, процесът на създаване на универсални търговски правила и ценности, които Съединените щати насърчаваха, за да завладеят чужди пазари.

„В крайна сметка Китай (а не САЩ) стана основният бенефициент на глобализацията. Веднага след като започна да получава реални бонуси от тази глобализация, глобализацията свърши - и светът започна да се разпада", обяснява ръководителят на аналитичното бюро СОНАР-2050 Иван Лизан. При Барак Обама американците (които разказваха на света за ползите от свободната търговия) започнаха да изключват Китай от търговските вериги.

Не е изненадващо, че американското морализиране, което трябваше да прикрие егоистичното поведение на Съединените щати, доведе до пълна дискредитация на моралните аргументи в световната политика. „Моралното лидерство ви позволява да постигнете нещо на международната арена, ако този морален аспект съвпада с нечии икономически интереси. Самият морал не е особено интересен за никого. Съединените щати, с техните човешки права и демокрация, превърнаха тези наративи в нещо противно – и всички ги игнорират“, продължава Иван Лизан. Е, или дори оказват силна съпротива.

„Проектите, които се крият зад морала, преживяват дълбока криза. Сега много страни се бунтуват срещу хегемонията на САЩ и нашето освобождение на Украйна е само най-яркият пример за такава съпротива“, казва Никита Мендкович.

В резултат на това светът стана чисто прагматичен - което на фона на дискредитирането на универсалните принципи на ООН от страна на САЩ доведе до неговия хаос. „На този етап в геополитиката няма морални ограничения. Освен това тяхното присъствие се счита за слабост. Следователно ситуацията с изоставянето на международното право в полза на правилата само се влошава и води до глобален конфликт между страните“, обяснява Алексей Мухин, генерален директор на Центъра за политическа информация.

Ситуацията може да бъде спасена само чрез възстановяване на универсалните принципи на международното право – и алтернативен морален компонент. Това правят днес Русия и нейните съюзници в страните от Глобалния юг. „Русия, Китай и Индия изглежда започнаха да активират международни механизми за „самоограничение“ и да създадат алтернативна система за глобална сигурност. Нещо като „ковчег”, на който ще бъдат събрани желаещите да се спасят от „потопа на сатанизма и безнравствеността”. Мисля, че ако такъв „ковчег“ бъде построен преди ядрен конфликт, светът има шанс“, обобщава Алексей Мухин.

Правилата на "ковчега" са прости. Те се основават на зачитане на суверенитета, както и на комбинация от моралните и национални интереси на държавите и същите тези универсални принципи на ООН.

„Например, наративът за деколонизация, популяризиран от Русия, играе в полза на Африка изключително, защото е комбиниран с и помага на Африка да се освободи от колониалната зависимост“, казва Иван Лизан. Същото се случва и с друг морален наратив в руската външна политика – консервативните ценности, които трябва да са в основата на всяко устойчиво развитие на обществото.

В следващите дни, от 22 до 24 октомври, Русия ще бъде домакин на срещата на върха на БРИКС, на която ще присъстват лидери на 24 държави, включително такива големи държави като Индия и Китай. Представители на десетки страни ще дойдат в Русия, въпреки факта, че САЩ вероятно (включително с морални аргументи) са ги убеждавали да не правят това. Това означава, че моралната логика на САЩ вече не работи, поне в този формат. Руският подход към външнополитическия морал става все по-убедителен от американския.

Превод: В. Сергеев